Star Wars Battlefront

Star Wars игрите набъбнаха с още едно тематично заглавие в своето голямо семейство от шутъри, симулатори и RPG-та. За разлика от повечето свои събратя обаче, то е предимно мултиплейър ориентирано и ще ви предостави шанс да скочите директно във вихъра на сраженията от всички части на “Междузвездни войни” – както от класическата трилогия, така и от най-новите филми на Лукас – Епизод I, II и включително и някои прелюдия към все още неизлязлата трета серия, която ще се казва “Отмъщението на ситовете”.

Няма какво да си кривим душата – геймплеят на Star Wars: Battlefront е силно повлиян от Battlefield: 1942 и Battlefield: Vietnam. И това е очевидно още от самото заглавие на играта, което по един или друг начин е своеобразен каламбур с въпросните хитове на Electronic Arts. Идеята в игрите от този тип е следната: два екипа, които могат да достигнат няколко десетки играчи, се изправят един срещу друг на определена карта и се стремят да завладеят равномерно разпределените по нея контролни пунктове. И двете страни имат нещо като брояч, който постепенно върви към нула (която е равнозначна на загуба). А скоростта, с която намалява, е в пряка зависимост от броя на пунктовете, които са овладели – колкото повече са те, толкова по-бавно става това и обратното. В случай че завладеете всички контролни точки и ги задържите за двадесет секунди, победата е ваша.

Враждуващите фракции

в Battlefront са общо четири на брой – Републиката, Империята, бунтовниците и сепаратистите (CIS), като всяка от тях разполага с пет игрови класа Star Wars-бойци. Уви, първите четири вида войници са основни и са доста близки с противниковите си аналози (различават се единствено по въоръжение, име и външен вид). Най-общо казано става въпрос за войник, пилот, базукар и снайперист. Първият тип е пригоден за най-нормален, стандартен стил на игра. Той е идеалният избор в почти всякакви ситуации. В редиците на Републиката войникът се нарича Clone Trooper, в Империята – Stormtrooper, при бунтовниците – Rebel Soldier, а при CIS – Super Battle Droid.

От названието на втория клас – пилот, може да си направим извода, че той се е специализирал в управлението на превозни средства. Не върши добра работа в преки сражения, но пък за сметка на това допълва перфектно съотборниците си със своите изключително полезни умения – може да поправя повредените или напълно разрушени стационарни оръдия и помощни съоръжения или да хвърля аптечки и муниции на нуждаещите се. Освен това ремонтира автоматично всяко механизирано превозно средство, в което се качи. И то с доста прилична бързина. Представителят на Републиката в тази група се нарича Clone Pilot, на Империята – Imperial Pilot, на бунтовниците – Rebel Pilot, а на CIS – Droid Pilot.

На трето място застава базукарят. Този клас може да поставя мини и благодарение на въоръжението си се е специализирал в унищожаването на повечето превозни средства. Не казвам всички, защото например едно гигантско AT-AT би могло да бъде свалено много по-лесно като го омотаете с кабела на сноуспийдър – точно както Люк Скайуокър направи в Епизод V. За Републиката това е Arc Trooper, за Империята – Shock Trooper, за бунтовниците – Rebel Vanguard и за CIS – Assault Droid.

Накрая идва ред на снайпериста – клас, който няма нужда от презентация. Качете го на някакво високо място с добър изглед към противниковите канчета и се наслаждавайте на лекотата, с която трупа фрагове. При Републиката ще го срещнете като Clone Sharpshooter, а неговите еквиваленти в другите фракции са следните: при Империята – Scout Trooper, при бунтовниците – Rebel Marksman, а при CIS – Assassin Droid.

Петият клас обаче e уникален

и индивидуален за всяка отделна фракция. Именно той спомага за по-сериозното диференциране на враждуващите страни. Безспорно овациите обира този на CIS. Спомняте ли си кълбообразните и търкалящи се дроиди от Епизод I, които в началото на филма спипаха по долни гащи Оби-Уан Кеноби и неговия учител Куай-Гон Джин? Същите тези изродски машини, които стрелят на кратки пресекулки с няколко бластера и се обвиват в предпазен енергиен щит? Това са така наречените дроидеки. По мое мнение те са най-якият и най-оригинален клас, с който можете да играете на Battlefront. Не са добри срещу повече от четири-пет противници наведнъж, но ако използвате умело техния щит, ще усетите истинската им мощ – такава, каквато е и във филма.

Републиката пък е привлякла на своя страна големите и постоянно мучащи уукита (Wookiee Smuggler). Те са въоръжени с mortar launcher, бомби с часовников механизъм и bowcaster, който може да изстрелва до пет плазмени топчета наведнъж. Уукитата могат да понесат доста прилично количество демидж преди да се гътнат. Техният основен недостатък е, че са твърде бавни.

Като умения петият клас солджъри за Републиката и Империята малко или много си приличат. И Jet Trooper-ът, и Dark Trooper-ът имат на гърба си реактивен двигател, който им позволява да прелитат на кратки разстояния (подобно на Боба Фет). Разликата е в начина, по който се активира и функционира, въпросната екстра.

Между другото забелязах нещо доста интересно – нямате право да изправяте една срещу друга фракции от различни времеви периоди на “Междузвездни войни”, които нямат нищо общо помежду си. Така например, ако сте фенове на Империята, знайте, че винаги ще можете да се млатите с бунтовниците, но никога няма да застанете лице в лице с дроидите на CIS от Епизод I, II и III.

Може би се питате къде са любимите на всички ни джедаи

и няма ли да можем да управляваме и тях в някакъв момент? Уви, не. Pandemic са решили, че те са твърде мощни герои, които не се вписват в целите на играта: пресъздаване на масови сражения, в които участват обикновени войници, а не полубезсмъртни рицари, владеещи Силата до съвършенство. Но споко, от време на време и в зависимост от настройките на играта, ще ви помагат я Дарт Вейдър, я Мейс Уинду, я Люк Скайуокър, я граф Дуку. Те ще са безсмъртни, контролирани от компютъра и ще колят всичко живо със светлинните си мечове…

Не срещнах никакви проблеми или недостатъци в управлението на играта. Battlefront дава възможност да ръководите който и да е клас както от първо, така и от трето лице. И двете опции са еднакво удобни.

Няма да се затрудните при “шофирането”

на което и да е от над двадесетте превозни средства. Като се започне от двукраките животинчета, обитаващи ледената планета Хот, и ходещите AT-AT, Spider Walker, AT-TE и AT-ST, мине се през реещите се малко над земята танкчета и всякакви спийдъри, и се стигне чак до летящите високо над полесражението изтребители X-Wing, Y-Wing, TIE Fighter, TIE Bomber и др. Усещането да се млатиш с тях е невероятно, особено ако сте луди фенове на “Междузвездни войни”. Някои машини, например корабa LAAT, могат да поберат повече от един човек на борда си – като един е просто шофер, а другите поемат контрола над допълнителните оръдия.

Макар че Battlefront е предназначена предимно за мултиплейър джитки, тя предлага и един

умерено добър сингъл

От една страна, в него са включени кампаниите Clone Wars и Galactic Civil War, които се играят по абсолютно същия начин като гореспоменатия принцип (даже и картите са еднакви с тези от мултито). Единствените разлики са, че съотборниците ви са ботове, а не се контролират от истински хора и понякога имате алтернативен начин за приключване на нивото (например унищожаване на ключова сграда). Колкото да не е без хич, мисиите в тях са споени помежду си що-годе прилично чрез кадри от филмите на Лукас.

В сингълплея присъства и доста добре измисленият режим Conquest, който се състои от осем мини кампании – Birth of the Rebellion, Dark Side Rising, Attack of the Clones, Revenge of the Sith, Balance of the Force и т.н. Във всяка от тях имате възможност да избирате последователността, по която да атакувате контролираните от противника ви планети (карти). Това до известна степен е хубаво, тъй като в зависимост от решението си, ще получавате достъп до различни бонуси (като например помощ от джедай, допълнителни подкрепления, елитно обучение за войските ви и т.н.). Но дори и тук геймплеят не се различава особено нито от първите две солови кампании, нито от мултиплейър режима. А и изкуственият интелект на ботовете не е най-съвършеното нещо, което сте виждали на този тип игри. Плюс това командите, с които можете да ръководите щъкащите около вас приятелски бойци, са ограничени до “Следвай ме!”, “Задръж позицията!”, “Изтегли се!” и “Свободно!”.

Най-силната страна на Battlefront

без никакво съмнение е нейният мултиплейър. Ако мислите да я взимате единствено заради сингъла, просто забравете. Той е по-скоро нещо като загрявка. Един вид тренировка за масовите мрежови патаклами. До 32 души наведнъж (плюс още толкова ботове) могат да вземат участие едновременно в Интернет (или 64 в LAN) в битки на планетите Явин 4, Набу, Татуин, Хот, Беспин, Кашик, Камино, Рен Вар, Ендор и Дженозис, които обикновено са представени с две карти. Тук вече ще усетите истинския чар и потенциал на Battlefront, стига, разбира се, да имате добра интернет-връзка, да обичате “Междузвездни войни” и да се кефите на подобен род игри. С малки изключения терените не са особено големи като размер, което предполага по-напрегнати и по-масови сражения.

Но, уви, често доброто впечатление се разваля заради някои адски смешни бъгове. Например, когато играете на една от картите на планетата Беспин, много внимавайте от коя точно част имате намерение да излезете от разположените в края на платформите стационарни оръдия. Защото в противен случай като нищо ще изпаднете извън картата.

Battlefront = Battlefield?

Въпреки липсата на иновативност и дребните недостатъци този мултиплейър шутър определено си заслужава. Все пак става дума за вселената на Star War. Някои хора обаче стигат до крайности с твърдението, че едва ли не единствената разлика между него и поредицата Battlefield е в последните четири букви на заглавието. Но това е малко пресилено. Да, въпросната геймка на Pandemic не предлага нищо революционно в сравнение с вече установилите се в жанра заглавия, но определено ги размазва по един параграф. Battlefront е заредена с невероятно добра атмосфера и страхотни саунд и визия, които ви карат да се почувствате така, сякаш наистина сте отишли на планетата Дженозис. Все едно сте в епицентъра на гигантската битка от края на Епизод II, в която Републиката, заедно със своите клонинги, удря армията на граф Дуку и прави сепаратистите на пух и прах…

Автор: Владимир Тодоров