by PC Mania
А-а-а-а… Отчаяният ми вик разцепи тишината над едно от софийските гета. Изпитвах влудяваща потребност да влетя в килера, да измъкна теслата и да разсека на две невротичната булонка на съседите. Някъде нещо дълбоко в мен беше започнало да прегрява… Играех на Super Huey III. Никога не съм си представял, че съществува игра със странното име “Супер Хюй”, която да е правена от фирма с още по-странното име “Косми” (Cosmi). 🙂 Оказва се, че
такова животно има
и по нелепо стечение на обстоятелствата на мен се падна честта да пиша ревю за третата му част.
Ако някога основете концентрационен лагер или просто решите да измъчите нещастните си роднини, намерете тази игра! Само в един обем от около сто мегабайта са събрани неща, които биха изправили косите на всеки хуманоид, попадал поне веднъж на игра, която дори бегло напомя симулатор. А би трябвало това да е симулатор на вертолет. Ще се сблъскате с архаични менюта, тотално отсъствие на някакъв (дори безумен) сценарий, плюс 3D от времето преди първия Quake. За Бога, симулатори като F-117, които вече са на по триста години, имаха по-добро оформление.
Най-общо казано цялата Super Huey III е пълна с прекрасни, тихи безумия, достойни за кошмарите на някой буйстващ пациент от Четвърти километър (Институт по психиатрия – бел. ред.). Като пример бих могъл да посоча рамката на кокпита. Трябваше да минат почти десет минути, докато успея да откъсна поглед от нитовете по горната част на кабината.
Ако я видите отделно, без някой да ви спомене какво точно представлява, спокойно може и да си помислите, че се намирате в рицарски доспехи или изпълнявате бойни мисии с батискаф. Не бих казал, че разбирам много от хеликоптери, но определено в света не съществува вертолет с толкова гротескна кабина. Също така съм убеден, че никъде не съществува и
хеликоптер, чието основно оръжиее пистолетът
Почти съм сигурен обаче, че ако бяха помислили малко повече, авторите щяха да монтират и нож или нещо като моторна резачка на своето витлово изчадие.
Е, за моя най-голяма радост явно силите им бяха стигнали да се изгаврят качествено само с графиката и звука. Ако случайно баба ви пази някое от старите блокчета за рисуване, внимателно погледнете в него. Добавете един два ръба към някоя произволна рисунка, махнете един два от по-ярките цветове. Картината, която ще получите, определено ще е далеч по-интересна и смислена от графиките на SH III. Единствената мистерия в случая идва покрай 3D-изискванията на играта. Дори не мога да си представя как са направили толкова тежък енджин при толкова скапана графика.
Между другото, винаги съм се чудил откъде се пръкват хората, които озвучават подобни симулатори. Честно казано, ако всички игри имаха аудиоефектите на Super Huey III, звуковите карти щяха да станат абсолютно излишни. Не че звукът на играта излиза от добрия стар PC-спикър, но ако го правеше, едва ли щеше да има забележителна разлика…
Явно в предишния си живот съм направил нещо много, ама много лошо. Е, сега се надявам, че след като изиграх Super Huey III, поне част от черните ми точки ще бъдат заличени. Единствено съжалявам за десетината нервни клетки, които определено изгубих в “неравната” борба. Моля се следващите игри, които попаднат в ръцете ми, да си струват. Всъщност бих предпочел една лоботомия пред възможността да попадна на подобна боза още веднъж…
Автор: Сергей Ганчев