Soul Calibur IV

Нека започнем с това, че аз никога не съм бил кой знае какъв фен на beat ‘em up игрите. За мен те винаги са били преди всичко упражнение по ловкост на пръстите и запомняне на безумни комбинации от клавиши. И къде е удоволствието във всичко това? Всъщност именно първият Soul Calibur, появил се в Dreamcast формат, беше причината да преосмисля (донякъде) отношението. Просто проклетата игра изглеждаше толкова добре! Управлението също не беше за изхвърляне. Изведнъж се оказа, че дори една тупалка може да се стане купон, без за целта да трябва първо да си изкълчиш някой палец.

Защо споменавам всичко това? Най-вече защото четвъртият пореден SC засега е най-добре настроеният (ако мога така да го определя) към не-феновете на жанра. Играта е невероятно достъпна дори за човек, който никога не се е пробвал нещо от сорта. Под „достъпна” имам предвид най-вече краткото време, необходимо за някой „новобранец” да усети удоволствието от нея.

Но нека се обоснова. Не, приказката не е за включването на Йода като играем персонаж. Аз съм огромен почитател на въздребничкия джедай, но само по себе си неговото присъствие не е нищо повече от една особено пикантна подправка в рецептата. За мен основната атракция в Soul Calibur IV се нарича „редактор за създаване на герои”. О-о, ако случайно сте и RPG фенове, то тази игра в играта направо ще ви легне на сърцето. Всъщност адски малко са ролевите игри, които могат да се похвалят с „едитор” от тази класа. Би било чиста проба загуба на време (и тест за вашето търпение) да ви изброя всеки от елементите, които можете да промените в своя боец. Мога само да кажа, че колкото и да си мислите, че сте подготвени за нещо подобно, ченето все пак ще удари в пода. Просто ми убягват думите, с които мога да опиша какъв купон е всичко това. Тук си мисля, че и феновете на спортните игри (особено тези от лагера на Fight Night) в никакъв случай не трябва да пропускат SC4.

Но нещата не свършват дотук. „Готовите” герои (дори най-популярните сред тях) винаги са имали своите недостатъци. Едни такива дребни нещица, които обаче толкова ни се е искало да променим. Е, в новия Soul Calibur и тази мечта е превърната в реалност, като всяка от звездите на поредицата е на ваше разположение за сериозно „пълно преобразяване”.
Разбира се, SC е преди всичко здрава тупалка и едва след това всичко останало. Едва ли е нужно да казвам, че това си е все така най-доброто заглавие в жанра. По линия геймплей също не липсват нововъведения, като може най-оригиналното сред тях е възможността за разрушаване на противниковата броня или оръжие. Разбира се, отново не става въпрос просто за козметика. Това ново разклонение на игровата механика има много приложения и едно от най-уместните измежду тях е да се попречи на някои досадници да прекаляват с блоковете.

Както можеше да се очаква, Soul Calibur IV предлага наистина потресаваща графика. Дори да не сте точно почитатели на леко прекомерния стил на японските игри, просто няма как да не се съгласите, че това са едни от най-добрите (ако не и най-добрите) игрални герои, създавани някога в 3D. Както от „техническа”, така и от чисто естетска гледна точка. Декорите на играта също са впечатляващи, но те просто бледнеят на фона на тримерните бойци в центъра на арената.

Ако някога сте се чудили дали да не опитате все пак някой „beat ‘em up”, повярвайте ми няма да намерите по подходящото време и игра.

Автор: Ивелин Иванов