Spider-Man: Web of Shadows

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2008

Тиха прохладна вечер над Готъм Сити. Батман е застанал кротичко на неназован покрив, пафкайки цигарка след цигарка, за да може да извади оня ми ти страховит дрезгав войс, който така стряска… оппа, грешка на франчайза. Безбрежно красив ден над Ню Йорк. Спайдърмен се пули пред гигантския билборд на Железния човек и се чуди до къде може да стигне авторекламата в игрите. Почесва се с пипалце по главата и отпрашва да опраши Ем Джей… идилийка.

Marvel супер героите се превърнаха в дойна крава за Activsion, а от тях Спайди беше оноден с максимум игри. Няма лошо – фенщината трябва да се поддържа, но нека си го признаем – заглавията, базирани на филмовата трилогия правеха като вятъра – точно толкова, колкото и емо спайди имиджа на Тоби Макгуайър. Spider Man: Friend or Foe обаче се оказа очарователно непретенциозна въпреки анимирания си стил. Всъщност ако събера цялото си енциклопедично познание за игрите с червено-черния герой, откривам само една, в която наистина е било фън да играеш с него – Marvel Ultimate Alliance. Сега Activision за N-ти път се опитват да направят кадърна Спайди игра и до някъде са успели… до някъде.

Добър/Лош

Историята в Web of Shadows е позиционирана някъде в средата на Спайди вселената. Питър се е освободил от симбиота, но пък Венъм е жив и здрав и в поредната среща между двамата, Спайди отново получава черния костюм, като този път може да го “включва” и “изключва” по желание. Мери Джейн обаче му вдига брутален скандал по телефона (Спайди си има блутут хендсфри – егати пича!) и му казва, че докато не разкара черната гадост, ще й гледа усмивката само по снимки. Пътьом Кингпин започва да тероризира града, местните банди са се хванали гуша за гуша и като капак на всичко симбиотични гадове се разхождат и ръфат дупетата на местната полиция.

Вместо да се оправи с жена си, Спайди тръгва да спасява света. А мимоходом се натриса и на старата си любовница Black Cat. В този момент нашият човек прави най-правилното в случая – отсвирва червенокосата си благоверна и… Всъщност вие ще решите какво и как да се случи. Във всеки ключов момент играта ти предлага опцията да реагираш балъшки добре (червеният костюм) или егоистично (черният). Така сам определяш какъв да бъдеш – добър или лош и евентуално да стигнеш до един от двата алтернативни финала.

Двата костюма са коренно различни един от друг. Червеният е “по-акробатичен”, позволяващ да навързват по-сложни комбота и да се прехвърляте от цел на цел по-бързо. Симбиота увеличава силите и прави атаките значително по-мощни (но и по-бавни). Най-забележителното на черния костюм е, че вместо да изстрелва мрежа за обездвижване на противниците си, Спайди може да протяга пипалца в типичен на хентай порното стил и буквално да изнасилва опонентите си, блъскайки ги в стените на отсрещните небостъргачи. Освен това само с него има достатъчно сила да запрати колата на някой мирен гражданин (заедно със самия цивилен в нея) към противника.

Меланхолия по Данте

Когато правиш екшън игра, независимо с кои герои, то използваната бойна система трябва да е добра. Наистина добра, защото екшънът е 90% от геймплея. В Web of Shadows обаче тя е плитка и леко дрънчи на кухо. Гигантското количество бутони, част от които се припокрива като функции, объркват. Слагането на бутона за атака на мишката винаги е било кофти ход, а самата система е тромава. В крайна сметка, простото помпане на 2-3 бутона води до доста по-солиден и добър резултат от всеки опит за по-сложно комбо. Това, че става дума за порт от конзола, не е оправдание. 2008-а сме по дяволите, за последните 5 години програмистите трябваше да са се научили, че играта с клавиатура няма нищо общо с тази с конзолна кифла. Всяка изпълнена задача и убит противник ще ви дават точки опит, които да инвестирате в нови умения и комбота. Уви, системата и при тях е доста куца, за това не очаквайте кой знае каква промяна. Пътьом отбелязвам, че ако просто бяха портнали системата от Devil May Cry, никой нямаше да се сърди.

Свобода

Web of Shadows е snadbox игра. Тоест – шматкаш се както, когато и където си поискаш, докато не изпълняваш конкретна мисия. За да се запази интересът постоянно, текат някакви мини куестчета – избий Х от еди-какво си, спаси Y от еди-що си, занеси спайди костюма на химическо – схванахте идеята. Проблемът е, че 2-та типа странични куестове писват на първия един час игра и след това стават монотонни и скучни, което тотално издухва мотивацията ти да ги правиш.

За да придобиеш нови умения, пък трябва да събираш спайди символи, разпръснати из целия град. Количеството, нужно за качване от 5-то на 6-то ниво, е около 140, което е леко безумно, защото градът е огромен. Дизайнерите са компенсирали липсата на талант и разнообразие с количество – ще си веете мрежите през еднотипни, но за сметка на това повтарящи се ниски блокове, както и средно и много високи небостъргачи. Интересно е, че ако някъде в кадър няма висока сграда, Спайди не може да се залюлее, което е изненадващ проблясък на реалистичност.

Обикаляйки из града, ще се срещаш с NPC-та, които са и основният двигател на сюжета. Изпълнявайки мисии за тях, ще получаваш следващите парченца от историята. Но докато стигнеш до финалната им задача, ще минеш през серия от досадни и повтарящи се задачи – клонинги на страничните куестове. По отношение на персонажите – верните фенове на франчайза нека спят спокойно – присъстват всички големи герои и злодеи, за някои от които (Moon Knight) дори не бях и чувал. Дори Nightcrawler прави камео изява.

Обективно

Усещайки, че тонът на статията започва да става доста негативен, ще побързам да отбележа нещо – Web of Shadows не е лоша игра, напротив – люлеенето между небостъргачите е направено яко, бойната система макар и не добре изпипана, не е за изхвърляне, възможността да си лош също е добра, просто има няколко момента, които скапват всички добри впечатления, а Монотоността (точно така – с главно М) е най-големият от тях. Другите са плачевният войс актинг, от който само този на Black Cat (Tricia Helfer – ангажирана със същата роля и за анимациите The Spectacular Spider-Man) и на Wolverine стават. Спайди звучи като разгневен нърд, готов всеки момент да избие в истерия или рев, а повечето мъжки персонажи са с баритона на патологични чекиджии. Графиката е зле, но за сметка на това е неоптимизирана. “Но за истинските фенове няма спирачка, нали?” – израз, който в момента силно преосмислям.

Нещата се поразмърдват, когато на сцената идват симбиотите – те са доста по-корави от останалите ви противници и изискват малко повече мисъл при раздробяването им. Но, уви, и при тях в даден момент разнообразието умира и в крайна сметка водите вече до болка втръсналите ви битки (Слабичък/силен наземен противник или летящ такъв) срещу противници с повече здраве и нов скин. В тези моменти все по-често ще псувате и разработчиците, и липсата на auto lock on target функциите.

И все пак – това е обективната оценка. Ако си фен, от половин година държан на сухо откъм Спайди игри, ще се изкефиш на тази игра.

Автор: Георги Панайотов