Spider-Man

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 ное. 2001

Някога да ви се е искало да имате много русокоса и секси приятелка с черен лачен костюм, с която да си прелитате влюбено от сграда на сграда? Ето ви една възможност да го направите

В началото на 1962-ра година в редакцията на Amazing Fantasy се появява момче с идея за комикс. Накратко тя е следната: Студентът Peter Parker е ухапан от радиоактивен паяк, след което придобива добрите и лошите страни от нрава на насекомото и се впуска в безброй приключения… Stan Lee и Steve Ditko много харесват хрумването на малчугана и с пълна пара започват рисуване на комикси по нея! Първата книжка със Спайди се появява още в следващия брой на Amazing Fantasy – августовското издание за 1962-ра година. Тази дата ознаменува и раждането на един нов супергерой – световноизвестният мрежопускач, защитник на слабите и спасител на света Peter Parker, по-известен като Spider-Man!

Go to the past!

От игрите, подходящи за рубриката ретро, заслужава да се спомене първото заглавие, посветено на нашия герой. То е наречено Quest Probe и излиза през 1978 година в текстови вид! Няма да се впускам в обяснения що е това txt-game и имало ли е то почва у нас. Просто ще въздъхна с огромна тъга за “компютрите” Commodore, Amiga, Atari 2600, TRS-80 и подобните “машини” от онова време. Хората, които могат да се насладят все още на такива удоволствия, ще открият на едно от CD-тата към този брой Window$-версията на един от Quest Probe-овете…

Малко по-късно, когато на мода излизат електронните игри като Super Nintendo, Sega Genesis, Game Boy и Game Gear, Човекът Паяк намира свое ново амплоа. Първата игра за този вид машини се нарича просто Spider-Man. Произведена е през 1991-ва и ще ви е нужен Game Boy, за да видите как изглежда. След това се появяват още две дузини подобни геймки. После идва ред на телевизионните игри. И тук Spider Man-овете са бол – Spider-Man vs. Kingpin, Separation Anxiety, Maximum Carnage. Съвсем естествено, когато IBM РС-то се появява на пазара, паякообразната тематика продължава да се разбива…

Back to present!

Ето, че след Тhe Sinister Six, излязла през 1996-та година за Windows, Spider-Man пак пропълзява по PC-хард дискове и монитори. Най-новата версия на играта е съвместна разработка на геймърските фирми Gray Matter и Activision, и е реализирана с графичен енджин, специално разработен за целта от Neversoft. Комбинацията Gray Matter, Activision и Neversoft би дала добър резултат, дори ако играта беше за Том Сойер и Хъкълбери Фин. А в нашия случай резултатът просто е страхотен!
Графиката използва Direct3D-ускорение, шарена е, красива, не е претруфена. Максималната поддържана резолюция е 1600х1200 при 32-битов цвят, но ще ви трябва някой компютър на NАSA, за да се възползвате от тази “екстра”. 🙂 За сметка на това на 1280х1024 с 32-битов цвят може да се играе на Athlon 700 МHz със 128 MB RAM и Riva TNT2 Ultra.

Графични бъгове не забелязах, макар че срещнах информация за такива из Интернет. Може би пък моят компютър да е просто един от малкото, на които играта върви добре. 🙂 Една от грешките, с които се срещнах, беше по-скоро в моя полза. Става дума за това, че босът Rhino се запецна в невидима стена и аз го спуках от бой без той да може да ме докопа… Разбира се, това се случи и на моя герой два-три пъти, но какво да се прави, винаги има проблеми. Един пач – и Паякът ще бъде наред.
Звукът също е 3D и кръстосва цялото помещение, ако разполагате с подходящата sound-кaрта. Това, което ме изкефи, бяха не само лафовете и спецефектите, но и фоновата музика, която учудващо добре пресъздава Ню Йорк. Дори имаш чувството, че наистина си там. 🙂

Най-важен обаче е геймплеят. А той е страшно приятен. За да усетите цялото удоволствие, ще ви е необходим gamepad с 8-10 бутона. Хората, превъртели Golden Axe в зората на PC-гейминга, могат да минат и без него. 🙂 След като изиграете петте тренировъчни мисии, може и да свикнете с биещото към конзолите управление. Трябва да оттренирате скоковете и да се научите да уцелвате момента на “закачане” с паяжини към околната среда. След това се впускате в дълго и разнообразно приключение, съставено от трийсет мисии. Те са групирани в горе-долу на принципа:

Намери боса и безжалостно го набий!

Подчертавам – “горе-долу”, защото идеята не е едно просто и елементарно гонене с подскоци и голяма доза акробатика. Напротив! Има мисии, в които ще се потрудите доста над логически загадки, в други ще трябва да упражните своята ловкост, в трети – да достигнете целта за определено време. В мисията Hostage Resque има дори и заемка от Counter-Strike – трябва да спасявате заложници и да не позволите нито един от тях да бъде застрелян. Разбира се, необходимо е и да изпотрепете лошите наоколо. В самото начало ще имате странното усещане, че всичко се върти около вас, когато се оглеждате. Може да ви хване и морска болест, но накрая се свиква.

Готино са направени биткаджийските моменти, в които Паякът Peter замайва, бие, рита и омотава в паяжина противника си до пълна победа, използвайки шутове, тупаници, мрежа и специалните си умения за блокове и атаки. Страшно ми хареса как с един-два шута можете да метнете някоя гад от сто и първия етаж с главата надолу, ако я сбарате близо до ръба на покрива!

С напредването в играта ще срещнете много комиксови стари познайници – Scorpio, Carnage, Chameleon, Electro, Lizard, Mysterio, Rhino, Venom, Doc Ock и Monster-Ock. Към всеки бос трябва да се подходи по различен начин. Rhino къса мрежите и не може да бъде съкрушен с близък бой, но ако се тресне във варелите, електрогенераторите или стената, сам си взима здравето. Venom (моят любимец) е коварна гад, но не носи много на бой, ако бъде обстрелян с топки мрежа.

Съблазнително изглеждащата Black Cat се явява вашата приятелка и най-ценен съветник. Тя ви помага, а и вие на нея.

Но монетите, както и Луната, си имат своя обратна страна. След хвалебствията идва

Критиката с главно К

Това което, според мен е най-дразнещо, е конзолната система на save. Няма меню за запазване, а има check point-ове и запазване от време на време. Добре, казваш save, но после за да заредиш играта, трябва да излезеш до основното меню! Тъпо, нали?! Всеки път, когато започваш от някой check point, ти се пуска началната анимация за нивото и трябва да я skip-ваш. Поредното нещо, което дразни е конзолната подредба на началното меню. Kога сте виждали Cheats да е подменю на Оptions, например ?!? 🙂

И все пак Spider-Man е нещо, което всеки фен на комиксите за супергерои и всеки любител на по-нестандартните игри би си взел и изиграл с удоволствие. А за другите геймъри остава да чакат новата версия на Age Of Empires, Quake, Unreal 2, CS или StarCraft. :))

P.S. Аз превъртях играта четири пъти за около 33 часа и не се чувствам прецакан. 🙂

Автор: Пеню Дачев