Star Trek Deep Space Nine: The Fallen

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Независимо дали сте маниак на тема Star Trek, чиято фантазия заработва лудо всеки път, когато погледне към небето нощем, или сте простосмъртен геймър като мен, новото заглавие по култовия фантастичен сериал има с какво да ви изненада приятно.

Тази игра породи у мен много противоречиви чувства. Първоначално погледнах скептично на новия third person action/adventure на фирмата Simon & Schuster Interactive. Не очаквах да видя нищо повече от група бабаити, опаковани във футуристични скафандри, които изтребват нелицеприятни слузести гадини и роботи. За щастие тези мои предположения се оказаха напълно погрешни… Играта предлага избор между трима главни герои – лейтенант Уорф, майор Кира Нерис и капитан Бенджамин Л. Сиско. Всеки от тези персонажи започва на различно място и изисква определен стил на игра, за да превърти приключението успешно. Освен това са предвидени по две уникални мисии за всеки един от герите.

Уорф ще допадне на всички, които не целят да се задълбочават в заплетени пъзели и загадки, а предпочитат бруталната сеч и кървищата около себе си. Кира пък е единствената мадама, която можете да управлявате. Тя е по-бърза и гъвкава. Използва предимно хитрости, за да оцелее. Тя е типът герой за тези от вас, които обичат да наблягат на adventure елемента в подобен тип игри. Сиско (който освен цвета на кожата си, няма други общи черти със своя съименник от музикалния бранш:-)) е балансиран герой, който предлага “от всичко по малко”…

И така, след като изберете с кого ще играете, можете да започнете тренировъчното ниво. То е едно и също и за тримата герои. Ако смятате, че сте готов, можете директно да се впуснете в играта.

Геймплейът е доста разнообразен. Както казах, мисиите ви се определят според героя, когото предпочетете. Трябва да крадете определени артефакти, да поправите части от кораба си или да спасявате оцелели например. За жалост няма възможност в калабалъка да убиете и някое “добро момче” :-). Въпреки различията между мисиите за отделните елементи, естествено има и общи за цялата игра. Такива са например движенията, които са еднакви за всички герои, попаднали под вашето управление. Разполагате с определен набор от акробатични номера, голяма част от които малко или много са заимствани от Tomb Raider. Направен е опит част от движенията да се замаскират и представят като оригинални. Вместо да лазят например, героите ви се придвижват в една доста странна приклекнала “тоалетна поза”, известна и като “патешко ходене”. 🙂 Особено интересно става, когато ги накарате да тичат настрани в това положение…

Друго, което ми се стори малко глуповато, е, че героят реагира доста лениво, когато го карате да се завърти. Той бавно обръща глава, после прави чупка в кръста и ако още му досаждате с настойчиви команди за завъртане, благоволява да помръдне и стъпалата си… При бой имате две възможности – ръкопашно меле или стрелба. В първия случай нещата са на ниво. Разполагате с разнообразни движения, за да раздавате правосъдие… Във втория положението също е на ниво… но на лошо. Не, не ме разбирайте погрешно – не, че нещо ме е разочаровало особено, а просто не намирам нищо свръхоригинално. Разполагате предимно със стандартните гърмялки от всеки средностатистически триизмерен екшън… Имате си и мерник. А ако и това не ви стига, спокойно! Системата auto-aim е на ваше разположение.

По въпроса за движенията ще добавя и още нещо. Много ми хареса това, че когато плувате, водата ви издига към повърхността. Друго интересно около геймплея са някои оригинални предмети от рода на tricorder и phaser. Първият използвате като радар, с когото можете да откривате скрити механизми. С него събирате и техническа информация за даден обект. Phaser-ът ви позволява да поддържате връзка с другите герои от екипа ви.

Управлението се усвоява лесно, стига да не сте свикнали със заглавия от типа на Shadowman или Tomb Raider, където се изисква да си вържете пръстите на фльонга, за да изпълните дадено движение. Звучи странно, но именно това улесние при интерфейса на The Fallen ми създаде затруднения. Просто бях привикнала да натискам повечко клавиши :-).

Да обърнем малко внимание и на сюжета, който лично на мен ми се видя плосък, та чак вдлъбнат… Могъщата извънземна раса Pah Wraiths е на път да се домогне до трите Red Orbs. Целта е да предотвратите това като стигнете “преди всички”, както казваха по радио “Хоризонт”. Само тогава ще сте в състояние да се справите със завърналите се от изгнание пришълци.

Графиката на Star Trek Deep Space Nine: The Fallen е доста приятна. Действието се развива в third person перспектива. Енджинът, на когото се гради играта, е подобрена версия на графичната платформа, използвана в Unreal. Наистина има какво да се види – дизайнът на нивата радва окото, макар и да не е най-великото визуално творение, появило се на пазара напоследък. Анимациите, с които се сблъсквате в хода на действието, за съжаление не са по-добри от тези, които виждаде по време на игра. Но това не значи, че са лоши! Сенките на героите се изчисляват в реално време и са доста детайлни. Движенията на персонажите са много реалистични, тъй като е използвана технологията motion capture, при която се сканират действията на живи хора. Героите ви разполагат с изразителни физиономии – те правят мимики и движат устните си, докато водят диалог. Хубаво е, че авторите са добавили на някои места и атмосферни ефекти – дъжд, сняг и мъгла, с което разнообразяват пейзажа.

Като стана дума за местата, които ще посетите, мога да ви кажа само, че и те са доста различни. Ще прекарате около 20 % от играта в космическа станция, също ще посетите манастира Bajoran, концентрационния лагер Jem’ Hadar, обсидиановата база, ледената пустош, коварната извънземна джунгла…

А сега да кажем две думи и за музиката. Тя не е лоша, има и много интересни ефекти, но като цяло не бях особено впечатлена от нея. Харесаха ми обаче звуковите ефекти. Хриптенето, издавано от някои опоненти, които предизвикваха у мен неистовото желание не да размазвам бедните гадини на асфалта, а да им купя “Ефизол”… 🙂 Садистът в мен пък проговори, когато чух колко автентично крещи главният герой при нараняване или смърт. Мога да отбележа, че беше съвсем като истинско или поне на мен тама ми се струва…

Какво да ви кажа в заключение? Мисля, че играта има някакви шансове за успех, въпреки че залага само на соловите изпълнения и не предлага никаква възможност за multiplayer. А в епохата на манията по Counter-Strike това означава да обърнеш гръб на болшинството от геймърите…

Автор: Лили Стоилова