Star Trek – Bridge Commander

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 апр. 2002

Картофът е едно чудесно растение, което се използва за основа на множество най-невероятни неща. Ако не вярвате, минете на север от Югославия и се пригответе за малък кулинарен шок… Тази аналогия на пръв поглед може и да не е много разбираема, но положението със сериала Star Trek e абсолютно идентично. Поредицата намира приложение във всичко – от пълнометражни филми, през играчки до компютърни игри, най-новата от които се казва  Star Trek: Bridge Commander.

Да бъдем капитан на звездолет

Историята на играта е що горе-долу следната: наша милост е първи офицер на федерален космически кораб, който изпратен в една от отдалечените гранични точки на познатата вселена. Капитанът излиза от звездолета и загива поради малката подробност, че местната звезда спонтанно решава да избухне. Малко след края на фаталното събитие повреденият ни кораб засича странно движение. Налага се бърз ремонт  и разследване на събитията. Вие, разбира се, трябва да заемете овакантеното място на капитанския мостик и да давате команди на всички бордови офицери, които ви асистират.

Както се и очаква, в дъното на дъната стои злокобен план и тълпа ужасни противници. След около тридесет мисии отрицателните елементи се превръщат в звезден прах, а доброто възтържествува по възможно най-мелодраматичен начин. В общи линии действието на играта не предлага много нови неща. Всичко се свежда до безкрайно пуцане по определени обекти. Сценарият е линеен и не дава възможност за никакво разнообразие при решенията.

Един от най-неприятните номера, който Bridge Commander ви поднася, е отсъствието на сeйвване в произволен момент. Играта извършва запазването сама, но само на предварително определени моменти. Всъщност, а и в интерес на истината, сейвпоинтовете са много.
Преиграването след поредното тъпо тактическо решение от ваша страна не създава особено големи неудобства.

Load game

Загубата на разни битки и нива води до интересни последици. В повечето случаи първият офицер се обръща и заявява, че играчът е пълен лузър в ролята си на капитан и, че това трябва да бъде съобщено в централното командване. Следва кратко обаждане от големия шеф и неприятен военен трибунал…

Корабите, които могат да се управляват, включват всички класически машини от сериалите и игралните филми. Някои от по-новите и странновати дизайни отсъстват. Галерията е пълна: има клингони, ромулани и т.н.. В основната на играта можете да управлявт кораб единствено и само под флага на федерацията. Целият списък от звездолети е достъпен за контрол единствено при единичните месии извън кампанията. Предварителното преглеждане на корабния тип е важно.
Всеки от космическите гиганти си има своите странности. Някои имат по-несъвършени оръжия, други по-слаби корпуси. Идеални комбинации няма.

Скорост

Особеното на всички игри от този тип е умопомрачително бавната скорост. Симулаторът няма и пет елемента, които да се развива по-бързо от януарското топене на снега. Космическите машини, шматкащи се из играта, не са от вида на милите TIE-Fighter-и. Разликите са в тоновете свъхздрав метал плюс супермощните щитове. Звездните мастодонти умират след дълга агония и в резултат на това някои нива и мисии стават ужасяващо дълги. Едно бързо разцъкване сутрин преди училище е възможно, само ако се опитвате да преигравате първите две мисии. Иначе единственото нещо, което може да продължи по-малко от две минути, е обстрел на невинни астероиди или битка при съотношение на корабите едно към десет.

Bridge Commander има три нива на трудност. Първото е офицер, второто – капитан, а третото – адмирал. В началото на играта разликите  не са кой знае, но с напредване на историята положението започва да се закучва.
Този симулатор няма тутoриал или не в пълния смисъл на думата. За сметка на това първата мисия е доста елементарна, а като гост на кораба се явява известният капитан Пикар, чиито начални съвети и упътвания са достатъчни. Като идея играта е лесна за  управление. Ако човек е срещал други подобни произведения от сериите Star Trek, няма да почувства и миг объркване. Дори и непосветените фенове няма да имат затруднения, стига английският им да е преминал нивото на “my name is…”. 

Контрол

Bridge Commander е безкрайно разнообразна, когато става дума за начините за водене на действието. Контролът над кораба може да се осъществи по два основни начина – от мостика и от външен страничен поглед. Играта предлага няколко гледни точки, които дават прекрасна представа за моментните събития. Машината може да се управлява  пряко или с помощта на екипажа. При някои от комбинациите играта си е като пълен изтребителен симулатор. Единствената разлика е в значително по-голямата издръжливост и инерция, гарнирани с една наистина ужасна маневреност.  Ако все пак различните методи за контрол трябва да се подредят, вътрешният поглед според мен е с едни гърди напред.

Воденето на действието от мостика пък е ужасно забавно. Капитанът си седни на мястото, може да върти погледа си и да фиксира с него отделните членове на екипажа. Центрираните герои се обръщат и могат да бъдат инструктирани какво да правят. Ефекта е напомня на реални сцени от оригиналния сериал Star Trek.  
 
On screen

Графиката на играта носи всички класически мотиви от вселената на Star Trek . Елементите са до болка познати на всеки фен на поредицата. Все пак някои от най-дребните детайли са с малко по-лошо качество от други игри, произведени по същия сюжет. Имам предвид звездичките и околните фонове. Пламъците по пробитите кораби също попадат в групата на минусите – в наши дни има игри с далеч по-красиви картинки.

Друго неприятно нещо е, че играта предлага само две различни кабини, въпреки че в симулатора има голямо разнообразие на кораби.

Членовете на екипажа са изработени в 3D, лицата им са красиви, но останалите им елементи са леко дървени. Леко дразнещо е и отсъствието на по-качествени филмчета между отделните епизоди. 

Звукът на Bridge Commander е това, което трябва да бъде. Няма никакви излишни моменти. Всичко е подчинено на класиката. Ефектите са красиви и не много шумни. Репликите на актьорите са на онзи американо-английски, който е понятен за по-голямата част от света.

Автор: Сергей Ганчев