Shadowrun Returns

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Често ме обзема носталгия по 90-те години. За времето, в което прекарвах безкрайни часове с игри като Baldur’s Gate, Fallout и Diablo. Именно поради тази причина често се връщам към тях и ги преигравам, просто ей така, без причина. Чувството е страхотно, защото освен прекрасният геймплей, тези игрите те заливат и с един куп спомени от този период. 

Shadowrun Returns представлява точно това – едно завръщане в миналото, но с модерна форма. Въпреки че е игра на едва няколко дни, тя провокира у мен същото чувство на носталгия, което и игрите от 90-те. Не случайно Kickstarter кампанията й бе толкова успешна – Harebrained Schemes събра цели 1.8 млн. долара за разработката й и избяга от потисничеството на издателите.  Въпреки това „Мога съвсем искрено да кажа, че това е играта, която съм разработвал под най-голям напрежение – обяснява създателят на поредицата Джордън Уейсман. – Самият факт, че бе финансирана от аудиторията направи изживяването още по-интимно. Ако не я бяхме пуснали или не бяхме успели да оправдаем по-голямата част от очакванията, нямаше да подведем издател или инвеститор. Щяхме да предадем феновете, които са особено загрижени за Shadowrun.”

Така стигаме до основния въпрос – 

успява ли Shadowrun Returns да оправдае очакванията?

Без съмнение знаете, че заглавието е базирано на класическата настолна RPG игра Shadowrun от 1989 г. Тя слива в едно фентъзито и научната фантастика и ни отвежда в свят, който технологията и магията живеят ръка за ръка. Във вселена, населена с елфи с пушки двуцевки и имланти и орки с картечници и бронирани жилетки.

Shadowrun Returns пресъздава всичко това със замах. За щастие, играта игнорира напълно злополучният шутър от 2007 г. и вместо това надгражда върху геймплея на класическите Shadowrun от 1993 г. за Super Nintendo Entertainment System и Shadowrun от 1994 г. за Sega Genesis/Mega Drive.

В момента, в който пуснете Shadowrun Returns, ще ви обземе чувството, че играете на някоя стара PC RPG класика. Перспективата е изометрична, подобно на заглавия като Baldur’s Gate и Syndicate, а цялата история е поднесена с неозвучен текст. Светът обаче е изграден с безумно високо ниво на детайли. Вгледайте се в отделните елементи на града, докато кръстосвате из неговите киберпънк улици, и ще откриете какво ли не. Можете да прекарате поне няколко минути, вглеждайки се в някоя сцена, и всеки път ще откривате нови неща. Просто Shadowrun Returns показва, че не е необходимо да разполагаш с най-мощния на света 3D енджин тип CryEngine 3, който кара машината ти да прегрее, за да създадеш нещо хем красиво, хем богато на детайли. 

А какво е вашето място в този „мръсен“ свят на магии и технологии?

Поемате ролята на shadowrunner, водещ нелек живот. Това до голяма степен се дължи на факта, че вече не работите заедно с вашия приятел Сам Уатс. Един ден обаче получавате съобщение именно от него. Сам е мъртъв и има една последна заръка за вас – да откриете изкормвача от Емералд Сити, на когото той самият е станал жертва. Един зловещ сериен убиец, крадящ конкретни органи от телата на своите жертви… 

Още в самото начало ще бъдете подканени да създадете свой герой. Не сте затрупани с изобилие от опции, което не е нещо непременно лошо. Избирате между пол, раса (човек, елф, орк, джудже и трол), клас, външен вид и етикет (т.е. начина, по който се държите в конкретни ситуации).

Хубавото в случая е, че всеки един персонаж предоставя коренно различен геймплей. Маговете и шаманите сеят разруха със заклинания и като цяло подкрепят своите съюзници. Street Samurai е еднакво добър и с огнестрелните оръжия, и с меча. Pshisical Adept е експерт в близкия бой и може да обезоръжава и да помита по няколко души наведнъж с един ритник. Rigger си служи с роботи, които се бият вместо него, а Decker използва технологиите, за да се вмъкне в матрицата и да обърне машините против техните собствени господари.

Общо взето геймплеят е разделен на два типа

В първия странствате в реално време из картите и следвате стрелката, водещи ви в правилната посока, а другата – участвате в походови сражения заедно със своите спътници. Прогресът ви се увеличава посредством т.нар. „карма“, която получавате при успешното изпълнение на мисиите. Постепенно ще научавате нови умения или магии, ще попадате на по-готини предмети и т.н. Досущ като в стандартна ролева игра.

Уви, кампанията е особено линейна. Съществува само един основен „хъб“, като почти всички останали места не могат да бъдат посетени отново. Освен това освен основната куест линия, играта не ви предлага особено странични занимания с изключение на няколко странични куеста по пътя. Общо взето – Shadowrun Returns ви води за ръчичка през поредица от специфични карти, което може и да не се хареса на ролевите фенове.

Малко са ситуациите, които могат да се разрешат по повече от един начин и ако очаквате геймплей от типа на този в Deus Ex дали да хакнете врата в задната част на някоя сграда или просто да омаете охранителя, по-скоро ще останете разочаровани. Жалко е и с колко малко неща в този иначе красив свят може наистина да взаимодействате и колко много герои по пътя ви нямат какво да ви кажат.

Като цяло обаче историята е доста добра и често пропита с хумор. Нито един от героите не е озвучен, това, разбира се, не ги прави по-малко интересни или открояващи се.

Shadowrun Returns обаче не разполага с нормален начин на запис. Това щеше да е проблем, ако играта беше наистина трудна. А тя определено не е такава, поне на Normal. Фактът, че амунициите са неизчерпаеми също допринася за това (макар че поне презареждането отнема по една точка за действие). Всичко това е жалко, тъй като самите битки сработват изключително елегантно и до голяма степен наподобяват XCOM: Enemy Unknown, наред със системата за прикритие – малък щит ви информира за степента на прикритие в дадена позиция. Имате няколко възможности за действие – да се придвижите наблизо и да стреляте, или да покриете по-голямо разстояние без възможност за атака. Всичко се определя от броя на action точките, които имате, а те могат да бъдат от 1 до 3. Т.е. понякога ще можете дори и да пробягате по-голямо разстояние и пак да стреляте. Цялата тази простота и интуитивност прави битките особено забавни и един от най-добрите аспекти на Shadowrun Returns. 

Най-доброто тепърва предстои

Макар и Shadowrun Returns да не е точно това, на което сме се надявали, със сигурност най-добрите й дни са пред нея. Това до голяма степен се дължи на комплексния редактор, с който тя върви в комплект. Въпрос на време е феновете да започват да създават нови приключения, които по всяка вероятност ще се окажат дори по-добри. Така че не ни остава нищо друго, освен да почакаме още малко…

Автор: Владимир Тодоров