by PC Mania
Нека си го признаем: Thief е добра игра, но да използваш стрели с водна капсула, които загасят факли… Я стига. Защо ли се изнасилват така нещата, има си къде по-умни методи да се създаде един хубав стелт екшън. И според мен да навреш цялото действие в средновековен свят не е най-изгодният от тях. Да не говорим, че съвременната епоха предлага доста повече варианти за сюжет и – най-важното – усещане за реалистичност. Защото от първия Бонд филм насам всеки малко или много е искал поне за един ден да се превърне в черна сянка, натоварена от правителството си с тежката задача да спаси света и да открадне девствеността на девойката от третата сцена. Миналия месец ви представихме поредната Rainbow игра. Сега за почитателите на Том Кланси пристига продължението на един от най-добрите стелт екшъни за миналата година.
Името ми е Сам, Солид Сам… Упс!
Първият Splinter Cell бе РС отговор на брилянтния PS2-хит Metal Gear Solid. На компютърния монитор също трябваше да изгрее звезда, чиято сила не е в броя на изстреляните куршуми за единица време, а в потайния подход към ситуациите и излъчването в стил Джордж Клуни. За разлика от Бонд игрите, в които също имате куп джаджи и стелт елементи, то Splinter Cell предложи нещо наистина ново и реалистично – играчът знаеше, че на следващия ъгъл няма да го чака аптечка. Заглавието пожъна доста сериозен успех и продължението бе просто въпрос на време. Сега Сам Фишър е отново с нас, малко позастарял, сменил облеклото си с доста подобна на Снейк броня, но не изгубил и частица от способността си да се справя с невъзможни ситуации.
И така, нашият човек си изпълнява нормална мисия с освобождаване на заложници, когато попада на един доста странен разговор. Скоро избухва и гражданска война, а странен, нелечим вирус започва да покосява случайни хора. Изведнъж и трите събития се оказват свързани – причинителят на гражданската война държи в себе си едно голямо асо – от него зависи дали човечеството ще бъде покосено от зловеща зараза, в сравнение с която чумните епидемии от средните векове са като пролетен грип. И всеки ден той трябва да се обажда на няколко особени телефона с паролата “Pandora Tomorrow”, в противен случай бацилът ще бъде пуснат на свобода.
Тук идвате вие – в продължение на петнадесетина мисии ще разплетете мистерията: кой, как и за какво се бори. В общи линии ще се опитате да спасите света. От игра с Tom Clancy в заглавието бих очаквал малко по-задълбочен сюжет, но и така е доста над средното ниво клишираност (XIII например). Но може би господин Кланси се е преуморил с всичките си тези кошмари на тема световна конспирация и Трета световна. Както и да е – действието в играта се развива през 2006 г., тъй че още една червена точка блясва в графа реалистичност.
По-черна от нощта…
Фундаменталната концепция на стелт-шутъра е, че съотношението на шутването към стелтването е в пропорция 1 към 5. Мисиите ви се делят на три типа – стелт, ултрастелт и бойни. Първите са стандартните. В тях ще си гоните задачките, а изборът на подход към дадената ситуация зависи само от вас. Количеството трупове, което ще оставите – също. Най-често имате право на три аларми, или три пъти да ви забележат, като последната означава, че сте разкрити (“Сам, плащаме ти да си призрак”, прокънтява глас в главата на героя. :))
Всеки път, когато се вдигне гюрултия, противниците ви се променят. И то не само интелектуално, но и по отношение на външния си вид. Когато са спокойни, те се разхождат с местния еквивалент на хавайски ризи, не обръщат много внимание на странни звуци, или дори и да обърнат, бързо губят интерес. Когато разлаете кучетата за първи път, всеки от тях си слага бронежилетка, ставайки значително по-труден за убиване (може да ги обстрелвате само в незащитените места по тялото). Подозрителността им нараства и става все по-трудно да се скриете. Втората аларма е равносилна на нахлупването на каски (хедшотът се превръща в истински изпит за майсторство), изнервено оглеждане и стрелба по всяка подозрителна сянка или звук.
Ултрастелт мисиите са още по-ограничаващи. В тях всяко вдигане на алармата означава да се взирате тъпо в load прозореца и да ви трият сол на главата по радиото. Нямате право да убивате никого, а основната ви стрелба ще бъде по различни осветителни тела. Лично за мен тези задачи са и най-интересните. Бойните мисии са относителна рядкост, но понякога с куршуми и гранати трябва да си пробиете път, без да ви е еня за нивото на стрес у гардовете. Тези предизвикателства са може би най-изнервящите, защото имате само две оръжия, много малко боеприпаси, и тъй като всяко едно от пушкалата използва олекотени малокалибрени амуниции и заглушител, изправянето лице в лице срещу брониран кубинец с Калашников в ръка е равносилно на фраг за отбора на лошите.
Животът е гаден, а накрая умираш!
Отдавна не бях гледал надписа Mission Over толкова често по време на игра. Слава Богу, нивата се зареждат адски бързо. Но и така играта си остава супер трудна – не успееш ли да вкараш хедшот с първия изстрел и край! Докато се занимаваш с гарда, в гръб ти изкача куче и гризваш дървото! Тъкмо завършваш мисията, някое изключително бдително копеленце открива зле скрит труп и всичко приключва. Ще трябва да пипате много внимателно и с много мисъл. В основната си част играта се свежда до дебнене, добър тайминг и точна стрелба по крушки, фенери и други осветителни тела.
Сам, разбира се, разполага с доста богат арсенал от действия, които може да предприеме, за да изпълни задачите си. Можете да се прилепяте по стените, да надничате зад тях или бързо да минавате покрай вратите. Можете да се катерите по отвесни стълбове, да се спускате по въжета, да лазите под влакове.
Всъщност именно нивото с трена особено ме впечатли. В тази мисия нашият човек прекосява цял вагон, залепен за външната му страна, внимавайки да не шашне някой от гардовете, изпречвайки се на прозореца му. В същото време героят трябва да внимава бързо прелитащите в другата посока влакове да не го отнесат.
Левъл дизайнът в новия Splinter Cell е нечовешки. Въпреки че не е нищо революционно, той е адски сполучливо направен, независимо дали става дума за клиника, голяма корпоративна сграда, изоставена метростанция или джунгла. Всяко едно от местата е достатъчно уникално, за да остави следа в спомените ви.
Освен всичко друго, г-н Фишър владее и няколко акробатични номера. Докато виси на някое въже, той може да си сгъне краката, за да преодолее теснина, да се прицели между две тесни стени или пък да подскочи и да се задържи, достигайки недостъпни места. Тази техника е и перфектна за засади – веднъж качили се, ставате невидими за гардовете, минаващи под вас, които преди това са били подмамени с подсвиркване.
Някои престрелки пък могат да бъдат значително по-лесни, ако изненадате някой от лошковците в гръб. Сграбчете го за врата и го използвате за жив щит, докато с другата ръка сте насочили пистолета към приятелчетата му.
През цялото време ще трябва да следите малката скаличка над брояча на амунициите ви. Тя показва доколко добре сте скрити от очите на врага. Най-често ще трябва сами да си направите “скривалище”, изключвайки цялото осветление. Тези тъмни местенца са и изключително полезни, ако трябва да скриете някой и друг нежелан труп. Но дори и пълната тъмница не ви гарантира спокойствие – винаги може да се появи
най-добрият приятел на човека – кучето
А от него скриване няма. По принцип кучките са вредители за здравето на мъжете и това добре известен факт. Понякога ситуацията просто не предразполага към използването на конвенционални методи, а “песът е най-големият враг на шпионина” (Суворов).
В подобни ситуации ще трябва да използвате някое от хитрите си приспособления. Например някой от двата режима на визия – термичен за откриване на мини и един за тъмни помещения (едно фенерче в очите и ви ослепяват). Ще имате доста готини джаджи, които да изстрелвате от основното си оръжие. Разузнавателната камера е перфектна за доброто разглеждане на големи помещения (не че преди да влезете някъде, не можете да разгледате с оптична сонда, но все пак). Диверсионната камера пък ми стана любима – може да изсвири вместо вас, и когато любопитният мучачо се приближи да види какво става, да му пуснете нокаутиращ газ в мутрата. Но това не изчерпва всичко. С флашки ще шашкате хората, а с топлинни гранати ще обърквате лазерния прицел на стационарните картечници. Ще можете да създавате димни завеси или отклоняващи такива за объркване на сензорите за движение.
Само внимавайте с амунициите. Най-добре е да се научите да се прицелвате адски точно и да забравите за стрелба на откос. Имате 60 патрона и най-често с тях трябва да минете половината ниво, за това си правете сметката добре. Добрата новина е, че почти всичко може да се използва. Нямате амуниции? Ми пернете гарда пред вас с бутилка по главата – ще свърши същата работа.
Но да се върнем на кучетата. Ако съм в ситуация с два гарда, куче и два патрона ще гръмна кучето… и с двата. И да не съм чул приказки за излишна жестокост към животни. Ами какво ще кажете за жестокостта им към вас?
Порт или не съвсем
Една от другите хубави изненади на играта се оказа графиката. Не вярвам, че абсолютно същото заглавие излиза и за конзола. Освен че е оптимизирана на макс (доколкото разбрах на 1GHZ, със 128 Ram и GForce 4MX се играе преспокойно с детайли на медиум и добра резолюция, а на по-кадърна машина и сами можете да се досетите какво прави) и нивата се зареждат адски бързо, Splinter Cell: PT изглежда не по-зле от повечето заглавия в жанра. Дори още по-добре. В геймка, в която светлината играе толкова важна роля, са просто задължителни качествените ефекти с динамични сенки и всичко останало. Та веднъж ме гепнаха, именно защото, без да искам, разлюлях един лампион и докато приближавах врага в гръб, светлината премести сянката ми на стената пред противника. Не ми се искаше да повярвам, но ботът му с бот се обърна и ми вкара едно профилактично откосче.
Не мога и да не добавя и добри думи за такава такава дреболийка като Motion Blur ефект при движението на снайпера – просто красота невиждана. Единственото измрънкване е породено от факта, че 90% от времето ще сте в такава тъмница, че ще трябва да си ползвате Night Vission-a, при който всичко е приятно черно-бяло и зърнесто. Иначе анимациите са невероятни. Музика няма, но не се и очаква (все пак трябва да сме тихи :)). Актьорските реплики обаче са на профи ниво.
И за финал: мултиплейърът на Splinter Cell: PT е нещо специално. Нещо като страхотна, но трудно достъпна жена… И уви, с болшинството от ламерията по нашите сървъри тя ще си остане такава за БГ-реалността. 🙁
Автор: Георги Панайотов