ShellShock 2: Blood Trails

Ако си мислите, че войната е ужасна, то вижте това

Виетнамската война е мрачен момент в съвременната световна история. За САЩ тя е свързана с тежки загуби, както на фронта, така и като международен престиж. Широката публика като че ли повече я свързва с култови филми като “Апокалипсис сега”, „Рамбо” и „Взвод”, а гейминдустрията я е използвала като вдъхновение за не една и две игри. Поради това вероятно ще си помислите, че продукт на тема „Войната във Виетнам” вече няма как да ви изненада. Помислете пак!

Малко зомбита за цвят

ShellShock 2: Blood Trails не е типичният шутър, с каквито пазарът в момента е залят. Негови автори са момчетата от Rebellion, отговорни за създаването на такива култови игри като Aliens vs. Predator 1, World War Zero: Iron Storm и Rogue Trooper (спомняте ли си онова синьо войниче, което смело бореше враговете с помощта на приятелите си, имплантирани в него). Всъщност по-известните заглавия на Rebellion отличават с порядъчна доза оригиналност, така че няма причина до очакваме нещо по-различно и от ShellShock 2 – играта, която се явява продължение на ShellShock ‘Nam 67. Когато излезе през 2004 г., първата част бе рекламирана като доста мрачна и реалистична картина на военния конфликт, но не успя да спечели очакваните адмирации, най-вече заради неубедителния геймплей и свръх насилието в нея.

Трябва да призная, че когато за пръв път чух за ShellShock 2, останах доста въодушевен. Хареса ми как разработчиците са взели идеята за военна игра и са я надстроили с порядъчна доза хорър и интересна история. Но като че ли избързвам малко – ShellShock 2 ви пренася в Далечния изток по време на вече спомената война във Виетнам. Вие играете ролята на сержант Уокър – поредния млад американец, комуто лошият късмет и наборната комисия са отредили да замине за виетнамските джунгли.

В началото играта започва като типичен военен екшън – да речем като Call of Duty, но не чак толкова изпипано. Съвсем скоро обаче историята набира скорост и вие се оказвате въвлечени в тайнствена конспирация. Тя се върти около – за да не ви развалям удоволствието от играта, нека го наречем „нещо”, известно като Whiteknight. Мистериозният обект е бил пренасян към Виетнам, когато самолетът катастрофира нейде в джунглите на съседната Камбоджа. Командването изпраща няколко отряда от спецчасти с цел да го намерят и приберат, но всички изчезват без следа. Или почти всички – оказва се, че братът на сержант Уокър е бил един от командосите, тръгнали по следите на Whiteknight. Той е жив, макар да не е съвсем същият като преди. Чрез поредица от flаsh back сцени вие постепенно започвате да придобивате представа за това какво се е случило в джунглите и за страшната съдба на изчезналия ви брат. А че нещата са по-зловещи от очакваното, става ясно, когато наред с виетконгските бойци започнат да се появяват и първите по-различни врагове – зомбита, мутирали войници и кръвожадни изверги. За капак на всичко се намесва и един тайнствен виетнамец, който очевидно е иска да сложи ръка на Whiteknight. Естествено, въпросът какво точно е съдържал мистериозният товар не престава да ви тормози през цялата игра. Постепенно се разбира, че това явно е някакво тайно оръжие, идеята на която е да сложи бърз край на войната. Но като всяко тайно и мощно оръжие, то не може да бъде контролирано и последствията са по-страшни, отколкото някой си е представял. Така се оказва, че

Виетнам не е типичната туристическа дестинация

По своята същност ShellShock 2 е екшън от първо лице и се играе като такъв. Въпреки това, за разлика от повечето свои събратя, при които целта е да се премине от точка А до точка Б, а броят на убитите врагове е само статистика, тук е вложен допълнителен елемент на неизвестност и страх, които не спират да ви преследва.

Една от главните идеи на авторите е била да създадат атмосфера, която да е толкова стряскаща, колкото и автоматичната стрелба. До известна степен са се справили – играта се развива както в джунглите и градски терен, така и в клаустрофобични подземия, окопи и изоставени храмове. Това може и да не е Resident Evil или Silent Hill, но държа да ви кажа, че има и по-приятни гледки от зомбясал виетнамец, който да ви изкара акъла някъде под земята.

И като стана дума за това, бързам да отбележа, че ShellShock 2 е доста брутална игра. Авторите не са пестили количеството кръв, което се излива, а сцени на обезобразени тела и търкалящи се телесни части се срещат почти навсякъде. Тук-там в процеса на игра ще се натъквате и на ситуации, при които авторите са използвали вече популярната идея за бързото натискане на поредица от клавиши с цел да преодолеете някакво препятствие като коварен капан в джунглата или да се освободите от изненадващ противник. В споменатите случаи, ако наберете правилната комбинация, успявате да отблъснете врага, след което получавате и избор как да го довършите – с куршум или като използвате приклада на оръжието си. Любопитно е, че враговете ви са доста издръжливи – един изстрел, освен ако не е в главата, почти никога не е достатъчен, дори когато е от близо.

Дизайнът на нивата в ShellShock 2 е относително линеен, което го поставя на границата между поносимото и дразнещото. Когато се лутате из разни подземни коридори, това допълнително нагнетява атмосферата, но когато сте на открито, е по-скоро досадно, защото не може да маневрирате и ставате по-лесна плячка за озверелите виетнамци.

Оръжията, с които разполагате, са стандартните за периода – американски М16, съветски Калашници, карабини, пистолети, както и няколко вида хладно оръжие. От време на време може да докопате и някоя тежка картечница, с която да допринесете за оредяването на вражеските редици. Същевременно, когато сте в хорър епизодите, оръжията са малко, а мунициите стават кът. Там предимно ще разчитате на точния си мерник и рефлекси, а зомбитата ще ви притискат най-вече с числеността си. В такива моменти особено полезни са гранатите, с които може да разчиствате цели групички от врагове. Като цяло, играта постига приличен баланс между здрав екшън и хорър, който, ако не сте много претенциозни, ще допадне на фенове и на двата жанра.

Критиката ми е насочена главно в две посоки. От една страна, историята, която толкова ми хареса и наистина започва интригуващо, в един момент – и то преди средата – сякаш престава да се развива. Мисиите представляват просто дебнене и убиване, а информацията, която ви се подава за това какво правите, е прекалено малко. Слабият диалог и анимации, които просто не струват, не спомагат за подобряване на усещането и разбулване на тайната.

Наред с това играта не е особено впечатляваща и в техническо отношение. Графиката е средна, а звукът дори по-зле. Това при всички случаи си е минус, но става сериозен проблем особено тогава, когато играта претендира да създава страшна атмосфера и да разчита именно на звуци и спецефекти. След като веднъж превъртите ShellShock 2: Blood Trails, наистина няма нещо, което да ви задържа повече с продукта на Rebellion и Eidos – не отключвате нищо, няма тайни мисии или готини бонус материали.

И все пак играта си заслужава, дори и само заради интересното съчетание на екшън и хорър. Можем само да се надяваме, че едно евентуално продължение ще доизгради започнатото от ShellShcok 2: Blood Trails. А дотогава може спокойно да я разцъкате – така и вие ще може да кажете, че сте били във Виетнам.

Автор: Иво Цеков