Tarzan

Не минава година без филмовата компания на Walt Disney да се отчете с пълнометражен анимационен филм. 1999 не прави изключение, като този път на големия екран излезе дългоочакваният хит Tarzan, който достигна почетното второ място в американската бокс-офис класация. В историята се разказва за момче, коeто след загубата на родителите си, израства в дебрите на джунглата. Миролюбивите животни го отглеждат, а хищниците стават негови учители. След години, при срещата си с експедицията на стария учен Porter, Tarzan за първи път се сблъсква с чувства като любов и омраза. За добро или лошо, филмите все по-често вървят ръка за ръка с друга част на развлекателната индустрия – игрите.
Това сътрудничество нерядко е причина за създаването на добри продукти, но същевременно и на заглавия, които тънат в забрава и пренебрежение. Излишно е да давам конкретни примери, с такива е пълно. Игрите по анимации на Disney винаги са правели впечатление с превъзходна графика, качествен звук и приятен сюжет. Tarzan е поредното доказателство за това, но… има нещо досадно и отблъскващо.
Ако сте играли на Aladdin, The Jungle Book или Hercules, сигурно ще ви се прииска да видите поне малка доза новаторство в Tarzan. Такова има! Вече може да се говори за 3D, но това изобщо не повлия на общото ми впечатление. Като се изключат редките моменти, когато се забелязва движение на камерата, ще имате чувството, че това е поредният 2D jump-and-run. Но това съвсем не е всичко! Разбирам, че продуцентите и художниците са се постарали да направят играта съвсем близка до филма, но не съм убеден, че са взели най-подходящите естетични решения. В огромната част от нивата действието се развива някъде дълбоко в джунглата, а еднообразието е потресаващо. След първите 20 минути имах чувството, че ще хвана тропическа треска или някоя друга екзотична болест. Едва ли можете да си представите огромното ми облекчение и изблик на радост, когато стигнах до ниво, където джунглата беше на заден план, а героят се вихреше във временния лагер на стария Porter и неговата дружина. С малко повече въображение (и желание), художниците можеха да направят пейзажа нещо повече от различни оттенъци на зеленото. Иначе като цяло графиката е гладка и в стила на старите игри на Disney.

Най-забавната част в Tarzan според мен са звуковите ефекти. Тук определено мога да кажа само добри думи. Главните действащи лица се озвучават от актьорите, които дублират широкоекранния първообраз, а именно известни холивудски величия като Глен Клоуз, Ланс Хенриксен и Мини Драйвър. В първите нива ще имате удовоствието да се превъплътите в малкия Тарзанчо, който несъмнено ще ви накара да се посмеете на уникалните му гласови способности. Все пак не подценявайте невръстното дете, тъй като ще се изненадате от неговата ловкост и подвижност. Не са много хлапетата, които могат безпроблемно да плуват в река, пълна с крокодили или да прекосят непроходимата джунгла, изпълнена с гневни гадинки като отровни жаби, невротични лемури или птици с нарушена навигация. Сигурно си спомняте нивото от The Lion King, където лъвчето Симба трябваше да се спаси от обезумяло стадо бизони. Липсата на свежи идеи изглежда е главната причина да видим и тук интерпретация на тази сцена в цели два варианта. В единия случай трябва да спасите привлекателната млада авантюристка Jane Porter от подивяла глутница гибони. От друга страна, самият Tarzan ще се окаже в доста незавидна ситуация, при която ще му се наложи да се измъкне от стадо уплашени слонове. Досадно повторение, но създателите на играта явно смятат тези кавърверсии за удачни… Преди да се заемете със софтуерните приключения на възмъжалия Тарзан, можете да се позабавлявате с някои други от персонажите във филма. Това става предимно в скритите бонус нива, но има и едно стандартно, при което се впускате с маймунката Terk в едно щуро и забавно плячкосване на безлюдния бивак, построен от някакви си същества, наричащи себе си “хора” и изумително приличащи на местния юнак – Tarzan. Като споменах за бонус нивата, не мога да не отбележа, че доста трудно ще достигнете до тях. За целта ще се наложи да намерите всичките четири фрагмента от една карта. Тези фрагменти са добре скрити в нивата, предимно в хралупи на огромните дървета или на най-високите клони, чието съществуване често ви става известно едва когато вече сте ги подминали и не можете да се върнете.

Когато преминете през началните 5-6 уводни мисии, изразяващи се в прекосяването на определен участък от непроходимата гора и достигането на някакъв чадър, започва същинската част. Така и не разбрах защо точно намирането на чадър води до край на нивото, но може би това ще се изясни след гледането на филма. Както и да е, същността на по-нататъшните ви цели е да преминете през редица препятствия, борба с хищни зверове и намирането на пътя към сърцето на привлекателната Jane. Като оръжие разполагате с издялано от камък острие и неограничено количество камъни. И тъй като игра без злодей не е никаква игра, редно е да ви запозная с Clayton. Неговата роля в филма е доста по-значителна, отколкото в играта, но мястото му на наглия гадняр остава запазено. Привидно верен на Porter и интересчийски “влюбен” в Jane, Clayton няма намерение да дели красивата си годеница с никого, особено с полудивак от гората. В крайна сметка, той е boss-ът, когото трябва да натупате и вразумите накрая.

Ако се притеснявате, че изиграването на Tarzan преди да сте гледали филма ще ви затрудни или ще направи посещението ви в киносалона безсмислено (между отделните 13 нива има кратки откъсчета от филма), то съвсем не е така. Макар и със скромен опит в този жанр, успях да превъртя играта за приблизително 3 часа. Всичко в нея е отчайващо лесно, затова бих я препоръчал на по-младите геймъри или на начинаещите. Ако намирате Heart Of Darkness за “фасулска работа”, по-добре не отделяйте време и средства за Tarzan. Ще бъдете разочаровани. Все пак при положение, че сте заклет почитател на jump’n’run-овете, вярвам, че бихте си прекарали един чудесен следобед в неангажираща игра.

Автор: Иван Георгиев