Shogun: Total War

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 авг. 2000

В света на игрите оригинални заглавия се срещат много рядко и може би производителите донякъде са оправдани, тъй като играчите не винаги успяват да оценят пълноценно новостите. Все пак Electronic Arts е достатъчно могъща компания, за да може да си позволи експерименти и от това всички можем само да спечелим.

Играта Shogun: Total War беше дългоочаквано заглавие по няколко причини – първата и може би най-главната бе, че става въпрос за Япония отпреди няколко века – тайнствена, интригуваща и трудно разбираема епоха за всеки американец и европеец. Вероятно много от вас са чели книгата или са гледали филма Shogun с Ричард Чембърлейн в главната роля – става въпрос за същата епоха – време на междуособни войни между различните японски “daimyo”, в което главните “добродетели” са били коварството и измамата, загубата означавала болезнена и унизителна смърт, а залогът за успеха бил господството над цяла Япония. Вероятно доста от вас знаят, че в резултат на тези междуособици Shogun на Япония станал човек, убеден, че
  
всички контакти с европейците са крайно вредни
  
и страната останала тотално изолирана в течение на столетия и можем само да гадаем какво щеше да бъде днес Япония, ако Шогун бе станал (примерно) привърженик на християнската вяра.

Самата игра е разделена на две почти независими части: походова стратегия с управление на ресурси, строеж на сгради и създаване на войски, и битки в реално време.

Стратегическата част е доста опростена – имате един-единствен ресурс – ориз:). Все пак не се безпокойте – няма да се наложи всеки път да си броите целите запаси ориз зрънце по зрънце – всичко се измерва в “koku” (не помня точно как беше по филма, но предполагам, че това е стара японска мярка именно за ориз). Всяка провинция, която контролирате, произвежда годишно определено количество koku, което обаче получавате едва на края на есенния сезон, при това може да има отклонение в зависимост от реколтата в доста широки граници – до плюс-минус 50%. За създаването на абсолютно всичко използвате единствено тези koku ориз, като при това всичко се предплаща – т.е. не можете да започнете един строеж, ако не разполагате с целия необходим ориз cash:). Оризът се използва за извършване на иригационни работи в провинцията ви – след серия от подобни подобрения производството достига до +100% – т.е. се удвоява; оризът се използва и за строеж на укрепления (замъци), пристанища, казарми, конюшни и въобще за абсолютно всичко ви е необходимо само ориз и време. Отначало на мен ми беше доста забавно как така от ориз построявате (примерно) крепостните страни на замък и вероятно наличието на един-два ресурса като дърво и камък щеше да създаде допълнителен интерес от страна на любителите на сериозните стратегии, обаче после реших, че дори и в това има логика – по това време в Япония местният daimyo е бил абсолютен собственик на живота, смъртта и труда на селяните, както и на цялата земя, така че количеството изразходван ориз всъщност е храната за селяните, които са били събирани да приготвят строителни и въобще всякакви необходими материали и да строят сградите или пък да коват оръжие и брони за набиране на нова войска.

Сградите, които можете да строите, са три типа – първият тип са за повишаване на дохода – това са мини (само ако в съответната провинция има някакви ценни залежи) и напоителни съоръжения (четири последователни степени). Вторият тип сгради всъщност е една-единствена, но за сметка на това уникална сграда – пристанището!

Логично, за целта трябва съответната провинция да има излаз на море и самото пристанище е една от най-ценните ви придобивки! Първо, то стимулира търговията и ви дава постоянен и твърд годишен доход (като мините); второ – трябва да имате пристанище, за да можете да влезете в контакт с варварите и да получите огнестрелни оръжия (и познайте кои са тези варвари – европейците, разбира се); третото предназначение на пристанището обаче е наистина безценно – можете да прехвърляте войски между всеки две ваши пристанища само за един ход, независимо от разстоянието! Това може и да ви изглежда в началото маловажно, но бързо ще разберете, че е най-важното преимущество от пристанището.
По принцип за един ход можете да предвижвате войските си само до съседната провинция (и съответно можете да нападате само съседни на войските ви провинции) – но това правило не важи, ако разполагате с пристанища в началната и крайната точка на пътешествието (но не можете да нападате по вода, така че ограничението за атака само на съседни земи остава).

Третият тип сгради служат за военни цели – за производство на войски или за защита. Повечето от сградите могат да се ъпгрейдват до три степени, но има и изключения от правилото – например наблюдателните кули са само с две степени, а замъкът има поне четири нива (едва ли ще успеете в една провинция да направите всички възможни ъпгрейди – вероятно играта ви ще свърши по-рано). Някои от сградите служат за създаване на един или два типа войници, а от други можете да получавате специални units – нинджи, шпиони (shinobi) и емисари (дипломати); трети тип сгради дават различни бонуси на създаваните войски, а замъкът е необходим, за да можете да строите по принцип каквото и да е било и освен това служи за защита.

Самите битки започват по съвсем елементарен начин – просто хващате за ушите войските си (изобразени са като шахматни фигурки) и ги премествате на вражеска територия (задължително съседна). Можете колкото пъти си искате да отменяте или променяте решенията си – докато не натиснете “End Turn” не започва никакво действие. Когато обаче натиснете бутона за край на хода, започват да местят и контролираните от компютъра противници и едва тогава стигате до битките. В началото на всяко сражение разполагате с няколко опции – да ръководите ръчно мелето, да оставите на компютъра да изчисли крайният резултат, да отстъпите (губите провинцията, но си запазвате непокътната армията) и само ако имате замък, можете да се укрепите в него. В замъка се настанявате автоматично и ако загубите битката и при това положение никой не контролира провинцията. За няколко хода – (зависи от големината на замъка) автоматично ще го предадете и ще загубите изцяло областта, но пък можете през това време да контраатакувате с подкрепления и да си възвърнете територията – досадното е, че по време на тези военни действия

голяма част от постройките ще бъде унищожена!
  
И сега идваме до най-интересната част – битките! Всъщност играта щеше да бъде доста постна, ако нямаше възможност лично да водите сраженията! Целият multiplayer също се състои само от сражения и освен това имате възможност извън кампанията да тренирате в провеждането на битки или да преигравате някогашни исторически сражения.

Впечатлението, когато видите бойното поле за пръв път, е буквално потресаващо! Лично аз не си спомням някъде другаде да съм наблюдавал подобна реалистична картина – дори не мога да намеря и думи, за да я опиша – просто трябва всеки сам да го види, за да се убеди! Войските са групирани по отряди (от 60 до 120 души – настройва се според предпочитанията) и в една битка могат да участват до 5000 войника!
Самите правила на битката са свръхреалистични (поне с включени всички опции) – войниците ви се уморяват, паникьосват, на стрелците с лък им свършват стрелите, мускетарите не могат да стрелят като вали дъжд или сняг, битката трябва да приключи за определено време и освен това може би най-важният фактор е теренът. Като атакувате можете да избирате кой ден да нападнете (ако имате мускетари и вали дъжд, е логично да изчакате), докато като се отбранявате имате право да разположите отрядите си на избрани от вас позиции. Една от най-изгодните позиции е малко под билото на някой самотен стръмен хълм – вражеските отряди трябва да промаршируват огромни разстояния и освен това трябва на бегом да атакуват нагоре по стръмното, при това обсипвани с облаци стрели или куршуми от мускетите. За сметка на това на отпочиналите ваши войски ще бъде много по-лесно да се стоварят от високото върху главите на запъхтения противник и да го обърнат в бягство! Друга изгодна позиция за защита е, когато в провинцията има река – тогава построявате войските си в непосредствена близост зад моста и със съвсем малки сили можете да причините огромни загуби на преминаващите по моста отряди.
Преимущества можете да получите и ако укриете отрядите си в гора – дърветата например ще ви предпазват до голяма степен от вражите стрели, а някой кавалерийски отряд в засада може да разпръсне огромен брой противникови стрелци. Разбира се, като нападате е добре да се опитате да лишите врага от преимуществото на добрата позиция – типичен пример е да се опитате да маневрирате, така че да заемете някоя удобна височина, за да не бъдат войниците ви принудени да атакуват нагоре по стръмния хълм.

Освен с тези хитрости разполагате и с цял куп възможности за управление на отрядите си по самата битка – можете да използвате различни престроявания и поведение по време на самото меле – “hold position”, “hold formation”, “fire at will” и т.н. Какво точно ще предприемете зависи от това дали се отбранявате или нападате и с какво точно разполагат двете страни. Например и най-слабите копиеносци са по-силни от всяка кавалерия, ако запазят бойния си ред (тук идва на помощ командата “hold formation”). При всички положения обаче имайте предвид най-големия фактор – страхът!!! Нито една битка не завършва с пълно унищожение на някоя от страните и много рядко има сражение, в което до крак да е изтребен цял един отряд – абсолютно всяко сражение се печели (или губи) като войниците на някой от страните изпаднат в паника и побягнат от бойното поле – и тук има една особеност, който може да ви бъде много полезна – всяка войска се ръководи от
  
генерал, който е същевременно и командир на някой от отрядите –
  
и ако този отряд побегне, вероятно ще повлече след себе си и цялата армия!

Към цялото това описание на битките добавете и много добрия звук и съобщенията на куриерите – отново нещо, което не може да се опише, а трябва задължително се чуе и ето как се получава нещо невероятно добро и наистина уникално (въпреки някои недостатъци на интерфейса – поне на мен ми се струва, че са необходими още поне 2-3 клавиша за някои специфични действия).

Като заключение – много добра стратегия, но само за сериозни любители. Ако за вас най-добрата стратегия се казва Starcraft, то по добре изобщо не се захващайте със Shogun: Total War – за времето, необходимо за една-единствена битка, вероятно ще успеете да изиграете поне два игри на Starcraft.

Автор: Генко Велев