Singularity

За игра, чиято основна тема е манипулацията на времето, Singularity действително се разтегна доста в хронологическо отношение. Според нейните издатели от Activision неколкократното й забавяне бе продиктувано от нежеланието им да се конкурира с друг хитов продукт на компанията на Боби Котик – Modern Warfare 2 – и традиционния мотив за максимално стабилен продукт. Така или иначе, повече от половин година след излизането на Modern Warfare 2, Singularity вече е на пазара и предстои да видим доколко чакането си е струвало.

Raven излизат на сцената

Студиото Raven Software е добре известно на почитателите на игрите с доста свои продукти, но Singularity е забележителна с това, че представлява първата напълно нова игра на американците от доста време насам. Последните им две творения – X-Men Origins: Wolverine и Wolfenstein – са част от вече съществуващи поредици, а още по-назад във времето Raven Software се занимаваха с игри от Star Wars и Mаrvel вселените.

Наличието на нов интелектуален продукт само по себе си е основание за повишен интерес, но дали е достатъчно, за да гарантира добрата оценка на играта? Най-напред е очевидно, че сравненията с Modern Warfare 2 са били напълно преувеличени и по-скоро се касае за пазарна стратегия, предвид че двете игри се издават от една и съща компания, отколкото от реални страхове, че Singularity може да “дръпне” част от купувачите на шедьовъра на Infinity Ward. Докато Modern Warfare 2 е емоционален и графичен екшън на високи обороти, Singularity се развива повече в традициите на класическите шутъри, които по принцип са и специалността на Raven Software.

Животът в една каторга

Историята в играта ни пренася на един отдалечен остров някъде отвъд далекоизточните брегове на Русия. Наречен Каторга 12, той е сцена на зловещи експерименти от най-горещите години на Студената война. Тогавашните съветски лидери решават, че открития на острова химичен елемент, наречен просто Е99, може да им даде така необходимото предимство в глобалната борба с гнилия капитализъм. Е99 е странен, но безспорно много мощен елемент, който притежава огромна сила, пред която атомните бомби бледнеят. В края на 50-те години обаче на Каторга 12 се случва някакъв инцидент, който по всяка вероятност е провокиран от нестабилната енергия на Е99. Островът се превръща в истински радиоактивен ад и е напълно запечатан от руснаците.

Превъртаме бързо лентата към настоящето, за да видим как главния герой – Нейт Ренко от американските специални части – е изпратен на Каторга 12 с екипа си, за да изследва странните радиоактивни емисии, които идват от острова. Хеликоптерът на Ренко обаче катастрофира и геймърите са принудени да изследват загадъчния остров и феномените, които се случват на него.

Оттук насетне сюжетът в Singularity се развива относително линейно, като за цвят имате добър руски учен, девойка, която да ви помага, една тайна организация, тълпи мутанти, руски войници, които не ви мислят доброто и един кандидат-диктатор. Не е нещо впечатляващо, но все пак ви дава достатъчно основание, за да продължите поне още малко напред, дори и в крайна сметка да се откажете да спасявате света.

Като за начало

В първия един час Singularity е типичен шутър, като при това няма и кой знае какво, по което да стреляте. Поведението на оръжията е напълно нормално, което означава, че не бива да очакваме нито кой знае каква реалистичност, нито прекалено слаби бойни сцени. Оръжията са традиционни за този тип игри, като имате съответните варианти на пистолети, помпи, автомати и снайпери. Може би най-доброто от тях е The Seeker, който ви позволява да насочвате изстреляните куршуми в забавен каданс, така че да поразите враговете дори, когато са добре укрити.

Интересно решение на авторите е да се откажат от постепенното възстановяване на здравето на героя ви а ла Modern Warfare 2, което е модерно напоследък. Тук откриваме традиционния визуален индикатор. Идеята на момчетата от Raven Software е, че по този начин геймърите няма да препускат стремглаво напред, а ще отделят повече време, за да изследват нивата и да вникнат в историята на Singularity.

За да изследвате нивата обаче е необходимо техния дизайн да бъде по-разчупен. Тук отново нещата са в златната среда – няма опасност да се загубите или да ги използвате за тактически маневри, но пък винаги си заслужава да се отклоните поне мъничко от пътя, за да потърсите някоя благина под формата на технологични ъпгрейди за вашите оръжия или аптечки за възстановяване на здравето. Специално системата за ъпгрейди е интересна и позволява да развиете различните характеристики на избраното си оръжие.

Врeмето е в нас и ние сме във времето

Нещата стават истински интересни, когато се доберете до едно от реалните приложения на елемента Е99 – устройството за манипулация на времето или TMD, което се монтира на лявата ви ръка и спокойно може да замени повечето огнестрелин оръжия. То бързо се превръща във вашия верен боен другар и в ключ към повечето пъзели, които е срещнете в играта.

Първата функция, която ще получите се нарича, Age Revert или възможността за секунда да променяте възръстта на предметите или организмите. На практика това означава, че с едно натискане на копчето може да състарите противника си, така че той да се разпадне пред очите ви или пък да възстановите първоначалния вид на някой предмет, така че той отново да стане използваем.

Друга полезна функция е Deadlock, която създава нещо като сфера, която временно забавя всичко, попаднало в нея. Тя може да се използва, както за да плените някой нападател, така и за да се обградите с щит, който спира куршумите.

Всички почитатели на Half-Life 2 несъмнено ще приемат положително гравитационната функция, с която може да местите повечето предмети, така че да решавате пъзелите в играта. Последните обикновено на се толкова трудни и са свързани с ориентирането в средата, в която се намирате. Искате да достигнете по-високо ниво, на което не може да скочите? Използвайте Gravity, за да преместите някакъв предмет и да стъпите върху него. Пътят ви е препречен от разпаднало се стълбище, което представлява капан за вас? Опитайте се да го върнете в първоначалното му състояние и спокойно ще преминете по него. Схванахте, нали? Тук полезна е и функцията Chronologht, с чиято помощ може да „видите” как са изглеждали предметите и местата преди време, за да отгатнете какво трябва да се направи в настоящето. 

Криза на идентичността

Главният проблем на Singularity е, че изглежда и се държи прекалено много като други игри, които вече познаваме. Първите впечатления от геймплея и визията несъмнено навяват спомени за последното творение на Raven Wolfenstein, като нацистите са сменени с руснаци. Начинът по който използвате аудио записи, филми и бележки, оставени от обитателите на Каторга 12, за да следите развитието на историята, прави играта сходна с BioShock, а това впечатление се засилва и от използването на един и същ енджин под формата на Unreal. Гравитационната функция на TMD и доста от пъзелите пък напомнят на Half-Life 2. Специално иначе любимия Seeker изглежда като излязъл от Wanted.

В това няма нищо лошо, разбира се, тъй като горепосочените заглавия са добри, но оригиналността в Singularity просто не е на ниво и е леко разочароваща, особено като се имат предвид очакванията ни. Това не значи, че играта е лоша – напротив, Raven Software са се постарали да направят един качествен продукт със стабилен геймплей. Той със сигурност няма да заеме място сред най-добрите игри в историята, но ни гарантира известна доза приятно прекарване пред монитора.

Автор: Иво Цеков