Soldier of Fortune: Payback

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2007

Soldier of Fortune (TM) е американско списание, което се цели в аудиторията на незадоволения откъм адреналин и силни изживявания средностатистически янки, който от малък е откърмен с любовта си към всичко, що изстрелва оловни късове на дълги разстояния. Това издание изпраща журналистите си в най-опасните точки на света, за да доставят на зажаднялата за зрелища публика информация относно най-новото в областта на потенциално смъртоносните железарии (като се замисля, в PC Mania правим нещо подобно).

Но вие, разбира се, не четете тази статия заради информации като горната. За вас те нямат никаква стойност. Така че нека обсъдим Payback, третата част на поредицата Soldier of Fortune, нашумяла с невижданата си склонност към графично изразено насилие. Ами, приятели, очаква ви разочарование. Това не е продължението, което чакаме и което заслужаваме. Ако трябва да го опиша с една дума, бих избрал думата “посредствено”. Толкоз.

Но понеже главният редактор няма да е особено доволен, ако му предам ревю от десет реда, нека задълбаем по темата и да потърсим къде са заровени корените на моето недоволство…

Наемник за един ден

С какво стана известна SoF? Лесен въпрос: с брутализмите, които можехте да причините на враговете си, всички издържани в последния крясък на дизайнерската мода откъм графично оформление. Локвите от кръв са само началото – следват откъснати ръце, крака, глави, изкормени черва и какви ли не гадости. Джитката прави дори Grand Theft Auto да изглежда като подходящо развлечение за старчески дом. Само че в случая авторите на първите две части – Raven – нямат нищо общо с разработката на Payback. Вероятно новите разработчици от Cauldron също се замислили по темата “С какво стана известна SoF?” След като стигнали до горния отговор, явно са решили, че са си свършили работата добре и друго няма нужда да пипат.

Започваме оттам, че вече не играете с героя от първите две части – Джон Мълинс, а с някакъв наемник, чието име не си направих труда да проверя. Всъщност история почти няма. Първата мисия без грам въведение директно ви изстрелва на бойното поле и шефовете ви казват: “свърши това и това”. Нататък ще се сблъскате с някои от архвразите на всичко Американско и Богоугодно, а именно – китайци, араби и африканци. През цялото време очаквах отнякъде да изскочи и някой Waffen SS командо и да ме Хайл-не, та картинката да е пълна. Защо тези хора са подложени на такава сеч в сегашните игри, не ми стана много ясно. Ако авторите са искали да разкажат някаква история, то са се справили отвратително. Сюжетът е пълен с глупави ситуации – например ваш съекипник ви предава и прострелва човека, когото сте изпратени да спасите, а вие гледате като сита крава и не правите нищо, или когато нашият човек предизвиква един от основните си противници на юмручен бой, за да си проличи кой е по-мъж…

На война като на война

Екшънът обаче като цяло е качествен, ако си падате по стрелялки тип Serious Sam. От тактическия шутър, който играехме в предишните две части, не е останало нищо тактическо – просто вървите напред, натискате спусъка, сменяте пълнителя и след време минавате мисията. Можете дори да модифицирате оръжията, с които почвате, но един съвет от мен – хвърлете началната ютия след първия повален враг и вземете неговия Калашник или каквото там носи, защото допълнителни патрони за вашите пушки просто няма да намерите.

Изкуственият интелект на играта е трагичен – противникът стреля доста точно, но има инстинкта за самосъхранение на шаран. Момчетата с тюрбани или петолъчки, които ни мразят, защото сме Свободни, не са надарени с кой знае какво AI – предпочитаният от тях начин на действие е да се наредят в редичка пред вас, така че да няма нужда да местите мерника си много-много. Други пък просто притичват около вас или упорито се правят, че не ви забелязват.

Това обаче не означава, че сте безсмъртни – напротив, често дори няма да разбирате откъде ви е дошло (най-вече защото изобщо не можете да видите враговете си). Кървищата отново присъстват, но ако ви казват, че това е заради реализма, не им вярвайте. Реализъм няма: крайниците се късат при най-дребни наранявания и постигнатият ефект понякога е по-скоро комичен, отколкото стряскащ. Още по-интересни са персонажите със статут на босове, които отнасят по над 100 куршума в каската и пак отказват да паднат. Иначе можете да късате крайници и глави на воля: нещастниците понякога ще започнат да тичат без ръка, за да умрат безславно след десетина метра, а тези с без крак ще направят усилие да ви теглят по един последен откос, преди да се сгърчат окончателно. Труповете обаче изчезват за секунди, така че няма да се наслаждавате дълго на майсторството си във фронтовата хирургия.

Да се огледате в локвите от телесни течности

Графиката на Payback е на ниво. Не е върхът на сладоледа, но в никакъв случай не е грозна. Пейзажите са красиви, но има и какво още да се желае. За съжаление джитката е доста бъгава и често ме изхвърляше в Windows. Звукът не е чак толкова добър, а дублирането на персонажите е по-скоро аматьорско – враговете крещят “кебап, кебап” или нещо такова, оръжията тракат и това е. А като чуете остроумията на вашия герой, ще ви се прииска да не бяхте учили английски толкова усърдно, че да не подлагате ушите си на това. Откъм геймплей са премахнати неща като показател за здраве (тази техника като че ли става все по-популярна напоследък), залягане на земята, накланяне наляво и надясно и други неща, които вече приемаме за даденост в повечето екшъни. Контролите явно са мислени по-скоро за конзола, защото например не можете да сменяте оръжията с цифрите на клавиатурата, а само с колелцето на мишката. Но всъщност интерфейсът едва ли ще е основният ви проблем…

Ако сте ентусиазирани, можете да пробвате и мултиплейъра, който обаче също е донякъде осакатен. В него дори няма чат. Самата игра пък няма никаква защита или CD key, което прави банването на чийтъри на практика невъзможно, а това може да е доста неприятно. Към момента сървърите на новия SoF са малко и предимно празни.

Както крайна присъда бих казал, че Payback не е чак толкова лоша игра, но не трябва да носи името Soldier of Fortune. Тя няма духа на старите издания, онова нещо… е, и аз не знам какво точно, но го няма. Ако беше мод например, щеше да е доста сносно заглавие. Само че не е. Не разбирам как Activision могат да издадат подобен продукт в същия месец, в който пуснаха и перфектната Call of Duty 4, но между двете заглавия просто няма база за сравнение. Уви, така завършват пътя си повечето хитови геймпоредици. Все пак дано това не е последния SoF, на който ставаме свидетели – иначе ще е жалко.

Автор: Пламен Димитров