Star Trek Voyager: Elite Force

Въртeйки каналите на кабелната телевизия, не може да не сте попадали на епизод от сериалите Star Trek. Най-честият виновник за това е швабската програма ПроЗибен (PRO7). Казвам “епизод от сериалите”, защото първите неща на тази тема са направени още през далечната 1966-та като TV Show на Gene Roddenberry. Тогава за компютри и дума не е можело да става, а анимацията е била на ниво “драскане на паус”. За справка ще ви кажа, че на 01.07.1966 г. е роден самият John Romero!
До сега са създадени четири по-големи ТV серии – Star Trek: Originals (1966-1969), Star Trek: The Next Generation (1987-1994), Star Trek: Deep Space Nine (1993-1999) и Star Trek: Voyager (1995-до днес ). Oсвен това има серии, кръстени kak ли не – Star Trek: Movies или Star Trek: Animated Adventures…

Както виждате, е имало прекъсвания на определени сериали и успоредно развитие на други. Във всички тях обаче историята казано много накратко се свежда до следния въпрос: “К’ви ще ги върши човечеството след много години из Необятния и Не особено Приятелски Настроен Космос?”.
Играта, kakто сигурно сте се досетили, принадлежи към Star Trek: Voyager сериите. Те като че ли са най-хубавото и интересно от направеното по Trek темата или поне от това, което съм виждал. A aз като фен на Звездните преселения (това е верният превод) съм пускал почти всички игрици, макар и за малко.

Графичната платформа на Star Trek Voyager: Elite Force е енджинът на Quake III Arena с леки модификации, които се усещат “само” в това, че играта не насича на 800х600 с TNT и Voodoo 1 дори и при макс-детайли. След Heavy Metal: F.A.K.K. 2, Star Trek Voyager Elite Force e втората игра с този енджин, на когото свалям шапка и викам с пълно гърло:

Евала!

Мисля, че като видите и това брилянтно творение, ще се убедите окончателно кой е по-добре направеният и балансиран енджин в сравнение например с LithTech, Unreal или Unreal Tournament. На тема енджини може много да се спори, но нека правим това в къщи, в кварталния геймклуб или на форума на PC Mania, а не тук и сега.
Самата история е кратка и не особено интересна, kakто е често в 3D-shooter-ите. Легендарният Star Trek-кораб Voyager закъсва в дебрите на Quadrant 4 без особен шанс за отлепване в близките стотина хиляди години. Това е съвсем “наблизо” до Земята, към която звездолетът се стреми през целия сериал Voyager. Пълен провал на цял сериал, ако питате мен. И то само на седемдесет светлинни години фар ауей фром хоум.

Нищо работа за нашите, ако имаше поне малко гориво и начин за ремонт на кораба. Но както във всички серии на Трек-а, така и тук измъкаване има, но отказване – НЕ! Офицерът от Voyager, лейтенант Tuvok, предвидливо е сформирал т. нар. Hazard Team  и неговия ударен отряд Elite Force.

Този спецотряд е трениран и пригоден да се справя с всякaкви проблеми (големи и малки), възникнали по време на безкрайните и мъчително дълги странствания из космоса. След като си избрете дали ще сте Alexander или Alexandria Munro (за да няма обвинения в сексизъм срещу Аctivision и Raven), започвате играта точно на това място с първа мисия – The Rescue и нейната подмисия Reclaim the I-Mod from the Borg. Началото е напълно достатъчно, за да разберете защо хитът е стигнал до Singleplay Тоp Ten според повечето класации. Star Trek Voyager: Elite Force си е просто готина и супер увличаща.

Това, което е най-готиното в играта, когато става дума за singleplay, е самият сюжет.

Да, тази игра има истинско story!

И спокойно мога да заявя, че е най-силният и интересен сценарий от досега създаваните сюжети за триизмерни екшъни. Но имайки предвид основата, на която е стъпила играта – най-продължителния и най-гледания филм в историята на телевизията – не мисля, че има нещо чудно в това.
В началото, както вече разбрахте, трябва да вземете Infinity Modulator обратно от борговете. Това е оръжието, направено от Seven of Nine специално за битки с представителите на въпросната роботска раса, които са си създали непробиваем щит за конвенционалните пушкала.
Предполагам, че сте се досетили, че докато не докопате това оръжие, няма смисъл да стреляте по роботите, които са оборудвани с лазерен мерник, страхотен арсенал и доста мръсен език. Мамицата им на тия гадове дето ме млатеха с огромните си железни юмруци ме наричаха: “Durty Intruder”! След като докопате обаче i-мod, жална им майка на гадните железарии.

После от Tuvok (вашият лидер) постъпва нова заповед – “Rescue Your Teammates”. И вие като предан служител и примерен солдат отивате право на вълка в устата, следвайки своята мисия…

И така четирдесет и четири мисии!

А в самите мисии има и обрати в най-неочакваните моменти. Дори след като сега ви предупредих (за това съм сигурен) поне пет-шест пъти ще ви увисне ченето от учудване. Предполагам даже и къде, ама няма да ви кажа. :). Но не само това е готиното.

Тeamplay-ът е върхът на сладоледа в Elite Force. През голямата част от времето се играе точно така! А има и поне десетина мисии с по два екипа от Hazard Team, които са независими един от друг. Обикновено целта е среща някъде из нивото, на което се води битката или research-a. И не си мислете, че само ще пукате на воля, докато ви свършат амунициите. Не! Има много изследвания на различни периметри и чужди кораби със или без наличие на живот от биологичен или механичен вид. A и точно когато се приберете след успешна мисия и решите да си почивате най-кротко, все се намира някой, който ви намира работа – писане на доклад или отчет, разходка до доктора и оръжейника или просто среща с приятели и съекипници – било то, само за да ги чуете как бучат зад гърба ви, че сте прецакали еди-кого си за еди-какво си…

И в двата Hazard Team-а има безценни и зашеметени хора. И те са умни, интелигентни и красиви, а и не мрат като мухи. За справка – издънката Dai Katana. В другия отбор има един тип (не се сещам името му в момента), които е бесен майтапчия и изкарва акъла на всички, точно когато положението е най-напечено. Това обаче му се връща тъпкано, когато ти ставаш водач на екипите и трябва да избираш кой да дойде с теб и кой не :-).

В хода на играта трябва да ходите на поне двадесет места – разучавате кораби, срещате се със спейс-твари и гадини, водите боеве с тях, сключвате примирия и сделки… Също трябва да спомена една друга
особеност на играта – няма смисъл дори и да я почвате, без да притежавате пълната версия. В Star Trek Voyager: Elite Force има толкова анимации и филмчета, които имат връзка с развитието на сюжета, че просто без пълната версия сте за никъде. Освен това съществуват нива, изцяло показани като анимация, и ако не я видите, ще попаднете на някое място без дори да разберете какво правите там и защо. Може би от Activision и Raven се стараят да направят игра, която да не може да се разпространява в орязана версия. Може би… Но да видим до кога :-).

Оръжията са си класическата девятка

позната ни от други 3D-екшъни. Смятам, че на тях трябва да има се отдели специално внимание. Затова ще ги опиша поотделно.

Най-смешното и забавно оръжие е

Phaser

– стандартното пушкало за федералните сили. Единствената му “екстра” е това, че се презарежда. Само в случай на пълна липса на амуниции може да се стигне до неговото използване. Иначе е слабо, смотано и с малък damage.

Phaser Compression Rifle

Toва си е истинско оръжие, advanced-вариант на Phaser-a. Много точно и полезно, особено при алтернативната стрелба. Тогава то харчи осем пъти повече муниции, но пък така всмуква враговете, че кеф да ти стане!

Infinity Modulator

Перфектното антиборг оръжие. Правено е от Seven of Nine (полу-човек – полу-борг, които е на наша страна), така че да сменя честотата на импулса си, за да не може борговете да се настроят и да му противодействат. Алтернативната му стрелба, комбинирана със zoom, според мен го превръща в онова, което е двуцевката oт DooM II – незаменимо, ценно, точно и разрушително. Ако ползвах cheats, сигурно биха си дал “патрони” за него.

Scavenger Rifle

Комбинация от автомат и гранатомет. Два изстрела с алтернативната и един със стандартната стрелба биха проснали по гръб и слон. Перфектно за игра срещу ботове или deathmatch.

Stasis Weapon 

Оръжие, създадено от етерианците. Близкo e до гранатомет – ако стрелнете в тълпа от три-четири гадини, я оцелее някой, я не. Вторият му начин на стрелба просто гълта повече енергия на един път.

Compound Grenade Launcher

Гранатомет сто процентова проба. Разликата между алтернативната и обикновената стрелба е голяма – при стандартната гранатата изхвърча и ако ви удари, работата ви е спукана. Ако не, започва да подкача и рикушира насам-натам, преди да се взриви. При алтернативната стрелба обаче същата тази граната се залепва на стената или където се удари, без да отскача. Полезна функция, ако сте горе-долу добър на билярд :-).

Tetryon Pulse Disruptor

Второто автоматично оръжие на частите Elite Force. Стреля с едни малки зелени парченца. Алтерантивната му стрелба е бавна, но за сметка на това рикушира.

Photon Burst

BFG-то в Elite Force. Няма оцеляване от него, дори и в стандартната му стрелба.

Arc Welder

Електрическа “пушка” с много силен ток. Нещо като lightning gun-а в Quake III, но значително по-яка. В алтерантивния си режим просто бълва по-силна електроенергия. Много лесно свършват “акумулаторите” обаче :-(.

Последното, което ще спомена, е и най-важното, както често се случва… Това, разбира се, е мултиплейърът! А за него ще направя едно изказване, което предполагам звучи скандално в закърнелите уши на UT & Q III-геймърите:

ИГРАТА Е ПО-ДОБРА И ОТ ДВЕТЕ ВЗЕТИ ЗАЕДНО!

Мултиплейърът се осъществява посредством опция, наречена HoloMatch, която се представя под формата на симулации из холодековете на Voyager. Имате избор между режимите deathmatch, teamplay и capture-the-flag, които са подобни поне до нивото на Q III, но много напомнящи Half-Life по интелект. Mултиплейърът е едновременно бърз, плавен и гневен, НЕ Е безличен и носи в себе си привкус на космос и озон, останал след изстрелите с енергиини оръжия. Адски кеф е да тичаш из коридирите с phaser rifle и да пукаш някои Клингон или Борг, докато Seven of Nine се прицелава в тебе от няколко палуби по-нагоре. Има естествено и ботмач, ама той си е по-скоро за тренировка, макар че компютърните опоненти си ги бива доста. И най-интересното, че Elite Force върви в комплект с купчина сервизни програмки, които позволяват той да бъде модифициран и то по-лесно от другите подобни игри. Според мен до месец-два ще се появи mod, базиран на Counterstrike, но за Еlite Force.

И съвсем последно – помолете шефа на кварталния клуб да сложи поне демото на Star Trek Voyager: Elite Force. Тогава ще разберете за какво говоря.

Автор: Пеню Дачев