Stunt GP

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Феновете на рейсинг-игрите напоследък няма от какво да се оплачат. Появи се Collin McRae 2, Microsoft разтърси класациите със своя Midtown Madness 2, а F1 Racing Championchip на Ubi Soft не дава възможност за сън на верните фенове на Шумахер и компания. Всичко изглежда ясно, добре подредено и някой може да си помисли, че това е поредният жанр, обхванат от подтсикащо еднообразие и скука. Уви, напук на всички лошомислители, жанрът на състезанията с разнообразни возила е повече от жив!

Какво имам предвид? Рейсинг-игрите се развиват с главоломна скорост и предлагат възможности за съревнование с най-разнообразни возила. На практика нищо не е невъзможно. В Stunt GP превозът е осигурен от

малки колички с дистанционно управление

Спомням си как в крехка детска възраст с възхищение наблюдавах повратливите автомобилчета без кабел, които достигаха навсякъде и се носеха със зашеметяваща скорост. Най-яките модели бяха малки бъгита, способни да се въртят, обръщат и да изпълняват всякакви каскади при контакт с чуждо тяло. Даа, бяха времена, когато това си беше направо висша форма на забавление.

Сега, в дните на манията по Counter-Strike, когато всичко изглежда някак еднообразно и скучновато (аман от терористи), връщането към някоя добре забравена стара гейм-идея си е направо глътка свеж въздух. Казвам “добре забравена”, тъй като Stunt GP е първото заглавие от този вид. Всички тези игри могат спокойно да бъдат обединени под общото заглавие “fun racers” – игри, където забавлението стои над всичко.
Stunt GP е измайсторена от всепризнатите автори на откачени хрумвания Team 17. Само името вече гарантира тонове адреналин и забавление. Stunt GP е замислена преди всичко

като игра за Playstation2

Вече виждам намусени физиономии и разочаровани погледи, но не сте прави. Като се има предвид, че през последните няколко месеца постоянно ми се налага да тествам адаптирани за РС-конзолни извращения, смело мога да ви кажа, че тази игра е приятното изключение. Това е лесно обяснимо – все пак малкото фенове на телевизионните игри вече надигат глас срещу посредственото качество на повечето продукти, предназначени за тях. Тази тенденция не е нова. Беше време фирмите разработчици да направят нещо. Пък и вече нямат оправдание с ограничените хардуерни възможности. Е, резултатите са налице.

И все пак Stunt GP притежава няколко досадни конзолни особености. Така например нямате възможност да използвате мишката като средство за навигация из менютата. Самите менюта не предлагат кой знае колко възможности за настройки, а са ограничени само до най-важното. Особено внимание заслужава секцията “Catalogue” – най-вече заради доста недомисленото си изпълнение. Тук можете да видите частите за колите, всички автомобили и пистите. Но явно водени от широко разпространената  максима, че конзолните фенове са хора, които не си губят времето в интелектуално напрягане, авторите са си спестили каквото и да е разясняване на функциите и подробности около отделните елементи. Това може и да ви се струва маловажно, но ще ви питам какво ще правите по време на състезание, когато трябва да правите ъпгрейд. Но за това малко по-нататък.

Както вече споменах, менютата са ограничени само до най-важните, също важи и за показателите на автомобилите.

Те са точно три –

stunt (способност да изпълянваш каскади), grip (стабилността върху пътя на автомобила) и power (еми мощност, братче, к`во друго). По тези три показателя избирате возилото, с което ще се състезавате. На вниманието ви са три типа коли – Wild Wheels – автомобили с особено висока стабилност, Aero Blasters – ако ще правите каскади, спомнете си за тях, и Speed Demons – скоростта е всичко, бейби!

Можете да избирате между няколко типа състезание: arcade – просто бързо и неангажиращо каране;

exhibition – състезание, при което броят на опонентите, обиколките, сложността и трасето се избират от вас;

time trial – надбягване по часовник, където печели този с най-добро време;
stunt challenge – за ограничен брой секунди трябва да направите най-много стънтове;

championship – името говори само за себе си.

По-подробно внимание заслужава последния вид състезание, а именно карането за титлата. Единствено при този тип надпревара можете да ъпгрейдвате автомобила си и да направите от него радиоколичка-мечта. Трасетата са 20 и ви предстои каране през всякакъв терен. Те са няколко типа, но голямата бройка не трябва да ви заблуждава, тъй като пистите общо взето си приличат. За сметка на това обаче удоволствието, което ще изпитате по време на каране, всеки път е огромно! Нивото на трудност е изключително добро и изобщо не си мислете, че ще размажете противника си просто ей така. Всяка грешка се наказва жестоко и възвръщането на позиции става доста трудно.

Естествено, с напредването на играта

вашата кола става все по-мощна,

но и противниците ви не спят зимен сън. Голям плюс по отношение на реализма в играта е индикаторът за мощност – тъй като радиоколичките по правило се задвиждат с електрическа енергия, в един момент ви свършва токът и колата започва буквално да се влачи. За да презаредите, трябва да се приберете в бокса. Включването на бокс създава възможност за планиране на разнообразни тактики. С две думи – не соатва нито миг скука. Самото каране също е доста интересно. Усещането за скоростта е доста реалистично, въпреки че за мен е учудваща дупката между 200 и 80 километра в час. На практика с всяка скорост под 200 се чувствате така, сякаш карате с 80. Едва над 200 започвате да си задавате въпроси относно физични закони и дали тази кола все пак има спирачки.

Окачването на радиоколичните е като на истински автомобил. Ако вземете някой завой с по-висока скорост, като нищо да излетите от пистата. И като споменах излитането, не мога да не спомена стънтовете, които сякаш са най-забавното нещо в играта. Всеки контакт с чуждо тяло кара колата ви да направи невероятен скок във въздуха, а в зависимост от скоростта, може да се получи и лупинг. Купонът става все по-щур с ъпгрейдването…
…а сега отивам да врътна два-три стънта!

Автор: Александър Бойчев