Sword 3: The Sleeping Dragon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Стартирайки Broken Sword III: The Sleeping Dragon, ставате свидетел на няколко несвързани анимации, които добиват смисъл едва по-късно в играта… Джордж Стъбърт – адвокат, чиято златиста коса е винаги внимателно зализана в стил “Аз съм Кен… Къде е Барби?”, пътува с един най-обикновен самолет към Конго. Там има уговорена бизнес среща с известен учен. Разбира се, самолетът се разбива. Когато Джордж открива своя клиент, вече е твърде късно. Единствените услуги, които той ще ползва отново, са погребалните. Близо до тялото се намира и някакво странно гениално негово творение, което скоропостижно съвсем успешно е потрошено от героичния блондин в опитите му да стартира внушителната купчина желязо. Когато най-после успява да се изниже от пещерата, в която се намират трупът на учения и злополучното му творение, Джордж съвсем логично се натъква на убийците. Сузаро е възрастен мъж с белезникава кожа и воднисти, почти бели очи, болнав, с безизразно сурово лице и скъп костюм, с който глези старите си меса. До него са и двама чернокожи наемници, които въпреки ярко изразеното си суеверие и страх от боговете, очевидно не са се притеснили толкова от факта, че оскверняват храм с убийството на учения. Джордж стряска страхливците, но точно когато се наслаждава на хитроумния си трик, земята под радостните му крачета се раздвижва и той рухва на земята – при Сузаро…

Момичето, което най-вероятно би потърсила Джордж с въпроса “Къде е Барби?”, всъщност е кукла само на външен вид. Французойката Нико Колард е журналистка с гарвановочерна коса, светли очи и остър език. Нейните хапливи и остроумни забележки са винаги на място и нерядко ще предизвикат усмивка на лицето ви. Отивайки да вземе интервю от хакер, който и е съобщил за свое невероятно откритие, тя се натъква на неговия труп… Тук интересно е да отбележа, че едно от най-реалистично нарисуваните неща в цялата игра са мазните сочни пъпки по лицето на мъртвия очилатия дебелак. Неслучаен е коментарът на Нико: “Добре, че когато го открих беше вече мъртъв. Не бих искала да правя изкуствено дишане точно на него…”

Когато влиза в съседната стая, Нико се сблъсква с убийцата. Петра е професионален атентатор. Дегизирана като Нико, тя се опитва да я ликвидира, но след неуспеха си се задоволява само да я натопи за убийството на хакера. Така Нико е арестувана…

Пътищата на Нико и Джордж

се преплитат отново, както в доброто старо време (Broken Sword 1 и Broken Sword 2). Имате възможността да играете от името на всеки един поотделно и на двамата едновременно. На героите им предстои да разберат каква е причината за зачестилите земетресения и порои. Защо Земята бавно се руши и какво е бъдещето й. Приключението им ги води в Англия, Франция, Чехия, Конго, Египет.

Геймплеят на BS3 е изключително приятен, въпреки че не е толкова революционен, колкото авторите се опитват да ни излъжат, че е. Има много общи неща с други популярни игри. Начинът на управление, дизайнът на пъзелите, гледната точка, прогресът в историята и атмосферата са много близки до тези в Largo Winch. Главният женски персонаж (особено в Конго) пък има много общо с Лара Крофт и Tomb Raider: The Last Revelation. Външността и е интересна смесица между образите на Лара и Индиана Джоунс. Първоначалните скици на Нико са едно към едно с Лара, но явно съвестта е измъчвала създателите и в самата игра блузата е заменена с риза в стил Индиана Джоунс. Добавена е и характерната за него шапка. Не можах да установя дали това е направено, за да не откраднат всичко от Лара, или пък, за да откраднат нещо и от мистър Джоунс… Основният злодей, целта му, фактът, че се превъплъщава в края на играта пък са точно като в Tomb Raider 2. Но всичко това не е злонамерена критика, въпреки че звучи точно така. 🙂 Все пак никой не може да е тотално оригинален – почти всичко вече е изпробвано. Да не се съсухряме като хербарий, само защото всички мадами, тръгнали на експедиция, са предпочели да носят кубинки и кафяв къс панталон.

Други прилики

с Tomb Raider са бутането на блокове и пъзелите, в които трябва да откриете изхода от дадено помещение. Начинът, по който го правите обаче, няма нищо общо с гореспоменатата игра. Той е част от приликите с  Largo Winch. 🙂 Играете с клавиатура, но не свободно като в action/adventure, а посочвате отделните стъпки в действията на героя си едно по едно.

Споменавайки пъзелите с бутане/дърпане на блокове, трябва да отбележа, че са много интересни. Както при Largo Winch имахме повтаряне на хакването на PC-та, но с по-висока трудност, така тук имаме постепенно усложняване на пъзелите с блокове и тяхното неотменно присъствие през цялата игра. Другите често срещани в BS3 пъзели са изпитанията с ограничено време. От тях най-интересен е този, при който включвате една микровълнова печка. Имате 10 секунди, докато тя сигнализира, че е претоплила съдържанието си. Междувременно се скривате. Когато един пазач отиде да провери защо тя звъни, спускате се към вратата и я заключвате под носа му.

В цялата игра има много случаи, в които се налага да се отървете от пазачите на Сузаро. Трябва да се промъквате покрай тях като се съобразявате с това в кой момент къде се намират и накъде гледат (както в LW). Трябва да прецените и кога  да се промъквате в сенките, и кога да бягате, колкото краката ви държат.

Stealth-елементът

за който авторите много говориха, наистина е много интересно застъпен.  Тук трябва да добавя, че при нормални условия имате стандартна save-опция. Когато обаче се промъквате или бягате от някого, не можете да запаметите играта си, докато не минете всички препятствия. Добрата новина обаче е, че когато умрете, дори и ако не сте направили save, играта автоматично ви връща една стъпка преди фаталната грешка.
Много приятно допълнение е това, че Нико може да върне услугата на Петра и се дегизира като нея. Така свободно се разхожда  край пазачите в имението на Сузаро. Нико обаче не бърза да се измъкне – първо може да си поиграе на жестока кучка и да се възползва от страха на пазачите от Петра… (Това няма пряка връзка с ревюто, но именно тук е моментът, в който трябва да знаете, че за да превключвате между две или повече цели, използвате PgUp).

Изключително освежаващо за играта е чувството за хумор, с което авторите са подходили към създаването на диалога. Любим момент ми е, когато Джордж, препотявайки се от паника, търчи по улицата и търси човек, който да му помогне да спре яростен пожар, но на въпроса: „Ще ми помогнете ли?” вместо съпричастен към нещастието отговор получава : „Аз не съм психиатър.” Това разбира се не е всичко – единственият предмет, притежание на човека, когото той търси, се оказват неговите гащи. Представете си с какъв ентусиазъм е посрещната молбата му да ги вземе със себе си…

В заключение мога да ви кажа само, че въпреки някои „случайни” прилики с други игри, BS3 e задължително заглавие, което няма да ви остави на мира, докато не го превъртите.

Автор: Лили Стоилова