Shаdowgrounds

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2005

Има два типа игри. Едните се опитват да правят революции, а други се опитват да възраждат старите, позабравени жанрове. Кое от двете е по-добре? Дали на геймърите им писна от нови неща или те все още са жадни за все по-ексклузивни и все по-интересни измислици? Това, разбира се, всеки може да каже сам за себе си. Аз лично предпочитам по малко и от двете. Замисляли ли сте се как би изглеждало нещо като Golden Axe или пък Goblins, интерпретирано според модерните гейм разбирания?

Оказва се, че разработчиците на известната с името си Preygrоunds геймка, са от типа хора, които жадуват за доброто старо минало. Те са се опитали да направят нещо, което да прилича много на старите 2D аркадни симулации, но са му придали визия от 2005 г. След като по-рано тази година преименуваха проекта на Shаdowgrounds, те шумно оповестиха, че едва ли не ще се опитат да възродят

старите разбирания за чист екшън

Доколко опитът им е сполучлив, ще се опитам да ви разкажа в следващите редове.
За начало трябва да споделя с вас, че Shadowgrounds е творение на финландското геймстудио Frozenbyte. В тази държава, както знаете, е много студено почти целогодишно и съм склонен да мисля, че разработчиците все още играят стари игрички, сгушени на топло в централата си. Те са заложили на пуцалката, като са забравили почти всички други елементи за един успешен продукт.

Историята на геймката е доста плоска, като действието се развива някъде към края на този век. Човечеството се е развило достатъчно, за да плъзне из небесния безкрай и първите колонии вече са факт. Оказва се, че нещастната планета, която човеците са решили да налазят първо, е един от спътниците на Юпитер – Ганимед. След като учените са поставили нужните техники за тераформация (трансформиране на средата до образуване на атмосфера с помощта на средства, произвеждащи кислород, въглерод и разни други завършващи на -род неща), планетата се е превърнала в почти приятно местенце за живот. Казвам почти, защото светлинните лъчи едва достигат до вече създадената атмосфера, а целият релеф изглежда като след атомна бомба. Първата колония, установена на повърхността, е кръстена с култовото име Нова Атлантида (New Atlantis) и на нея мирно и тихо пребивават около 8000 човешки същества…. Но не само те…

След малки проблеми във водопречиствателната станция нашите колонисти осъзнават, че освен тях, на Ганимед са се настанили доста неприятно изглеждащи твари. Разбира се, вашата основна цел е да изтрепете всичко, което не прилича на човешко създание и да спасите колонията от разпад.

Главният герой

е обикновен механик, носещ името Уесли Тайлър. За негово най-голямо съжаление, няколко години преди началото на играта, от шеф на охраната, той е бил понижен до прост бачкатор, като причините за това стават ясни напред в историята. В хода на играта към Уесли ще се присъедини и мацката Джейн, която обаче нито блести с особени визуални характеристики, нито има някакво значение за развитието ви.

Както сами можете да видите, ето тук, за първи път се пропуква благородната идея на Frozenbyte. След тази неубедителна история част от публиката вече отдавна гаси мониторите и пуска новия Need for Speed. Разбира се, аз няма да направя така, колкото и да ми се иска, а ще трябва да продължа нататък.

Основната особеност на Shadowgrounds, с която разработчиците много се гордеят, е перспективата. Тя показва действието отгоре, както в някои култови стари игри за MAME емулаторите. В това няма нищо лошо, ако загърбим тромавото управление на героя Уесли и слабите патфайндинг и AI на противниците, които нееднократно ще образуват с ваша помощ, голямо черно петно. Иначе, графично играта е на сравнително прилично ниво. За да се насладите напълно на визуалните прелести обаче, ще трябва да имате доста силна машина с поне един гигабайт рам, защото в противен случай всичко ще ви трябва цяла вечност за зареждане на нивата.

Както може би се разбира от името, най-приятните ефекти в Shadowgrounds са

сенките

които се уголемяват доста застрашително и могат да ви изкарат ангелите. Самите извънземни са направени без много фантазия – има такива с два, три, четири, чак до осем на брой крака (не октоподи). Някои от тях стрелят отрова, която ви забавя, други само ви гонят и хапят, а трети са големи, неподвижни и с една тупаница ви отнасят.
Целият геймплей на финландската игра е доста линеен. Сюжетът движи действието напред, което не ви дава никаква възможност за свобода на действието. От вас се очаква само да слушате какво си говорят героите и да следвате синята точица на радара ви.

Местата, които можете да посетите в играта (по-скоро трябва), са разнообразни и по някакъв начин задържат вниманието и интереса ви. Една от първите дестинации, които ще трябва да изчистите от гадове, е секретен военен склад, който се намира в нищото. Всичко около вас е обезлюдено, а единствената жива душа в района сте вие. По-нататък ще се сражавате по какви ли не места, като в самия край на играта действието ще ви откара в забравени от бога (бога Юпитер, разбира се :)) мини насред пустошта. Те, разбира се, са фрашкани с гадове и за да успеете да ги преборите, ще ви трябва солидна доза олово, аптечки и търпение. Задачите, които Уесли ще получава из 14-те мисии, са меко казано неоригинални – трябва да вземете обекта Х, да го занесете до място У и да спасите или убиете лицето Z.

В играта има и

босове

Естествено, за да заприлича Shadowgrounds на истинска ретро пуцалка, без шефове на нивата не може да се мине. В края на всяка мисия вашият безстрашен солджър ще трябва да трепе някоя мастита гадинка, която в повечето случаи си има специална техника за убиване (спомняте си старите култови геймки, нали?).

Много приятна възможност, за съжаление реализирана не по най-добрия начин, е системата за ъпгрейд на оръжията. Докато пуцате безмозъчните извънземни из нивата, ще срещате малки зелени кръгчета, които всъщност са weapon upgrades. След като съберете необходимото количество от тях, ще можете да изберете кое оръжие да подобрите. Всяко пуцало има по три нива на ъпгрейд, като всяко едно влияе или на обхвата му или на силата му, или на разпръснатостта на щетите. Освен това някои оръжия получават и вторична възможност за атака. Така например след подобрение на гранатомета, той може да изстрелва или клъстър бомби или отровни гранати, които забавят гадовете. Като цяло в Shadowgrounds има десет различни оръжия, сред които помпа, огнехвъргачка, пушка, използваща пулсова технология,

рейлгън (като в Quake)

вече споменатия гранатомет и др.
Музиката в творението на Frozenbyte е според мен най-сполучливият елемент. Тя е написана от Ари Пулккинен, който явно е престоял доста време в топлата централа на фирмата. Звуковите ефекти са много динамични, като придават на играта истинска страховита атмосфера. Саундът се променя в зависимост от броя на гадовете и така, в най-напечените моменти ритъмът е бърз, панически и повдига адреналина до приятни граници.

Трябва да бъде отбелязано, че в играта мрежов вариант няма. Добавен е само класическият за старите екшън игри кооперативен режим, който позволява двама играчи да седнат на един компютър, с дружни усилия да помпат извънземни и да чупят клавиатурата. За финал ще препоръчам тази игрица на всеки, който предпочита чистия екшън и обича просто да натиска левия бутон на мишката. За другите в Shadowgrounds няма да има нищо интересно.

Автор: Орлин Широв