Sudden Strike: Resource War

Вероятно някои от вас помнят как миналия брой написах, че ние, геймърите само можем да спечелим от разнообразните игри на тема Втората световна война. Е, положението се промени, взимам си думите назад! Поне аз НЕ искам още от същото!

Sudden Strike: Resource War се явява наполовина продължение, наполовина експанжън на Sudden Strike 2. Само че там, където оригиналът зашеметяваше с качество, RW зашеметява с недомислици. Първото по-важно нововъведение в геймплея е въвеждането на показателя “Гориво” за всички машини. Добра идея, внася още тактическа мисъл в играта, вероятно ще кажете. Да, но не и при положение че горивото на танковете свършва преди да са преполовили картата, дори и тя да не е от най-големите. А когато имаш трийсетина бойни машини и два бензиновоза, определено виждаш зор. Тактика и микромениджмънт, казвате вие. Садизъм, викам му аз.

Друга новост е въвеждането на

компютърно управлявани съюзници

в някои от мисиите. Те изпълняват част от поставените задачи, но за съжаление го постигат единствено чрез смазващо числено превъзходство, а не чрез добър изкуствен интелект – в някои мисии е все едно дали съюзникът ще загуби над 500 единици, защото от края на картата ще излизат нови и нови попълнения. В други случаи обаче трябва да пазите приятелските кашици, защото ако взводът им бъде избит, те няма да участват по-нататък в кампанията. А тази задача е значително затруднена от недобрия на моменти изкуствен интелект.

Кампаниите са четири – за Германия през 41-ва и 45-та година, за Великобритания – през 44-та и за САЩ през – 45-та година. Мисиите са направени по интересен начин – всяка следваща започва от края на картата на предишната и по този начин се постига голяма доза реализъм. Този реализъм обаче се изпарява, когато установите, че понякога имате под свое командване към стотина войници и танкове и всичко, което трябва да направите, е да ги замъкнете до целта, където те да се разправят с противника, като загубите са почти без значение (ако не ви свърши горивото по пътя де).

На някои карти вече има фабрики и болници. Ако бъдат поправени от инженерната кола, те ви отпускат по някой допълнителен танк, респективно войник. Също се забелязват и Fuel Refinery-та, чрез която се дозарежда горивото на закъсалите машини. Авторите също така твърдят, че били подобрили начина, по който се изчислява обсегът на видимостта (line of sight) на всеки юнит, дори са сложили в ръководството табличка с точните цифри. Но някакси това не пречи да не виждате края на празна улица по непонятни причини. Иначе видимостта наистина е интерактивна, и къде правилно, къде не, се влияе от дървета, сгради и други.

Ами то нововъведенията май свършиха…

Сега да обърнем внимание на старото.

Графиката. Ех, графиката! Авторите гордо са написали на официалния си сайт: “Powered by Sudden Strike 2 Engine”! Велико, колосално, но са пропуснали да споменат, че въпросната графична машина е на има-няма две годинки и е бая морално остаряла… Само едно не мога да разбера – при положение, че същата разпространителска фирма (CDV) притежава фантастичния 3D-енджин на Codename: Panzers, защо да му се не види пускат игра с по-стария? Но както и да е… В настоящия си вариант Sudden Strike по-скоро не е красива. И то доста. Почти невъзможно е да различиш един вид пехота от друг. С танковете положението е малко по-добро, защото са по-едри. За звука няма какво толкова да се каже, германците шпрехат на немски, англичаните – а познайте на какво, взривове, изстрели – не дразнят.

А друго за играта по-скоро наистина няма какво да се каже. Може би очакванията ми към продължението на Sudden Strike 2 са били прекалено големи, може би не съм достатъчно добър познавач, за да оценя стратегическия гений, заложен в него.

А може би вие ще харесате играта. Аз обаче не можах.

Автор: Пламен Димитров