by PC Mania_MainPhoto.jpeg)
Продължавам да недоумявам защо Konami изведнъж решиха да изнесат една от най-успешните си поредици извън Япония. Homecoming е второто SH издание, разработено от не-японски дивелъпър и разликата – уви – е колосална.
Иначе всичко в новата игра започва обещаващо. Аз лично нямам никакъв проблем с „пролога” на новата история. Алекс Шепърд е войник от американската армия, който попада в болница след сериозно раняване. Именно там го нападат за пръв път и кошмарите, в които неизменно неговият по-малък брат е в смъртна опасност. Всичко става толкова нетърпимо, че Алекс решава да се върне в родното си градче, само за да го завари завладяно от странни създания и потънало сякаш самото в някакъв кошмар наяве.
Дотук нищо кой знае колко тревожно, но още с началото на действието всеки играл поне едно класическо издание на Silent Hill вероятно тутакси ще долови, че има нещо гнило в Homecoming.
Много скоро причината става повече от очевидна, отново – по-скоро за старите фенове на поредицата. Онова, което направи SH такъв култов хит на времето, далеч не беше геймплеят на играта. Точно като във вица за Марс, всичко беше в атмосферата. Винаги съм се чудил колко ли психически затормозени са създателите на първите три издания, за да могат да създадат такъв неподправено, гениално подтискащ хорър. Какво ли сънува арт директорът, за да измисли подобни перверзно изкривени създания. Къде точно е чул подобни звуци авторът на звуковите ефекти. И през цялото време геният на тия момчета ме изпълваше с дълбоко уважение. Уважавах ги, но далеч не исках да съм на тяхно място, защото няма такова нещо като позитивен, изпълнен с любов към живота… автор на психологически хорър.
За съжаление, за хората от Double Helix новият Silent Hill очевидно не е бил нищо повече от просто „добра възможност”. Да, те са си свършили работата като истински професионалисти – Homecoming без съмнение е една технически и визуално солидна игра. В графично отношение, това дори е едно от най-добрите заглавия в поредицата, особено на ниво осветление. Но новият екип просто не е скован от психически нестабилни, дълбоко нещастни и гениални японци, а от жизнерадостни, розовобузи американски работяги. Повярвайте ми – разликата в резултата от работата на едните и другите е от земята до небето.
И не че Double Helix не са си „написали домашното”, както обичат да казват американците. Хората са седнали и надлежно са изиграли всички предишни игри и дори са изгледали няколко пъти едноименния филм. Homecoming е изпъстрена с препратки към предишни издания, плюс някои класически визуални и геймплей заемки. Но всичко това е направено без грам любов към поредицата – само защото е трябвало да бъде направено, тъй като така изискват каноните на професионализма.
Това между другото е причината и друга хорър класика, Alone in the Dark, да не може да се завърне успешно на сцената. Ако забелязвате единствено Resident Evil не само остава на върха, но и успешно се преражда за нуждите на новото поколение. Но там неизменно работят хора със солиден стаж в поредицата. Покрай всичко това ми стана, между другото, адски интересно какво ли става със създателите на оригиналната Silent Hill трилогия. Предполагам, че подобни въпроси си задават и други почитатели на поредицата от доброто старо време на PSOne. Е, обещавам да се разровя и да докладвам именно тук, в любимото ви списание, по въпроса. Стига, разбира се, да успея да открия нещо повече от откровени догадки.
Дотогава – Konami, какво правите, по дяволите?! Не ви останаха чак толкова много хитови „ай пи”-та, че да си позволявате да затривате така последователно едно от най-запомнящите се измежду тях.
Автор: Ивелин Иванов