Smash Court Tennis 3

В свободен превод “smash” означава нещо като “трясък”, “размазване” и прочее бомбастични съществителни, до едно сочещи за нещо извънредно, изключително, забележително… добре де, разбирам, че схванахте идеята. Smash Court винаги е предлагала повече от прилични игри, като до момента акцентът неизменно беше върху реализма. Реализмът в спортните симулатори, особено когато става въпрос за спорт като тениса, винаги е бил доста взривоопасна територия. Една идея в повече или по-малко може да наклони везните на иначе добра спортна игра към досадна, свръхвзискателна трудност или пък към лековат геймплей без каквото и да е предизвикателство.

Основният проблем с тенис симулаторите винаги е бил как, по дяволите, да се даде на играещия свободата да изпълнява такъв невероятен набор от удари, използвайки ограничен брой бутони? Уви, повечето подобни игри имат лошия навик “да си играят сами”. Или с други думи – да се опитват да те заблудят, че всъщност ти самия си направил това или онова невероятно изпълнение, докато всъщност те самите вършат черната работа. На новия Smash Court не може да се отрече желанието да се справи с този проблем. Уви, резултатът от всичко това далеч не е впечатляващ.

За пореден път станах свидетел на класическата за тенис симовете ситуация – противникът е явно уязвим, а дори знам с какъв точно удар да го “матирам” (при това по адски красив начин), опитвам да изпълня въпросния удар съвсем според правилата на управлението на настоящата игра и… Запращам джойпада на пода, така че да му изтракат всичките сглобки! Резултатът от моя напън е повече от смехотворен. И причината не е в моите “завързани” пръсти. Просто играта не е замислена така че да позволява подобни изпълнения. В същото време, при друга, по-засукана ситуация, изведнъж успявам да направя нещо, което ме кара направо да изрева от кеф.

Противникът е тотално унизен! Дотук добре, но при следващата, абсолютно идентична случка моите героични напъни се размазват на корта. С прискърбие разбирам, че предишният триумф е бил просто въпрос на чист късмет. Просто защото дори авторите на играта не са и подозирали, че в нея могат да се правят “такива неща”.

Разбира се, не всичко в Smash Court Tennis 3 е “пот, кръв и сълзи”. Като начало играта предлага поне няколко сериозни тенис звезди от ранга на Роджър Федерер и Мария “Сибирския експрес” Шарапова. И дума не може да става за пълен списък с първите десет, поне, при мъжете и жените, но все е нещо. Екранната прилика с реалните тенис величия също е на прилично ниво, което също не е без значение.

Другият сериозен плюс на новото заглавие е т.нар. “career mod”, в който ще можете да създадете свой собствен тенисист/тенисистка, за да се впуснете с тях в бавно, мъчително, но и славно катерене към върховете на ранглистата. За пореден път ще можете да изберете спонсор на своето “протеже”, а с припечелените пари (от реклама и наградни фондове) да си купите нови екипи и ракети и не на последно място да подобрите тенис уменията си. В духа на класики като Virtua Tennis, Smash Court 3 предлага приличен набор от мини-игри, които да послужат за шлифоването на вашия безспорен талант. За тях мога да кажа само, че са добри, без да са от нивото на тези във Virtua.

Автор: Ивелин Иванов