Steel Soldiers

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Преди много, много години в една отдалечена галактика се появила първата игра изцяло за роботи. Годината била 1995-та, а играта се казвала Z. Тя самата била във VGA режим и поддържала само 256 цвята, но била от първите в прохождащия гейм жанр, скрит под кодовото наименование RTS. В нея нямало събиране на ресурси като в колегата й Warcraft, още по малко Fog of War, но била пълна до козирката със свежи идеи. Толкова свежи, че бързо си спечелила титлата evergreen от UBISOFT и вече 6 (ама как лети времето) години се продава по магазините.

Когато пуснах продължението, бях малко шокиран. Играта от тактическа се е превърнала в съвсем редова реалновремева стратегия, в която ударението пада на екшъна, и дори на сайта на играта тя е представена като “Arcade strategy title”. Да, прочетохте добре  – arcade, а това не се връзва много-много с идеите на оригиналния Z. Да не говорим, че в Steel Soldiers се появява и възможността да се строят сгради, което още повече вдигна моето възмущение – не може само заради комерсиализма така да се опропасти една безумно оригинална игра като Z. Но да минем към историята…

Ре-едник, къде се губиш пак, бе, каширка такава, я изслушай за какво се бием!

Събитията в Steel Soldiers започват 500 години след първата война между тенекетата, носещи гордото название Enchanted Robot Soldier Units.
Отново в дъното на конфликта стоят двете най-мощни корпорации на Земята (Trans global Industries и MegaCom Corporation). Подписаният преди пет столетия мир е нарушен и един глупав инцидент слага началото на нова война. За да победите, ви е нужен един единствен ресурс, познат ни от първата част – Xenonit. Особеното при него е, че няма да ви трябват харвестъри или други подобни единици, за да го събирате – той се акумулира сам в течение на времето, като скоростта, с която се изсипват кредити във вашите трезори, зависи само от площта на владените от вас територии. Това е и единственият елемент, запазен от оригинала. За да завладеете нова територия, трябва да изпратите робот-работник да “хване” флага в центъра й. На флага има число от 1 до 5, което представлява количеството кредити, които ще получавате всяка секунда.
Понякога е по-важно да контролирате територия,  даваща по-малко ресурси, но на тактически по-изгодно място. Това се определя и от военните ви единици – не можете да си представите колко неприятни за вражеските муцуни са пет Mortar танка, разположени на high ground с поддръжка от бункер и противотанково оръдие. Другата особеност в превземането на територии е, че всички сгради в даденото място – били те неутрални или вражески, но без войска в тях – стават ваши. Също така на някои мисии има разпръснати неутрални единици, към които можете да прибавите пилот и те стават ваши. Това може да ви изглежда безсмислено, но ако най-яката ви единица е light tank, а си намерите пет medium танка, бързо ще си смените мнението. Самите мисии се развиват на шест различни терена като пустини, заснежени плата и зелени джунгли.
        
Ре-е-eдник! Ще те разжалвам най-накрая, к’во го гледаш тоя танк, качвай се в него и изчезвай на инспекция!

Ще имате на разположение около 30 единици. Битката се води по въздух и земя, но за съжаление отсъстват морските сражения. Все пак разнообразието е доста голямо, като се почне от обикновените пехотинци, въоръжени с картечници или напалмови горелки, премине се през джиповете и APC-тата, хвърли се по едно око на хеликоптерите и се свърши с танковете. Хем много, хем хубави, хем смъртоносни. Самите танкове варират от машини за директна атака до обсадни. Първите са идеални за мелета, евтини са и в големи количества помитат всичко по пътя си, вторите са много по-слаби на близки разстояния и стрелят доста бавно, но за сметка на това правят splash damage и започват да обстрелват врага ви още преди да се е появил на радара. Явно авторите са били малко повлияни от C&C, защото повечето сгради адски много си приличат с тези от играта на Westwood. Така например, ако ви гръмнат радарната станция, мини картата отказва, пехотата се обучава само в една сграда, а всички останали войски в друга. Първият дразнещ недостатък на играта са лимитираните кредити до 10 000 и липсата на възможност да произведете много войски наведнъж. Вторият е, че след като сте маркирали дадена единица и сте й дали заповед, губите контрол над нея и пак трябва да я маркирате. А третият е, че в комбинация от Ctrl и числата от 1 до 0 не можете да създавате групи. Резултатът е невероятен хаос на бойното поле, водещ до неприятни загуби. 3D-то на терена също е дразнещо и по-точно камерата, която се завърта бавно и сложно. Scroll-ирането по картата с нея също е бавно и за да я прекарате от единия край до другия, е необходима около половин минута, за която вече са ви гръмнали. Базата ви като основна сграда е сравнително добре въоръжена (това обезсмисля ръшовете в началото), но нейната загуба означава край на мисията. Проблемът е, че докато танковете ви млатят тенекиените кратуни на враговете в единия край на картата, от другия излиза малък вражески отряд и ви изнася базата. Ако се опитате да се окопаете, врагът заема почти цялата територия и в момента, в който тръгнете в атака, той ви чака с петорно по-голяма войска.

Ре-е-едник, ре-е-едник! Къде изчезна пак, бе тенекиена главо! Ей, ще го развинтя болтче по болтче аз!
 
Подзаглавието е всъщност фразата, която се чуваше от мен през пет минути игра. AI-то е неимоверно лошо – както си седи мирно и кротко, танкът ви пристига APC, стоварва куп говеда и отпрашва обратно към базата. Танковете го погват и пътьом си измират като мухи, а тръгнете ли да ги търсите и да кликате по 6-7 пъти, докато ги върнете във вашата, напълно забравяте ресурси, защита и създаване на нови единици. Друг път танковете на врага помпат някой от бункерите ви, а стоящите на метри от него говеда не се и сещат да се обърнат, пък какво остава и да стрелнат. С две думи – пълна трагедия. Роботите конструктори поправят автоматично всички сгради и единици, но много често се впускат след тръгналите в преследване танкове и когато врагът ви дойде на гости, се оказвате само с няколко сгради и грам единица около тях – тъжно нали. В общи линии това са най-неприятните недостатъци по отношение на геймплея.

Ре-е-едник… уф…аман от това говедо… ти пък какво гледаш!

Накратко графиката е сравнително хубава, но монотонна и ресурсоунищожаваща. Единиците също изглеждат добре, но менютата са толкова размазани, че не стават за четене и ще си карате само на картинки и геймърско вдъхновение, за да разберете кое какво е. Поне експлозиите са доста пищни и красиви, но техните звукови ефекти не са от най-добрите, а непрестанното чаткане на картечниците дразни. Но все пак ако войната ви е в кръвта и си падате по романите на Айзък Азимов на тема “Аз, роботът”, Steel Soldiers ще ви хареса.

System shutdown…power shutdown… all systems off-line

Автор: Георги Панайотов