Sub Command

Ако има място, в което не искам да попадам по време на война, това би било някоя подводница. Представете си тенекиена кутия, по-тясна и от килер в панелка, заобиколена от тонове и тонове вода. Външното налягане е толкова силно, че ако нещо се пропука, крехкото ви тяло ще се сплеска до размера на средно голям кокершпаньол. На всичкото отгоре в цялата мизерия, която трябва да обитавате, ви разяжда и тиха радиация, излъчвана от малък реактор и десетината термоядрени бойни глави, които носите на борда.

А някъде там горе, на около половин километър над вас, където слънцето все още свети, има един коварен свят, пълен със самолети и кораби, които определено не ви мислят доброто. Най-лошото всъщност е, че може да се прекара няколко месеца в открито море с цяла тълпа моряци, които просто не могат да си вземат свестен душ и вонят на пот, страх и разстроено храносмилане. След първата седмица гарантирано се губят всякакви обонятелни възприятия…

Симулатори

Когато става въпрос за симулация, посветена на всичко това, възникват редица проблеми. Като цяло подводниците са нещо хем хубаво, хем неблагодарно за подобен род игри. От една страна, положението е интересно, тъй като отсъстват цялата купчина заглавия, които да размият усещането. От друга, е трудно да се пресъздадат всички условия и управлението на машините, така че хем да предизвикат поне малко интерес, хем да не вредят на реализма. Малко или много една подводница не предполага кой знае какви екшън сцени, достойни за някоя bullet time-интерпретация. В повечето случаи действието си е направо като милитаристичен латино сериал.

Но като и да е, предизвикателството не е малко. Хубавото е, че се е намерила групичка от геймдизайнери, която да го приеме. Нейното име е Sonalysts. Резултатната игра се казва Sub Commander.
 
Играта

разбира се, представлява симулатор на бойна подводница. Ако има скорошна геймка, с която бих го сравнил, това вероятно би била Star Trek: Klingon Academy, колкото и абсурдно да звучи. Пред вас е сложен за управление кораб и екипаж, на когото могат да се задават различни команди. Действието се развива сравнително бавно в стила на някоя шахматна среща. Sub Commander предлага сравнително реална история с отсъствието на всякакви фантастични елементи. Все едно участвате в подготовката и действието на третата световна война. Подводниците, които могат да се управляват, са четири – две американски и две руски:

Клас SEAWOLF (SSN 21) – Една от най-модерните подводници на САЩ. Приема се за един от най-безшумните плавателни съдове, създавани някога. Изградена е с цел тихо промъкване и нанасяне на непоправими вреди дълбоко във вражеската територия. Способна е да атакува през ледовете на северните морета.

Клас IMPROVED LOS ANGELES (688(I)) – Тя е гръбнакът на американската подводна флота. Притежава завидно въоръжение, безшумност от среден клас и широко поле на действие.

Клас IMPROVED AKULA I – Тази подводница е руският еквивалент на клас LOS ANGELES.
 
Клас AKULA II – Следващото поколение акула е по-тиха и може да носи допълнително оръжия. Нейната скорост на промъкване е значително по-висока от тази на останалите й американски и руски събратя. 

Действие 

В Sub Commander има три кампании. Всяка от тях е разделена на четиринадесет мисии. Всички те могат да се играят с четирите подводници, вкарани в играта. Малко или много нивата и на трите сюжетни линии съвпадат. Променена е единствено гледната точка. Играта притежава и пълен набор от самостоятелни мисии. Разнообразието е голямо. От конвоиране, през разузнаване до масирани атаки. Едно от забавните неща, които може да се извършва, е минирането на част от Световния океан или пренасяне и стоварване на десант от командоси.
Единственото, което може да се добави, е, че един от основните мотиви в играта е: “И сам воинът е воин”. В деветдесет процента от случаите отсъстват каквито и да са приятелски настроени сили.

Контрол
 
Управлението на една подводница си е малък кошмар както за новобранците, така и за играчите със солиден стаж зад гърба си. Разликите със симулаторите на самолети или хеликоптери са очевидни. 🙂  Пък и не е само това. Самото естество на машината е коренно различно. Докато един танк може да се движи напред и назад, да си върти купола и да стреля по беззащитни туземци, подводницата със сигурност може да извърши стотина маловажни на пръв поглед маневри.

Първоначално външният вид на играта стресира. Sub Commander прилича повече на някоя завъртяна игра в стил брейнсторм, но в китайски вариант. Присъстват няколко основни менюта плюс десетина гледни точки върху цялостната обстановка на бойното поле – от външната картинка до вътрешен прозорец, нашарен с всевъзможни цифри. Като цяло е необходим поне един час за схващане на основните положения. Управлението на всичките подводници е общо, но в определени граници.
Основните команди се издават по един и същи начин. Промените са по-скоро козметични и са свързани с разликите в окомплектовката с ракети, торпеда и радари.
 
Звук и картина от дъното

Образът, който ви предлага играта, не е нещо особено. С малко повече въображение може да се приеме, че прилича на някое от по-новите windows-ови изпълнения. Менютата са подредени на лесно достъпни места. Основните команди са изведени в падащ панел някъде в долния ляв ъгъл.

Прозорците, които могат да се отварят, са няколко. Първият предлага картина на събитията. Гледката е забавна, макар че в повечето случаи единственото нещо, което може да се види, е безкрайна сивота, на фона на която изпъква подопечната ни подводница. При желание външният обзор може да се смали. Вторият основен прозорец показва тактическата карта на района с разположението на всички обекти, които по някакъв начин участват в действието. Третият се използва за нуждите на перископа. Машинарията е много забавна и има доста опции – от нощно виждане до система за визуално разпознаване на обектите. Останалите прозорци са свързани с контрола на двигателите, посоката на движение, оръжията и прочее. Подводниците в играта се различават в краските и формите на интериора си, но схемата е обща. Играта предлага и страшно подробна библиотека по отношение на различните самолети, подводници, хеликоптери и всякакви други образци на бойна техника, които участват в действието.

Озвучаването е много забавно. Като се почне от онзи характерен сонарен звук и се стигне до гърменето на торпедата. В интерес на истината ефектите не са чак толкова много, но са впечатляващи. По време на действието отсъстват всякакви особени музикални изстъпления. По разбираеми причини дълбоководната тишина цари навсякъде. 🙂

Автор: Сергей Ганчев