Tenchu: Wrath of Heaven

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Накратко

Tenchu: Wrath of Heaven e типично екшън приключение с гледна точка от трето лице и геймплей замислен така, че да стимулира прокрадването и умението да останеш незабелязан пред откритите сблъсъци. В играта на вас се пада ролята на опитен нинджа (по ваш избор – по-силният и по-издръжлив, но и по-бавен Рикимару, или бързата като мълния, но доста по-крехка Аяме), който раздава справедливост (японските) “народни изедници”.

Графика :)/:(

Човек вяра да няма на официално публикувани скрийншотове! Последните Tenchu 3 “картинки”, които Activision бяха пуснали да се разхождат из нета, изглеждаха адски апетитно. За съжаление “на живо” (дори през RGB кабел) играта е доста по-постна. От една страна, похвално е, че авторите са се опитали да запазят уникалната визия на първата Tenchu игра, като умишлено са опростили най-вече декорите и движенията на персонажите. Ако човек е сериозен фен на първото издание, този трик вероятно ще му стопли душата за ден-два. После почваш да се сещаш как изглежда пряката конкуренция (Metal Gear Solid 2 и Splinter Cell, да речем) и ентусиазмът ти бавно, но сигурно изстива. С което не искам да кажа, че графиката на Tenchu: Wrath of Heaven е пълен боклук. Напротив, някои от детайлите и ефектите (особено осветлението) са майсторски пипнати. Но можеше още, и то как можеше!

Геймплей 🙂

Сърце не ми дава да се изкажа негативно за геймплея на Tenchu: Wrath of Heaven, защото на практика това си е Tenchu: Stealth Assassins с дребни козметични нововъведения. Уви, твърде дребни и твърде козметични! Отново в желанието си да останат верни на оригинала, K2 така и не са посмели да доразвият идеята на първата игра. Разширения арсенал от “нинджа-инструменти” и доста по-многобройните специални техники са добре дошли, но за съжаление те не внасят нищо свежо в стила на игра. И все пак, справедливо ще е да наблегна на факта, че (въпреки някои дребни бъгове) K2 са успели да възпроизведат максимално точно оригиналния замисъл на първата игра, което само по себе си е сериозно постижение. Ако не сте играли Tenchu: Stealth Assassins, новата игра от поредицата най-вероятно ще ви се види дяволски оригинална и завладяваща. Ако ли пък (като мен) сте избродили първата игра надлъж и нашир по няколко пъти, Tenchu 3 няма да ви изненада абсолютно с нищо.

Дизайн на нивата 🙁

Не случайно отделям специално внимание именно на този елемент. Дори и най-гениалният арсенал от техники за промъкване и мигновено “усмъртяване” не струват кой знае колко без перфектно изпипани нива, по които да ги приложите. За съжаление нивата на Tenchu 3 далеч не са на нивото на геймплея на играта. Отново в опита си да изкопират на 100% първата Tenchu игра К2 просто са се увлекли, при това здравата.
Резултатът от всичко това са, да речем, къщи, в които можеш сериозно да се изнервиш в търсенето на път към… втория етаж. Или пък безумни системи от огради, очевидно плеснати в нивото, само за да ви дадат шанса да издебнете още един или двама нещастни пазачи. И тъй нататък.

Изкуствен интелект 🙁

Накратко, “гадовете” в Tenchu 3 разполагат с приказния интелект на блондинка висшистка – знае таблицата за умножение, но само до пет. Не че в Tenchu: Stealth Assassins (с която ви проглуших ушите, знам!) нещата стояха по-иначе, но при възможностите на стария PlayStation, просто нямаше как да бъде иначе. Затова пък хората бяха компенсирали тоя недостатък с наистина брилянтен дизайн на нивата, какъвто в Tenchu 3, както вече отбелязах, просто няма. Между другото, глупостите, които правят пазачите в новата игра, понякога са дори доста забавни, но се съмнявам ефектът да е бил търсен. (ха-ха!)

Автор: Ивелин Иванов