Sim City 4

Неволите на кмета

Засаждането на дървета и основаването на нови човешки поселения изисква определени специфични познания, доза късмет и много, много нерви. Предполагам, че колкото и да са красиви блатната растителност или пъкчукарите на Родопа, условията, които те предлагат, не са от най-подходящите за отглеждане на череши или за съществуването на малка популация от наследници на Адам и Ева. За съжаление изнежените от векове цивилизован живот хомо сапиенси изискват немалко грижи и отчайващи странности от рода на топла вода, електричество и автобусни спирки. Ако все пак се решите да станете основател на нещо като село, махала или пък Нови Бристол, добре е първо да загреете на сухо. За целта ще са необходими няколко зимни дни, освободени от ангажименти, сносен компютър и настоящата игра –  четъртото издание от серията Sim City.
Както и предходните части, това е едно типично произведение, в което

героят се прави на кмет

изправен пред пустош, върху която трябва да построи и развие нормално функциониращ и проспериращ град. При това в историята се включват всичките малки детайли: данъци, полиция, градски транспорт и т.н. Има и един малък детайл, с който трябва да се съобразите: пряк контрол може да се осъществи единствено върху обществените сектори и част от природата. Бройката на жителите, развитието на промишлеността и търговията зависят основно от създадената от играча среда и условия за живот. Големите цветни лехи и ниската данъци просто привличат като магнит хората и капиталите.

Но за да се стигне дотам, обикновенно се изискват талант и много, ама много време. Действието на всяка нова мисия тръгва от една сравнително голяма територияк, разделена на парцели. Всяко от парчетата е достатъчно, за да развиете напълно сносено по размери поселение.
Първоначалният релеф на земята е зададен от самата игра, но наша милост разполага с възможностите да създаде свой собствен свят. При желание може да се импортира и картата на някой световен мегаполис. На разположение са географо-релефни съответствия на Ню Йорк, Лондон и тем подобни урбанистични кошери. Хубавото е, че на каквото и да се натресете, имате възможност за промени от всякакъв вид.

Преди да седне на градския трон

героят за кратко изпада в нещо като пълен god mode. Дава му се възможност за издигане на планини, подравняване на терени, прокопаване на каньони, поставяне на растителност и животни, фини донстроики на терена с ерозия и т.н. При добро желание и малко практика всеки би могъл да докара картата до съответствие със селото на баба и дядо.

За съжаление със започването на същинската играта наша милост отново слиза на равнището на обикновения кмет и губи значителна част от божествените си възможности. Нещата, които остават от предната ви почти свръхестествена сила, са единствено природните стихии и няколко силно сериозно обезсилени тераформиращи способности.

Но дори и в този случай градоначалната същност на наша милост е малко странна по съвременните стандарти за това що е туй общинска власт. Нещата, на които е способен играчът, отговарят по-скоро на класически средновековен деспотизъм, отколкото на миролюбиво избран демократичен кмет. Не че се разполагте с крепостни селяни, но свободите за действие са далеч по-големи от реалното. Само възможните машинации с бюджета и инфраструктурите са неща, които ги е нямало и в най-мраничте, буйни и корумпирани години на местното самоуправление. 
Иначе

строенето на града

започва сравнително невинно: с определяне на част от бъдещите жилищни търговски и индустриални парцели. Достъпните за пряк строеж неща са свързани основно с инфраструктурата и обслужването (пожарни, полицейски участъци, електрически централи и т.н.). Заводите, жилищата и магазините си се строят и развиват сами. Ако в града се появи нужда от някаква нова площ (била тя обитаема, промишлена или комерсиална), веднага се появява индикация. Интересното е, че с течение на времето и разрастването се появяват и допълнителни архитектурни бонуси.  В играта бъка от постройки, които не могат да бъдат построявани в самото началото. Сред тях са научни центрове, увеселителни паркове и други подобни глезотии. Колкото и да не се вписват в повечето градоустройствени планове, институциите от тези видове имат солиден принос за общото добруване на вашето градче. 

Благоустройството на поселението е нещо, което наистина не трябва да бъде преследвано. Издигането на паркове и плажове качва настроенията и червените точки на града. За съжаление някъде тук се намира и една от неприятните уловки в Sim City 4. Колкото и да са грандиозни вашите помисли, възможностите често са повече от ограничени. Основната пречка пред осъществяването на повечето начални фантазии е количеството на

финикийските знаци в хазната

Единственото нещо, което може да реши частично порблемите, са местните данъци и обществени разходи, които можете да регулирате. Играта и с двата фактора е твърде опасна. Ако се качите таксите, настроението пада. Намалява се и стимулирането на промишлеността. Ако пък се понижат твърде много, харчовете цялата система започват да дават грешки, докато в края на краищата някоя нейна част не загине.
Тук на помощ идва едно от големите плюсчета на играта. В Sim City 4 е налична прекрасната възможност градът да бъде представен схематично така, че играчът да открие наличния проблем по максимално бърз начин. Макар че опцията не е нова (има я и на много други заглавия) в случая тя е визуализирана повече от прекрасно. Вариантите са множество – за електричество, медицински услуги и т.н. Зловредните участъци, които имат проблеми с водата, пътищата и т.н. също се виждат от километрични разстояния. Освен това играта разполага и с няколко важни индикации. Определено една от най-важните е доверието в кмета. Някъде по средата на менютата се намира мъничък рейтингомер. Състоянието му е в пряка зависимост и от количеството на населението.

За радост повечето от проблемите могат да се решат (макар и времено) с построяването на някоя нужна сграда, взимането на заем или прилагането на малко по брутални мерки (най-впечатляващите, на които сте попадали някога).

За разлика от предните серии, тук присъства явен и мощен деструктивизъм. Докато в повечето игри отстраняването на нежелани единици и сгради се свежда до последователност от кликания, в SimCity 4  играчът разполага с мощен арсенал от средства за

масово унищожение

Списъкът на призоваваните природно-артефактни катаклизми включва торнадо, пожар, вулкан, светкавица, метеор, гигантски робот убиец и земетресение. Някои от чудесата имат сравнително локално действие: подпалването и електро изпържванията водят до единични загуби. За сметка на това останалите пет бедствия надминават ппо мощност овечето атомни бомби и оръжия за масово поражение, от която и съществуваща стратегия в реално време. Еквивалентът на Везувии в Cim Ciyt 4 е способенда унищожи малко градче, а метеорът – поне половината от него.
Най-забавни са механичното чудо и торнадото. Веднъж паданли на земята, те подлежат на контрол и могат да бъдат разходени, в която посока си пожелаете. При това престоят им е срванително продължителен, употребата им е препоръчително единствено за укрепването на нервите на хора с разклатена психика.

За по-нетръпеливите е монтирано малко “червено копченце”. При натискането му над града се стоварва нещо като супа от светлина и тържествена музика. В резултат на това от мястото изчезват и най-солидните следи на човешката цивилизация. Последната част от агонията е свързана най-вече с реплика от рода на: нашият кмет е изчадие адово!

Това и всички други събития с по-голяма важност се извеждат в малък прозорец в дъното на екрана. Пак там са и иконите за

съветниците на наша милост

Малките човечета дават акъл и в доста от случаите имат право. Често в съветите им присъстват линкове, които водят до разделите, които се нуждаят се от проверка.

Управлението на всичките чудесии е сравнително лесно. Има си множество хубави копченца, ориентацията из които е наистина лесна. Основните секции на менюто са разделени на три части – божествена, кметска и sim-ова. В последната играча може да импортира и създава малка част от гражданите. Ако сте играли на игра, която започва със Sim, и сте запазили част от човечетата, то те могат да бъдат използвани. Има и приятен help, който  дава добра представа за посочните от играча детайли.
Скоростите, с които може да се действа, са три: нормална, ускорена, и турбо мега. Като за начало препоръчителна е средната.
По отношение на техническата част:

Графиката на

Sim City 4 е натруфена максимално

така че можете да видите дори разхождащите се пешеходци. Сградите, улиците и всичко останало е нарисувано по един много приятен начин. Прогресът спрямо предшествениците е явен, макар че идеалът е все още далеч от хоризонта. Част от спецефектите при зуумната гледка са твърде тромави и понякога практически отсъстват.

Ако пък играчът реши да се отдаде на разрушения, едва ли ще остане зарадван от картинката. Паденито на постройките и паниката сред населението са твърде дървени. Може би единствените шарении, които си заслужават, са малките летящи облачета, градският трафик, летищата и сцените с фойеверки.

Като хардуерна поносимост играта е едно сравнително лека. При средна до висока машина няма да има никакви запъвания. Sim City 4 ще тръгне и на по-стари щайги. Единствената пречка в случая ще бъде приближението на камерата. При увеличаването на мащаба е възможно леко дву или три секундно забиване.

За радост при другата основна съставака – звука не съществуват подобни “отрицателни” екстри. На пръв поглед аудиото не се отличава много от тоновете неща, за които можете да се сетите (всевъзможните зевсове, емперъри и компания). На втори обаче се оказва, че аудиофонът и ефектите са наистина, ама наистина, приятни. В някои отношения музиката напомня на всевишният сайбърпънк “Blade Runner”.

Като цяло играта е хубава и прилича на някое от онези влизащи под кожата занимания, които, веднъж започнати, завладяват съзнанието седмици наред. Ако сте попадали на подобни игри, задължитело си намере и тази. Едно тримесечие джиткане не ви мърда със сигурност.

Автор: Сергей Ганчев