Simon the Sorcerer 4: Chaos Happens

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Звездата на нашето приключение ни посреща с притеснението, че герой от неговия ранг е станал зян. Това би било идеалната причина да си пооскубем косите, но нещата бързо се успокояват – разбираме, че Саймън си е жив и здрав, просто е леко зашеметен след последната караница с брат си и последвалия удар с дистанционното по кухата лейка. Истински важното обаче е, че докато е в неясно състояние на полусън, с него се свързва Alix, неговото гадже от Магическия свят (или поне така си мисли той). Тя му дава да разбере, че е време е да стартира безпощадната транспортна машина с кодово име Г.А.Р.Д.Е.Р.О.Б.

Бате Саймън, ти си мъж

Няма начин да сте запознати с класическият куест (който учудващо често е вдъхновение за много геймдизайнери в наши дни) или да не сте чували за поредицата Simon The Sorcerer. Първото заглавие излиза през 1993 г. и още тогава жъне небивали успехи. Разбира се, следва продължение. То гордо носи заглавието Simon the Sorcerer II: The Lion, the Wizard and the Wardrobe – закачайки се с поредицата за Нарния ( The Lion, the Witch and the Wardrobe) и също става хит (както се случва с огромно количество куестове в златната ера на жанра, към които всички се обръщат години наред, щом се заговори за жанра).

Но, както знаем: един път стомна за вода, втори път стомна за вода и на третия тя се чупи. През 2002 г. и тази поредица решава да направи своя дебют в триизмерната графика. Както при повечето куестове, това завършва с разочароващи резултати. Интересното в случая е, че създателите на Саймън все още не са загубили вяра в способността му да им носи купчини пари и издават още една игра с култовия нахакан тинейджър с голяма уста, която пускат на пазара през 2007 г.. Тогава заглавието излиза само на немски език и едва към днешна дата останалата част от света може да даде и своята оценка за обсъжданата поредица и нейното развитие. Аз лично съм очарована и признавам, че от доста време не ми се е случвало с такъв кеф да си губя времето в джиткане дни наред. 🙂

Click-мания

След стъпките в грешна посока в предходната част, сега създателите осезаемо връщат нещата към корените на поредицата. Управлението не се отклонява от класическата тествана point n click система с инвентар в долната част на екрана и действия, услужливо маркирани от smart курсора ви. Всички предмети и персонажи, които могат да бъдат атакувани (вербално или не), са отбелязани, а ако не ви стига, че може да ги виждате при минаване с курсора, можете да ги направите видими през цялото време.

Малко прекалени напъни в посока улесняване има и покрай вградената hint-система. Тя ви подсказва, което трябва да направите, в три стъпки като указанията стават все по-лични. Все пак тя не се стига до откровено казване в прав текст. Това обаче го прави Саймън, който от време на време разсъждава на глас какво трябва да се направи. Ако погледнем по-оптимистично обаче, така поне не губите тонове време, а играта върви леко и ви оставя да се радвате на оригиналността й. А именно това е и най-силната й страна. Истински забавно е да четете коментарите на Саймън за всички предмети, които можете да разглеждате и лично аз може би за пръв път, откакто играя куестове, не подминавам действието “look”. Авторите се бъзикат с всичко като често има шеги по адрес на поредицата или на самия жанр като цяло. Безценно :-).

Самите пъзели, с които се справяте, са много приятни, напълно изпипани в класически стил за жанра и също гарнирани с голяма доза хумор. Ако сте запознати с подобен тип игри, няма да ви затруднят и надали ще прибегнете до всевъзможните начини за подсказване.

Совите не са това, което са

Но да се върнем отново към гардероба, който се движи с помощта на енергийни напитки и ви транспортира в приказния свят. След като тупвате като зряла круша на един горски кръстопът, момичето ви се появява и къса с вас (преди още да сте тръгнали с нея, LOL). Опитвайки се да разберете какво става, се срещате с популярни герои от приказките, които ви показват, че нещо не е наред. Ще се сблъскате с уникални образи дори и от животинското царство като най-депресираната кокошка, приковала поглед в една, единствена точка. Хвъркатото гасне бавно в двора не на друг, а на самата Червена шапчица, която препуска на скейтборд, опитвайки се да убие със сарказъм всеки представител на мъжкия пол. Вълкът пък се е пропил и подпира стените в тъмните улички, оплаквайки ниското си самочувствие. Златокоска пък е перхидролена блондинка, опитваща се да защити славата си на изкусен крадец, но, уви, гниеща в затвора и разчита точно на вас за помощ (как не :-P). Освен всичко друго в магическия свят се е появил и ваш двойник, който има непреодолима склонност да чисти и подрежда неща, страда от крайно развита способност да отегчава и подрежда любовните писма, които пише постоянно до вашата приятелка, по азбучен ред в папки. Освен че ви излага по най-долен начин, това момченце ви прави мръсно умишлено и дори ви тиква в затвора… Крайно време е да разберете какво точно става и с какви пъклени планове пълни по азбучен ред малката си главица подмолният ви двойник.

За мен беше изненада, че именно тези интересни и идиотични образи, които стоплиха душата ми и зарадваха цялото ми същество, са обект на оплювки в чуждата преса. Хората се оплакват, че героите са хейтъри :-/. И все пак България е обетованата земя на хейтърството… Така че някак се почувствах длъжна да отбележа, че ако не ви допадат подобни неконвенционални идеи, не е добра идея да се захващате с това заглавие. Тук нищо не е типично и гората не е просто идилично зелена, а зайчетата не хрупат просто трева и моркови. В този магически свят се пригответе за дългоухи мутанти с малки злобни устички, които обичат глухарчетата си, гарнирани с прясна кръв…

Независимо от мнението, което може би сте добили за играта от тази статия – не я пропускайте. Ако сте запознати с жанра и имате поне малко симпатии към него, това би бил грях срещу собствената ви личност.

Автор: Лили Стоилова