SimCity Societies

Много добре си спомням времената, когато все още тотално не разбирах концепцията на SimCity (говоря за първата игра от серията от 1989 година). Бях толкова малък, че не вдявах защо тези иначе полезни електроцентрали, имат много лош ефект върху жилищните блокове, построени наоколо. Спомням си и страха, който изпитвах, когато градът ми биваше нападнат я от Годзила, я от урагани или пожари. Всички тези мои спомени обаче едва ли са от голямо значение, защото новият SimCity Societies почти по нищо не прилича на старите хардкор игри от серията. Разбира се, чувствам се длъжен да поясня какво точно е SimCity и защо тази нова версия е толкова по-различна.

Като цяло SimCity е градостроителна симулация, в която ви се налага да управлявате цял град, построен лично от вас самите. И докато в подобни игри, като Ceasers, Pharaoh и т.н. действието ни пренася в епохи отдавна забравени, то SimCity се случва в наши дни. Така планирането и мениджмънта на града се превръща(ше) в почти реалистично преживяване, благодарение което лесно можете да се убедите, че хора като Бойко Борисов определено не си вършат работата добре. Казвам Бойко Борисов, защото вашата роля в SimCity е тази на кмет, но и още нещо. Вие трябва да се борите с бедствия, да решавате финансовите въпроси на града и т.н.. Точно както Бате Бойко

хем е кмет, хем е имиджмейкър, хем е супергерой закрилник…

Характерното за серията SimCity беше високата сложност на геймплея и добрата, дори завишена реалистичност. Така например всяка сграда имаше различно влияние върху друга постройка, както е и в реалния живот. Как биха се чувствали децата в една детска градина, ако трябва си играят до бунището? Или пък как би изглеждал един квартал без канализация, електричество и болници и училища (как ли, като “Факултето” например). Всички тези малки детайли и особености на градостроенето бяха черешката на тортата в SimCity.

Тази година обаче Уил Райт – бащата на SimCity (и на The Sims за съжаление), ни е подготвил изненада. Тя се казва SimCity: Societies и

няма нищо общо със старите игри от серията

Всичко, което може да се каже за старите SimCity-та, не е валидно за Societies и обратното.

Основният замисъл на чичко Райт е бил да позволи на играчите да създадат град по свое желание, който не е ограничен в дизайна си (т.е. не прилича на „Люлин“ или „Младост“), а изглежда различно в зависимост начина, по който подходите към жителите. Така може да имате романтичен град, който е покрит в розови сърчица и хората нямат проблеми, утопично комунистически общество със строги закони и сиви сгради, киберпънк футуристичен мегаполис, в който жителите контактуват с извънземни и т.н..

Всичко това се получава благодарение на така наречените “социални енергии”. Всяка сграда или произвежда, или консумира такива енергии, като те са разделени най-общо в 6 категории – креативност, власт, просперитет, духовност, знание и продуктивност (Creativity, Authority, Prosperity, Spirituality, Knowledge, Productivity). Така например вашият комунистически град ще трябва да се фокусира върху властта и продуктивността, както и може би върху знанието. От друга страна, ще трябва да потиснете тотално креативността и духовността.
Безспорно е, че идеята на Уил Райт звучи много добре. Друг е въпросът обаче как е реализирана тя. По субективно мнение SimCity Societies е нищо друго освен

инфантилизирана и опростена

градостроителна симулация. Инфантилизирана е, защото всички тези социални енергии са определени за различните сгради по много нелогичен начин. Полицията например изисква Власт, а не я произвежда, което е безумно почти колкото факта, че пожарната генерира пари и консумира власт.

Забравих да спомена, че освен шестте “социални” ресурса в SimCity: Societies има и пари – добре познатите ни от симс симолеани (които лично мен ме дразнят много). Така освен лимитираните ресурси от социални енергии, ще имате и нужда от финанси, които вашите симове генерират чрез работа. За да работят пък, на тях им трябват къщи и това сякаш е всичко в опростения живот на симовете. Няма и следа от предишните електрически и канализационни мрежи, като сега просто поставяте енергоизточника някъде по картата и той магически започва да работи и да снабдява целия град.

За да генерирате социална енергия например, е повече от достатъчно да нацвъкате декорация от сорта на фонтани, лабиринти, статуи, паркове и т.н. на произволно място, като те няма да оказват истинско влияние на околните сгради, а просто ще добавят точки ресурс към актива ви. Всички тези неща са недопустими за един добър градоустройствен симулатор и лично на мен ми е неясно защо Уил Райт е решил да сложи името SimCity пред Societies. Нали уж тази серия залагаше на реалистичността, сложния мениджмънт и детайлите?

Като цяло, SimCity Societies е

подходяща за по-новите играчи

в жанра и е силно непрепоръчителна за поклонниците на SimCity серията. Елементарният геймплей и липсата на каквито и да е детайлни и логични връзки между сградите са една основна причина хардкор феновете да игнорират това заглавие. Единствените добри неща на играта са графиката, която е доста атрактивна, особено за деца под 16. Звукът според мен е трагичен, като е заимстван от серията The Sims. Всички жители на града ви също мънкат, досущ като персонажи от гореспоменатата игра.

В заключение ще кажа, че SimCity: Societies за мен е няколко стъпки назад по отношение на предишните серии. Ако ЕА бяха кръстили геймката The Sims: Societies, вероятно тя щеше да пожъне много повече успехи, защото е насочена към правилните фенове. За съжаление любителите на SimCity са хардкор и продукти от подобен род едва ли могат да ги заинтригуват.

Автор: Орлин Широв