StarTrek: Elite Force II

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 14 авг. 2003

Преди около 2 години излезе играта Star Trek: Voyager – Elite Force. Тя беше всичко, което можеше да се иска от един триизмерен шутър – готина графика, яка музика, балансиран и плавен геймплей. За жалост тогава масово се играеше C-S, Quake ]I[ и UT. Играта мина някак между тях без да бъде забелязана от геймърите. По мое мнение пропусналите я могат само да съжаляват.

Но както и да е… Преди няколко седмици на геймпазара се появи втората й част. Тя, разбира се, се казва StarTrek: Elite Force II. Действието в нея започва малко след края на StarTrek: Voyager, когато самият кораб Voyager бe пленен от комическия флот на борговете. Hazard Tеаm – елитна част от бойните части на Звездната флота, потегля да го спасява. След сравнително дълга и разнообразна мисия, в която са комбинирани стрелба, охрана и логически загадки, бойците успяват да се справят с тази нелека задача. Но след прибирането си в Академията (бел. авт.: това се случва за първи път с която и да е StatTrek игра) те се изправят пред огромен и неразрешим проблем:

екипът се разпуска, тимът се разпада

Това е резултат, разбира се, от бюрократични действия и недомислици. Нашето момче, лейтенант Аlexander Munro, заминава да обучава кадети. Негова тайна възлюблена Telsia Murphy отива на преквалификационни курсове в другия край на Галактиката. Останалите членове на бойната част са пръснати по дребни и незабележителни места и планети.

След една достойна за бразилски сериал раздяла между любимите, всеки поема своя тъжен път с преливащо от мъка сърце. Munro подхваща една тумба новобранци и започва обучението им, което протича в няколко кратки и не особено атрактивни мисии. След успешното им приключване се прибирате обратно в Звездната Академия, където при разговор с бюрократа (ще видя как се казваше), случайно се намесва капитан Jean-Luc Pacard  – световноизвестният плешив герой от StarTrek). В резултат на това екипът отново се събира, но този път под неговото лично командване на борда на флагманския кораб U.S.S. Enterprise. За да се внесе допълнителна доза драматизъм, Telsia все още я няма.

Изпълнявайки дълга си на екип за бързо реагиране, Hazard Team се намесва в конфликт между воюващи космически народи. С навлизането в истинската игра, намирате Telsia и разбирате, че сблъсъкът на двете раси е просто параван за едно долно и подло начинание – поредният опит за завладяване на Вселената. Оттук нататък ви очакват двойно повече мисии, отколкото в предишната игра – една от друга по-разнообразни, интересни и изпълнени с кръв, логика, опити за дипломация, намеса във вътрешните работи на чужди раси и нации. Има и осем скрити нива, но за да ги отворите, ще трябва да съберете голямо количество декоративни корабчета, които се намират в различни тайни помещения и места.
С напредването ще имате възможност да посетите тринадесет различни свята, пръснати из космоса. Между тях има обрасли с джунгла планети, пустинни и или замръзнали, както и светове, покрити с реки от течаща лава. Бродейки из космоса, под и над планетната повърхност, ще се срещнете с над тридесет раси. Част от тях са познати от безкрайните епизоди на едноименния филм. А има и три, които дори и там ги няма.

Арсеналът

с който ще можете да боравите, включва петнадесет оръжия за стрелба, започващи с Phazer и достигащи до Attrexian Arc Launcher, което е с мощност на два-три rocked launcher-а. Освен това имате под ръка и известният Tricorder. Той не е точно оръжие, а по-скоро се пада нещо средно между навигационен уред и преносим компютър с няколко режима на работа. Всяко пушкало има основна и алтернативна стрелба. За да е максимално пълна екипировката, тя включва и клингонско оръжие за близък бой, нещо средно между бумеранг и двуръчен меч.

За да се запознаете с всички тези приспособления за убиване и най-вече с кордера, горещо ви препоръчвам да минете обучаващите мисии. Tе за щастие не са досадни и има какво да ви покажат. Когато получите ново оръжие, а това се случва често, отидете отново на опознавателна мисия с него в Holo Deck.

Радващо е, че в Elite Force II геймплеят е много интересен и плавен. Редуват се разузнавателни и бойни мисии, към действията ви се присъединяват различни раси, възникват проблеми, междуособици и любовни триъгълници. Благодарение на разбирателството между раси и нации злото започва да губи позиции и точно тогава се случва нещо, което обръща действието на сто и осемдесет градуса… За да е пълно удоволствието на мъжката част от гейм братството, има и посещение на клингонски бар, в който се мотаят стрийптизьорки! Но те са с малко повече очи – четири на брой.

Със съжаление ще трябва да призная, че боят се води малко по-статично от обикновеното за триизмерен екшън действие от първо лице. Има мисии, в които сте сам, други, в които сте с екип, и такива, в които се разделяте с тима, за да се съберете отново по-нататък в играта. Главоблъсканиците в Star Trek: Elite Force II не са сложни, а забавни и интересно измислени. На практика са нещо като миниигрички. За да ги решите, най-често се изпозва Tricorder-ът. Понякога са чисто логически – заобикаляне на гръмнали електрически кабели на един дисплей и тем подобни работи.

Енджинът

с който е направена StarTrek: Elite Force II, колкото и странно да звучи, е Quake III Arena. Да, всеки знае колко е остарял е вече той, но за да избегна празни реплики на тази тема, ще спомена само, че се работи с последната версия на Quake III Arena, в която вече няма сериозни бъгове. Освен това след използването на така наречените UBER Тools, които са допълнителни инструменти към графичната машина и са разработка и собственост на Ritual Entertainment, резултатът е повече от много добър. Единственото кофти наследство е типичният за Q III не много висок левъл на интелигентност на всички, освен ваша милост. Но имайки предвид, че вие водите екипа през деветдесет процента от времето, това не прави лошо впечатление.

Всички същества, с които ще се срещнете, са перфектно моделирани и текстурирани. Местата, които имате да посетите, са разнообразни, красиво направени, много интересни и имат своя собствена атмосфера, обитатели и визия. Откритите части на планетите, които никак не са малко, спокойно съперничат на тези в Unreal II кaто големина и визия.  А ако веднага не поемете мисията, която ви се поставя, можете

с часове да се мотаете из Enterprise

и StarFleet Academy

Или поне докато не се загубите. :] Академията е с размерите на софийския технически университет, а дворът й е по-голям от площад “Народно събрание”. За размера на кораба не мога да намеря подходящо сравнение, но е огромен. Интересно е, че докато бродите, може да послушате как кадети и офицери разговарят за предишни и бъдещи събития, да влизате по стаите на хората и да ровите из шкафовете им.

Разбира се, цената, за да се насладите на цялата тази красота, е доста висока – бърз процесор, много памет и последно поколение графична карта. Ако не разполагате с такива, има превидени много настройки, с които може да намалите изискванията (респективно – и качеството на изображението), за да постигнете сносен брой кадри в секунда.
В играта са включени няколко режима на мултиплей. Всички се развиват тренировъчната зала Holo Deck. Има Holomatch, Disintegration, Capture the Flag и Action Hero. Лично пробвах първия и втория и останах доста доволен. Така че ако са ви поомръзнали игрите около вас, пробвайте се на Elite Force II мултиплейър. Музикалният фон и ефектите са на очакваното високо ниво – все пак Ritual са правили не една и две игри и винаги са се представяли добре. Готина черта е перфектно разработеният EAX, който и на SB Live! Value прави чудеса.

Така че който има излишно време (нали все пак е ваканция), или се чувства заинтригуван от серията игри по култовия сериал Star Trek, нека започне от първата част на играта. На когото не му се занимава – да започва направо от втората, но трябва да знае, че изпуска голям кеф.

Автор: Пеню Дачев