Siren: Blood Curse

Макар никога да не достигна статута на истински топ 10 хит, поредицата Siren има запазено място в сърцата на феновете на жанра и дори в тези на почитателите на екшън адвенчър игрите въобще. Последното издание, Blood Curse, предлага наистина странна (не непременно в лошия смисъл на тази дума) от нетрадиционни решения. Първо, негови автори са британците от Team 17, познати най-вече като създатели на… поредицата Worms! Доста сериозен жанров скок не мислите ли? Като цяло напоследък японските издатели са склонни да поверяват работата по новите „разклонения” на своите хорър франчайзи на западни дивилъпъри. При Silent Hill: Origins резултатът беше почти плачевен, но – учудващо Team 17 – са се правили на доста прилично ниво по отношение на съхраняването на уникалната атмосфера на поредицата. Второто странно решение (може би не чак толкова странно всъщност) е свързано със системата за разпространение на играта. В момента единственият начин да се сдобиете (легално) с нея е като я свалите от сървъра на Sony за около 40-тина долара. На тези, които смятат плащането за игри под своето достойнство, това сигурно ще се стори пладнешки грабеж, но всъщност 40-те долара пращат играта по-скоро сред „бюджетните заглавия”. Което, както и да го погледнеш си е жест от страна на издателя като се има предвид, че става въпрос за съвсем ново, пълноценно издание, предлагащо приличен обем игрално време.

Въпросът обаче както обикновено е – струва ли си въобще? И отговорът (пак както обикновено) е – зависи. Зависи от това дали сте фенове на сървайвъл хоръра или на хоръра въобще. Само да уточня, че това е по-скоро „японски хорър”, който предпочита да плаши повече с атмосфера и като стимулира въображението ви, а не като ви залива с реки от кръв и карантия. Та, ако сте сред феновете на „естетските” филми или игри на ужаса, Siren: Blood Curse ще ви предложи правилното изживяване. Все пак не очаквайте шедьовър, а по-скоро солиден продукт в жанра.

Има, за съжаление и неща, които ще трябва да преглътнете в движение, особено ако сте по-скоро геймъри отколкото киномани. Като цяло графиката има доста недостатъци, особено като се има предвид, че става въпрос за заглавие от „новото конзолно поколение”. В същото време не мисля, че ще останете и твърде разочаровани, защото визията на Blood Curse (както много други неща в тази игра) е по-скоро на едно прилично средно ниво, с някои забележителни проблясъци и някои драматични провали тук и там.

Това, с което блести новият Siren, определено са атмосферата и звуковото оформление. Същото може да се каже и за разнообразието в геймплея. Играта предлага цели 7 играеми персонажа, които – слава богу – далеч не са колкото да се закръгли бройката. Всеки от тях предлага осезаемо различен стил на игра, комбиниран с доста приличен набор от разнообразни мисии. Всичко това, съчетано с наистина чудесно пасващата идея за разделянето на играта на епизоди, създава едно ако не уникално, то поне запомнящо се изживяване. В типичен TV стил всеки от епизодите започва с кратка ретроспекция на предишния, като това не е единствения „телевизионен” похват, който авторите са използвали. Може би най-забележителният геймплей механизъм, кръстен “sightjacking”, ви позволява да виждате света през очите на до трима свои противници. Гледната точка на само един от тях е активна, но вие можете да редувате различните гледни точки с едно натискане на бутон. Активната се изобразява в „екран в екрана” подобно на познатата „техника” от култовия сереиал „24”.

Като цяло, при всичките си недостатъци, Siren: Blood Curse си остава едно от много малкото заглавия напоследък, създадено с очевидно желание, стига да разбирате какво искам да кажа.

Автор: Ивелин Иванов