facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Soldier of fortune 2: Double helix
Ревю | 29.06.2002 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Raven software
Издател:
Raven software
Жанр:
Шутър
Платформа:
PC
сайт на играта »

Това е игра, която просто оказва влияние на хората... и то силно. След два дни, прекарани пред РС-то, се усетих, че влизайки в университета стрейфя по коридорите и си подавам носа зад всеки ъгъл - да видя, дали не ме дебне някой професор. Но когато в крайна сметка ме засече този, на когото трябваше да обяснявам какво точно съм правил през последните два дни, едва успях да потисна желанието си да залегна в тревата и да започна да отстъпвам, крещейки "Enemy spotted, enemy spotted. Alfa, Tango I need assistance!". Защо се получава така ли - ами какво му трябва на един добър шутър? Добра история, оригинални оръжия, хитри врагове и добър дизайн по нивата - а в SOF2 и четирите елемента присъстват и са изпълнени перфектно.

Историята на тероризма

След 11 септември американците като че ли се побъркаха на тема самолети и падащи небостъргачи. Малко по-късно настъпи и паниката около писмата с антракс, които трябваше да покажат, че войната на 21 век не е война на унищожението, а война на подли удари под кръста и смъртоносни зарази. Изведнъж всички си припомниха за параноята по време на Студената война по повод химическите оръжия и изкуствено създадените във военните лаборатории вируси. Много хора се сетиха, че СПИН се появява от маймуните в Африка, а обществена тайна е, че опитите с биологично оръжие се провеждат именно върху тях. Не е нужно да си Айнщайн, за да събереш двата факта. И да те обземе ужас. Защото ако една атомна бомба може да унищожи цял град, то един вирус ще постигне същото, но ще запази сградите и икономическите ресурси. Слава Богу, че още не се е пръкнал достатъчно луд човек, за да пусне такова нещо на свобода.

Точно проблемът за вирусната война е залегнал в сюжета на SoF2 и сценарият на играта спокойно може да се използва за направата на филм. По време на Студената война руските и американските учени разполагат с над 20% от военния бюджет на страните си, за да създават нови болести. Към края на войната някои от тях осъзнават потенциалните последици от попадането на изобретенията им в недобронамерени ръце (всъщност всеки, който би се докопал до тях, едва ли желае мир и щастие по цялата земя) и се отказват от проектите си. Само че правителството не обича да дава паричките си за тоя дето духа и бързо на отцепниците им се случват някакви инциденти. Един от тези учени се свързва с The Shop - тайната организация, за която работи Джон Мълинс, нашето момче. Той се намира в Прага, има сведения за последната разработка на руските химически лаборатории, черно куфарче и "опашка" от около 50 войници с неговата снимка и заповед да донесат главата му на тепсия.

Къде с хитрост, къде със силата на оръжието успявате да го измъкнете от ръцете на комунистите и да го заведете в страната на свободата - Америка.

Като с машина на времето действието се премества 15 години по-късно. Има тревожни сведения от едно селце в Колумбия, поразено от мистериозна болест. Най-лошото е, че всичките й симптоми са като на хората, заразени от руския вирус. И без никой да ви пита как се чувствате след смъртта на Howk (партньорът ви от първата част на играта), получавате задача - "Иди и разбери какво, по дяволите, става там".

Пристигайки, разбирате, че нещата изобщо не са розови. Взводният командир на малкия отряд морски пехотинци става жертва на снайперист и изведнъж се оказвате в центъра на жесток бунт на местните наркокартели и мафиоти. Основната мисия остава, но се появяват множество други по-малки подмисии - да се спасят момчетата от пленен отряд, да им пазите задниците и те вашия, да разберете кой е използвал селцето за опитно поле на новозакупената си технология и кой стои зад бунта; да разберете кой иска да започне трета световна война.

Атмосферата или реална фантазия на монитора ви

Преди няколко години... Нощта отдавна се е спуснала над града. Облаците, събирали се цял ден, най-накрая решават да си свършват работата и падат първите капки. Дъждът е тих и лек, напоителен.
Методично почуква по металните первази на прозорците и загася всеки опит за запалване на цигара. В една малка уличка на Прага пияница, гушнал шишето, с радост тихичко пее, за миг спира - една от сенките на стените се раздвижва и придобива формите на човешка фигура, след това изчезва. Пияницата спира да се тревожи за него и се връща към песента си. Фигурата е на млад мъж, около 20 годишен. Стои на ъгъла до стената и се ослушва. Два патрула, някъде в далечината се чува подсвиркването на трети. Зад него прогърмява гласа на пияницата - стигнал е до любимата част от песента си. Това е моментът. Фигурата изскача и прерязва гърлото на единия от руснаците и докато вторият вдига оръжието си, един куршум от пистолета на героя се забива в главата му. Джон се навежда и грабва оръжието му, после се оглежда за пълнителя на първата жертва.

Прикляква и се ослушва - свирукането е престанало, чуват се два чифта хвърчащи по паветата ботуши. Скок, два откоса и преценка на ситуацията. Първият от патрулите лежи с три дупки на корема, вторият се държи за ръката и вдига поглед към вас. Очите му са пълни с ужас. Няма време за милост - един куршум и още един труп в краката ви.

Сега... Обграден си. Варелът, зад който се криеш, скоро ще стане на стружки от ожесточения огън на врага. На два метра вдясно има купчина сандъци. Скок, кратък откос към другия край на склада и подаване на едното око за проучване на положението. Двама мъртви - трима още стоят. Чува се звънкото потропване на подскачаща към теб граната.
Гадове. Втори скок, във въздуха хвърляш собствената си граната и отново се хвърляш зад друга купчина от сандъци. Тихичко отброяваш секундите... 7, 8, 9, 10. Трясъкът на взривната вълна кара ушите ти да запищят, но прелетелият на метър от теб окървавен череп показва, че си единственото живо същество в помещението.

Малко по-късно... Все още със спомени от джунглата, свистящите през храсталаците куршуми, писъка на враговете и рева на водопадите обличаш защитния си костюм. Единственото, което се чува отвън, е лаят на куче и стенанията. Много са, ужасяващи са, побъркващи са. Вирусът поразява само хора, не и животни и растения... толкова за теорията, че се е появил случайно от жегата и влажното време. Тръгваш по "балонените" коридори. Табела - "Висока степен на опасност, спазвайте инструкциите!", хех - дискретен начин да се каже "Една шибана дупка, в шибания ти костюм и ставаш шибан труп, войниче!". Лекарският екип все още се опитва да определи естеството на епидемията, поразила селото. Не знам как издържат на гледката. Тези, които все още дишат, са просто едни сенки, дробовете им кървят, очите им са подути, ръцете са в язви. За тях няма спасение. Изведнъж осъзнаваш ужаса - че това е реалност, не е кошмар. Че може да се случи утре във всеки един град по земното кълбо.
Че винаги ще се намери някой достатъчно откачен, за да пусне още един такъв вирус. Това нещо просто не може да попадне в добронамерени ръце. Добре дошли в света ми, в живота на един войник на съдбата.

Няма какво повече да се каже за атмосферата. Тя е абсолютно поглъщаща мозъка и сетивата. Хваща ви във водовъртеж от чувства, страх и злоба и ви пуска, едва когато видите финалните надписи. Главна роля за това има озвучаването. Всичко е доизкусурено до най-дребните детайли. Руснаците не говорят като американски шофьор, на който са дали да прочете страница с някакъв странен текст, а на руски. Тракането на оръжията, собственият живот, който водят NPC-тата и враговете ви (те разговарят помежду си, оплакват се от времето, от шефа, който ги юрка, или просто обсъждат формите на девойката от корицата на Плейбой) - всичко това е само още един щрих в и без това комплексния свят на SoF2. Ужасът и крясъците на обезоръжения противник, тичащ да се скрие, не поставят под съмнение какво ще го сполети само след секунди. Или самата джунгла - просъскването на змия ви изкарва акъла, а появилият се изневиделица хеликоптер разпръсква ято птици, накацали по короните на дърветата. А и това е една от малкото игри с оригинални и култови моменти като преследване с камиони или спасителна акция, последвана от бързо измъкване с хеликоптер (само вие, картечницата и зенитките долу... и животът на приятелите ви, разбира се. А моментът, в който една противовъздушна ракета се опитва да ви направи headshot, просто не е за изпускане. Адреналинът се вдига и искате още и още. Очарован съм.

AI

Напоследък това съкращение придоби значението на Artificial Idiots (изкуствени идиоти). И наистина - от Half-Life насам враговете не са това, което очакваме да бъдат. Е, вярно, че ви дебнат, крият се зад маси и понякога се сещат да хвърлят собствената ви граната по вас, но това са по-скоро дребни проблясъци и единични елементи в другите заглавия.
Досега. Защото просто ще трябва да промените начина си на игра за SоF2.
В превюто ви разказах за трите типа изкуствен интелект. Сега ще поясня какво точно прави врагът. Ако е сам, бяга от вас, но усети ли, че презареждате, изскача и ви вкарва куршум в главата. Ако са много и нямат пряк достъп до вашата позиция, ви погват, търсят пътя, отварят затворени врати и в крайна сметка се добират до вас. Няма сигурна позиция. Ако смятате, че можете просто да клекнете зад ъгъла и да чакате на "гюме", дълбоко се лъжете. Номерът ви ще проработи, но само веднъж. Ако имате късмет и не ви изкарат оттам с гранати, то вторият душман вече знае къде точно сте и започва да стреля преди още да сте го видели. Освен че търсят укритие, вражите войскови части са страшно организирани. Винаги така се разполагат, че покриват максимално голям периметър и няма начин да се покажете и да стреляте по някого, без да ви засекат други двама. В нощните мисии, когато сте трудно забележим, но направите малко по-голям шум, веднага към вас се приближава пазач (о-о-ох, падна ли ми на ножа), но идва на достатъчно разстояние, за да ви види и недостатъчно да му прережете безшумно гърлото. Много важен елемент в този тип задачи са кучетата. Те не ви виждат, но ви надушват - тръпката става върховна, вярвайте ми.

Професионалните терористи, които ще срещнете в джунглата и в по-късните мисии, са съвсем друга бира. Не само че умело използват храстчетата за прикритие, но ви изчакват да ги отминете, за да ви нападнат. Поставят въженца между дърветата - а на другия им край най-често има експлозив. Но най-голямата напаст са снайперистите.
Когато работите в екип с командоси, е много важно да спазвате заповедите, които ви се дават, ако не искате да бъдете разстрелян като дезертьор. SoF2 вдига много високо летвата в тази насока, дори по-високо от HL.

OICW

Искам да обърна много специално внимание на това оръжие. Не защото се появява за втори път в игра, а защото е наистина нещо специално. На пръв поглед това е усъвършенствана версия на M-16 с доста шантава оптика. Но само на пръв поглед. Може да използва 5.56mm патрони и 20mm гранати. Дотук нищо ново - сега идва интересната част. Оръжието разполага с 20х окуляр и удължена цев, които му позволяват да бъде използвано като снайпер с минимална разсейка на изстрела до 700m. OICW е изработено от олекотен метал и е с минимален откат. Уникалното при него е приборът, монтиран над дулото. Освен увеличаваща функция, той е с вградено устройство за нощно виждане, S.M.A.R.T. лазерна система за маркиране и идентификация на целите (приятел/враг), прибори за автоматично отчитане на силата и посоката на вятъра и коригиране на мерника. И не на последно място - вграден полузаглушител, невлияещ на пробивната сила на куршумите, но намаляващ значително шума и светлината при изстрел. Просто едно малко бижу за истински ценители. В момента, в който го получите, сериозно ще се замислите, дали си струва да използвате други оръжия.

Quake vision

За графиката няма какво да се каже освен Quake и това е достатъчно. RTCW, SW:JO - все игри доказващи качествата му. Само един малък проблем - няма bullet penetration, дори и когато стреляте по крехка дървена врата - дразнещо. 


It's Hard

Вторият основен коз на SoF2 e главният герой. Д.М. е реално съществуваща личност, бивш тюлен и консултант при създаването на играта. Тя не е само реалистична, но и трудна. Предлага пет нива на сложност, като на средното дори опитните в жанра могат да се поизпотят.
 
системни изисквания
PIII 600, 128 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Crysis 2 200
Call of Duty: Modern Warfare 2 139
Battlefield 3 133
Call of Duty: Modern Warfare 3 121
RAGE 98
Call of Duty: Black Ops: сингъл и кооп 74
Crysis 3 74
Call of Duty: Ghosts 70
Bulletstorm 69
Aliens vs. Predator 68