by PC Mania
Когато Constructor излезе преди година и половина, се замислих, че жанрът стратегия в реално време все още има с какво да ни изненада. Наистина играта имаше и своите дребни недостатъци като например сложния интерфейс и трудните дългосрочни мисии, но гениалната идея, която ви стимулираше всячески да проявявате “тъмната половина” от характера си, напълно ги компенсираше. Жалко е, че такава оригинална игра не успя да намери полагащата й се широка аудитория и, както винаги, геймърите се втурнаха към поредния C&C-клонинг. Е, слава богу, този път Studio 3 са си намерили подходящ разпространител, оправили са почти всички несъвършенства на първата част и са създали игра, която няма начин да не ви хареса, поради простата причина, че максимата “Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле” е закон в Street Wars. А това, сигурен съм, ще допадне на всеки ценител на родните добродетели.
Когато за пръв път срещнах заглавието Street Wars, направо позеленях, защото в съзнанието ми изплуваха спомени за стари кошмари като Beat Down, а след като един колега ме подведе, че това аркаден beat’em’up съвсем посърнах. Едва ли можете да си представите еуфорията ми, когато на екрана се появиха любимите ми гротескни бачкаторски мутри, а фактът, че действието се развива в гангстерската ера (Америка през ’20-те и ’30-те години) беше достатъчен да ме накара да забравя понятия като “сън” и “здрава храна” за близо седмица.
Разликата с Constructor ще забележите още от самото начало, когато типичен сицилиански дон с характерния си мазен и провлачен глас ви обяснява целите на настоящата мисия. В Street Wars ще работите за мафията и подлите ви кроежи ще са подчинени както на просперитета на собственото ви “семейство”, така и на пълното унищожение на конкуренцията с всички възможни средства – позволени и непозволени. Защото правила в тази война няма. Има само победители и победени. Capisce?!
Тези от вас, които са играли Constructor, веднага ще забележат новостите: по-висока разделителна способност (800×600 точки), изключително удобен интерфейс и най-важното – играта сега е разделена на епизоди, които се състоят от отделни мисии. Това предотвратява безумието, което се получаваше в предишната игра, когато на моменти всичко излизаше извън контрол. Играчът се превръщаше в “сторъкия Шива” или пък просто преставаше да прави каквото и да било, стоейки пред монитора като пън и умувайки с какво по-напред да се захване: дали да оправи порутените сгради или пък да откликне на прищевките на множеството наематели, които са го заплашили с ултиматум. Е, в Street Wars такива проблеми няма да имате. Тук всяка мисия съдържа до 2-3 ясно дефинирани задачи (напр. построй ресторант и отвлечи противниковия дон), което е гаранция, че няма да се отегчите бързо.
Започвате учебните мисии (tutorial) в бедняшкото градче Хиктаун, като постепенно ще стигнете до центъра на събитията – гангстерското гнездо Чикаго. В началото разполагате само с главната си квартира, неколцина работници, както и един fixer (субектът, който поправя недвижимото ви имущество). Ще трябва да купувате парцели от общината и да строите върху тях различни сгради, които после да давате под наем на местните пияндета (само те ще се съгласят да живеят в жалките съборетини, които сте изградили). За строежа ще са ви необходими три вида ресурси: тухли, бетон и стомана, които се произвеждат в съответните фабрики. Най-интересната фабрика обаче е т.нар. Gadget Factory. В нея се произвеждат всевъзможни екстри (не случайно на покрива й се мъдри надписа ACME), от които се нуждаят сградите, за да могат да бъдат ъпгрейднати – фурни, дестилатори, легла, а също така декоративни и функционални джаджи като например вечнозелени дръвчета, телефони, сейфове, капани за хлебарки или пък кучешки колибки, които приютяват зъбати килъри с имена като “Изяжко”.
С течение на времето получавате нови и нови видове сгради, възможност за ъпгрейд на старите, както и по-елитни наематели, които, както се досещате, имат доста по-високи изисквания от средностатистическия паразитиращ лумпен.
Ще трябва да изберете с какво да ви се отплащат наемателите ви: с пари или “кръвен данък”. Във втория случай, след като пораснат, отрочетата на живущите във вашата собственост хора, стават по ваш избор или работници във фирмата ви или наематели, готови да заемат някое от новопостроените ви здания. Номерът се състои в това да балансирате между достатъчно наематели, които плащат в твърда валута и такива, които ви осигуряват подкрепления, защото когато един наемател умре и няма кой да го замести, къщата постепенно запустява и става свърталище на мутирали осем футови хлебарки, тероризиращи целия квартал.
Това, което не споменах по-горе, е, че вие всъщност влизате в ролята на начинаещ гангстер, който се опитва да впечатли Кръстника и същевременно да изгради своя собствена престъпна империя. Всички сгради, които строите, като например пивоварни, италиански ресторанти, хотели, казина и погребални агенции (обикновено най-посещаваното място в града) са само параван за истинската “сенчеста” дейност, която се развива в тях: нелегална продажба на алкохол, уреждане на тъмни сделки в подземния свят, проституция, хазарт, въобще всички незаконни дейности, които може да роди умът ви.
Разбира се, не трябва да се заблуждавате, че полицията не знае за вашия бизнес. Ченгетата просто си “затварят очите” срещу определени “благотворителни” вноски всеки месец. Ако обаче усетят, че наемателите ви са станали свидливи, те организират хайки и затварят съответното заведението за около година, което ви коства големи загуби.
Ето, че стигнахме до най-интересния момент в играта, който й придава такъв неповторим чар…
“пре… другарче”
Да, това ще бъде вашето верую в играта, основният принцип в Street Wars, истинското ви кредо, което ще ви крепи до края и ще ви дава непресъхващ поток от енергия за нови и нови подлости. Това правило несъмнено ще намери много привърженици сред вас.
Оставяйки настрана мисиите и всички останало, основната ви задача в тази игра е да правите кални номера на конкуриращите ви “жабари”, противниковите “семейства”, които също като вас строят сгради, перат пари, подкупват полицията и ви мислят точно това, което и вие кроите на тях. Въпросът е само: кой кого?
А какво точно ще предприемете, за да сринете из основи бизнеса на останалите “макаронаджии”, зависи изцяло от вас. Можете да действате грубо, изпращайки гангстерите си да избият чуждите работници и да унищожат постройките или пък да се възползвате от възможностите на fixer-ите ви да превземат чужди сгради. Ако сте достатъчно далновидни, можете да оставите някой труп в противниковите имоти, което след известно време неминуемо ще доведе до развъждането на кошмарните хлебарки. Истинският купон обаче настъпва, едва когато получите достъп до специалните постройки на т.нар. Undesirables, неприятните типове, които лесно могат да вгорчат живота на конкуренцията.
Такива сгради са например билярдната зала, където срещу определена сума можете да наемете местни хулигани, които набързо ще съсипят някоя постройка на конкурентите или ще отвлекат чуджия бос; в бордея на мадам Лола пък “леките момичета” при нужда ще заглавичкват полицията или противниковите отбори с импровизиран уличен стриптийз. Не е за подминаване и касапницата на психопата Бруто, “симпатягата”, който винаги е готов да ви научи как функционира моторната му резачка и т.н.
Ограниченото място не ми позволява да ви опиша всички малки гадорийки, които можете да спретнете на врага. Както се досещате, играта е крайно препоръчителна както за солова игра, където разнообразните мисии едва ли ще ви доскучаят, така и за мултиплейър, където ще имате шанса да покажете на приятели истинската си същност (на безсърдечен гадняр).
За Street Wars мога да говоря само със суперлативи: черен хумор, суперсладурски и доволно дебилни анимации на персонажите във виртуалното градче, голямо разнообразие, превъзходно AI, удобен интерфейс, липса на бъгове. В нея се отприщват закътаните в най-тъмните кътчета на душите ни желания и страсти… Ако някой намира основателна причина да не похваля подобаващо тази изключително оригинална и забавна игра, да се обади сега или да млъкне завинаги…Няма такива, нали?! Радвам се.
Автор: Никола Икономов