Super Paper Mario

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Съвпадение е, че в този брой става дума за две игри, носещи новото – поне за мен – жанрово определение “Action/RPG” (да не се бърка с “Action RPG”, като при Diablo, да речем). Странно също, но и двете игри разчитат на носталгичната, 2D нотка в опита си да спечелят почитатели. Оттук нататък обаче двете заглавия поемат по доста различни пътеки.

Докато Odin Sphere си остава “симпатична малка игричка”, Super Paper Mario се превръща постепенно в истинско парти с фойерверки, но което са поканени всички ключови звезди от компанията на прословутия италиански водопроводчик. Всъщност, сравнението между тези две издания е малко несправедливо, тъй като първата игра разчита изцяло на собствените си възможности, докато новият Mario стъпва направо върху десетилетията от слава и успех, свързани с неговото име.

Като се има предвид всичко това, авторите на Super Paper Mario, можеха и да не си дават твърде много зор. Или пък не можеха? Какви ги говоря… Кога до момента се е случвало Nintendo да иска за своите най-големи звезди нещо друго освен най-доброто? И този път те ни предлагат игра, която отива отвъд познатите територии на електронните развлечения. И макар да не става въпрос за истинска революция, а по-скоро за изследване на някои “странични пътеки”, SPM си е чиста проба събитие, без каквито и да е уговорки.

В основата на геймплея на новото приключение е поредното “простичко”, но и гениално хрумване – играещият да може да преминава в произволен момент от 2D към 3D версията на кое да е от нивата в играта. Повярвайте ми, на приказки нещата изглеждат далеч по-скромно, отколкото на живо. Сещате се също, какво предизвикателство е била реализацията на подобна идея, пък ако щете и дори само на ниво левъл дизайн.

Остатъкът е добре познатият платформър екшън, какъвто игрите с Mario не предлагат от доста време насам. Може би единствената по-забележима промяна е свързана с преминаването от походовите битки (познати от някои от предишните издания) към битки изцяло в реално време. А че битките си ги бива, бива си ги. Освен с Марио, в новото приключение ще можете да управлявате още няколко, добре познати звездни персонажа, между които принцеса Пийч и драконоподобния Баузър. Всеки от тях си има своите специални умения, като при принцесата това е по-високият от на останалите герои скок, а при Баузър – неговите огнедишащи атаки.

Интересен аспект към геймплея добавят чудноватите, подобни на феички същества, наречени с почти непроизносимото “пикслз”. Чрез тях главните герои получават допълнителни умения, които понякога са безценни при решаването на логическите загадки, но най-често дават допълнителни козове в битките. И за да не пропуснем споменатия по-горе ролеви елемент, нека уточня, че както Марио, така и цялата му “банда” с развиват в рамките на играта, макар че трудно може да се говори за задълбочена RPG система.

Ако въобще може да се говори за слабости в Super Paper Mario, основният кусур на играта е относително ниската й трудност. Не, няма да имате (слава богу!) усещането, че играта се играе сама. Все пак Intelligent Systems можеха да помислят за някое и друго допълнително предизвикателство или пък екстри за отключване, които поне да ни накарат да се замислим за преиграване. Въпреки това, превъртелите Super Paper чак до финалните надписи твърдят, че ни очакват не по-малко от 15 часа чисто игрово време, което напоследък си е чиста проба трудов героизъм от страна на кой да е гейм дивелъпър.

Автор: Ивелин Иванов