by PC Mania
В живота ми няколко игри са оставили доста трайни следи. Метафорично тези няколко заглавия са дефлорирали моето пренебрежение към определен тип жанр. И са го направили така, че завинаги да ме пристрастят. WarCraft бе заглавието, отворило очите ми за стратегиите в реално време. Първият шутър пък бе Half-a. И едва преди близо година и половина се появи играта, която да превърне рейсърите за мен от “еднотипни и скучновати” до това, което са за всички: газ до ламарината и кеф. Колкото и да е странно, поривът ми към бързите коли не бе подбуден от някой Need for Speed, а от игра, отхвърлена от толкова много аркейд-маниаци като трудна и от толкова много хардкор фенове като леймърска.
Това беше първата TOCA. В нея имаше нещо по-специално: едно адски приятно ниво на реализъм и в същото време достъчно аркейд елементи, за да превърнат мен в истински виртуален ас (не ass, въпреки че според някои мои колежки винаги съм си бил такъв). Освен това имаше и история, имаше главен и симпатичен герой, към който да се привържеш. Имаше и много филмчета с разголени жени, а това винаги се харесва на хората, нали така?
Десен мигач, сваляме ръчната и потегляме…
Ето че второто заглавие от поредицата е факт, ставайки прецедент в жанра от самото си излизане с уж почти непробиваемата си защита за копиране. И с това, че идва в DVD формат, което за жанра е доста голяма новост. Можете да си представите жизнерадостната ми възбуда, докато разпечатвах DVD box-а и чаках и последния kb от играта да се настани кротичко на моята машина…
След това ми се губят два дни. Играта буквално пращи от новости. За незапознатите с първата част ще уточня, че в TOCA-та поемахте ролята на млад шофьор, решил да превърне лентяйския си живот в професионална кариера и да излезе от сянката на брат си. В крайна сметка той успява. Пътувахте по цялото земно кълбо, впускайки се в различни турнири, чието спечелване ви носеше чест и слава, както и солидни пачки. От време на време можехте да приемате предизвикателства от други шофьори и да карате в различни екзотични за рейсинг возила като мини купър, фолксваген “костенурка” и т.н., или да тестдрайвнете някой прототип.
И ето че историята продължава. В кариерния режим отново ще търчите из земното кълбо, приемайки офертите на различни отбори и конструктори да ги представяте в местните първенства. Разликата е, че вече има около 15 типа състезания, започвайки със стандартните обиколки на писта, минавайки през NASCAR, формула болиди, ГТ сериите, маниашките състезания с мерцедеси, камиони и дори офроуд гонки.
Всъщност TOCA e една малка енциклопедия по рейсинг. Състезанията са лудешки и изпълнени с адски много адреналин. От една страна, това се дължи на нечовешките скорости, а, от друга – на пренаселването по платната. Дори в NFS Underground реално имаше още три други возила на пистите, неутралните коли след 130-я км/ч се превръщаха в статични предмети за заобикаляне. Тук освен вас на асфалта на моменти имате до 21 други коли, които на по-дълги състезания можете спокойно да се опитате да прецакате. Но внимавайте и с прекаленото блъскане. Защото колкото в играта на ЕА нямаше и грам демидж система, то тук тя не само присъства, но и оказва пряко влияние на геймплея. На моменти ми се е струвало, че карам не кола, а картонена играчка. Дори и много лек сблъсък може да навреди на окачването, скоростната ви кутия, аеродинамичността ви, спирачките, гумите. И в зависимост от повредата и от това къде е станала, ефектите са от намаляване на бързината и заяждане на скоростите до тотална загуба на управление и разхвърчаване на гуми във всички посоки. А и картинката на размазан в стена Lexus може да докара по-върлите почитатели на коли до детски плач.
Трета и ускоряваме
Подобно на Colin McRae Rally и тук времето за усвояване на управлението е доста в сравнение с Underground, но в същото време е по-малко от прословутото рали на Колин. Играта предлага два режима – нормален и про, като за втория има смисъл да се замислите едва след 100 000 км, прекарани из заглавия от жанра и ако сте горд притежател на волан и педали. Уви клавиатурните “резки” завои са невъзможни в него. Колата реагира много по-реалистично, няма изпълнения като вземане на остър завой със 150 км/ч – напротив, на някои от по-големите надипляния на трасето ще пълзите с по 30-40 км/ч. А и – както вече споменах – не можете просто да се изръшкате напред, разпилявайки колите от колоната. Просто след това няма да можете да продължите състезанието.
Но веднъж свикнете ли, играта ви се отплаща стократно. Задъханите пистови изпълнения се редуват с различни моменти, в които имате малко време и спокойствие, за да отделите по един поглед на пейзажите около вас. Комбинацията от различни трасета със световноизвестни писти пък е гаранция, че дори и да има дразнещ ви момент в дадено трасе, едва ли ще го врътнете повече от 10 пъти, а поне за мен това е плюс. Самите писти доста се разграничават една от друга дори и като архитектура. Ралитата например често ще провеждате по широки булеварди и магистрали, в някои от шампионатите пистата е тясна, но с широк банкет и дори да излезете в него, с малко умение и късмет ще можете да се върнете обратно в състезанието, без да губите позицията си. Градските състезания пък са пълна противоположност на гореописаните – клаустрофобични коридорчета, в които едно непремерено даване на газ или превключване на скоростите ви забива в някоя от страничните стени и води до тотално задръстване на трасето.
Бррръм!
Автопаркът на TOCA е доста разнообразен. В него колите могат да се разграничат грубовато на пистови, спортни и стандартни. Към пистовите спадат формула-болидите и силно модифицираните фордове, аудита, мерцедеси и т.н. Към спортните слагам тези от ралитата. Между тях между другото е и Mitzubishi Evo VII – втората кола на главния герой от 2 Fast 2 Furious. А сред нормалните ще намерите още една кола, позната ни от филма – американската гордост форд “Мустанг”. Дори ще можете да участвате в специални състезания за тези четириколесни зверове с двигатели, изкъртващи ушната ви кал за секунди. Имате дори и камиони…
Спирачки
Като цяло играта е задължителна за всеки, който има бензин във вените си вместо кръв. Нарочно няма да се спирам върху визуалните благини, защото те зависят от конфигурацията ви. Но ако имате нужното, няма да се оплаквате. Геймката е малко по-трудна от повечето на пазара, но е и много по-интересна.
Автор: Георги Панайотов