Shadow of Destiny

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

SoD е игра, която просто не може да се опише в едно изречение. Прочетете цялата статия 🙂

Когато видях заглавието на играта, представих си долнопробен екшън, в който някой празноглав бабаит ще раздава правосъдие. Фактът, че играете от трето лице, потвърждаваше моите страхове… За щастие приликите с намирисващ на тъпотия празноглав бой бяха дотук! Още когато видях нашия изнежен герой, който разтуптява всяко женско сърце в играта, разбрах, че едва ли ще го видим да сцепва с песник вражески тикви…:-)

Shadow of Destiny всъщност се оказа една от най-добрите игри, на които съм попадала…

14:00 ч. Излизайки от кафенето, Айк погледна часовника си. Огледа се. Улиците бяха тихи и призрачно пусти. Известно време повървя сам. Имаше чувството, че някой го наблюдава. Почти усещаше пронизващия поглед на червените очи, които се бяха впили в него зад стъклото на прозореца. Остра болка прониза гърба му. Гръбнакът изпука и на блузата му разцъфна голямо алено петно… (споменах ли, че играта е кратка?:-))

Айк се свести на странно място с купища разхвърляни предмети и един единствен прозорец, от който се процеждаше светлина. Усети, че полугласно от гърдите му се изтръгна въпроса: “Мъртъв ли съм?”. “Бинго!” – прозвуча непознат и неземен глас, изпълнен с живот. Айк беше изправен пред нетруден избор – просто да умре или да се завърне към живот и да се опита да предотврати своята смърт. Неговата тайнствена спасителка му подари предмет, чрез който можеше да пътува във времето…

“Сър!”. Сервитьорката неспокойно се опитваше да свести клиента, отпуснал глава върху масата. Най-накрая той се окопити, сепвайки се, и плати сметката на русото момиче.

14:00 ч. Излизайки от кафенето, Айк погледна часовника си. Огледа се…

Една от основните ви цели в Shadow of Destiny е да предотвратите собствената си смърт, като постоянно пътувате във времето. Когато например за трети път усещате, че нещо ви пронизва, трябва да се върнете в миналото, да се преоблечете като жонгльор, да си напишете бележка, скрита в едно яйце, да се върнете в по-близкото минало и, жонглирайки, да подадете това яйце на вашето собствено аз от съответното време. Там пише “Айк, вземи си тиган!”. Когато си предадете бележката, се връщате в миналото, преобличате се с цивилни дрехи и отивате в настоящето, където вече имате тиган. Използвате го като защитна жилетка, за да се спасите от пронизването.

Друг красноречив пример за невероятния геймплей е случаят, когато някой ви убива, скрит в клоните на дърво. Вие се пренасяте в средновековието и предотвратявате засаждането на дървото, като на негово място можете да се постараете да има цветя или статуя, което е по-готиният вариант за по-суетните от вас, защото ще можете да се любувате на собствената си каменна фигура в центъра на града. 🙂 Или когато взимате едно въже, което обаче е старо, къса се и умирате (свиква се), трябва да се върнете в миналото, да го вземете, докато е ново и да отидете в настоящето. Геймплеят е просто невероятен и изисква специален тип мислене, към който лесно привиквате по време на играта…

Задачата ви

обаче не се заключава единствено в това да запазите живота си. Трябва да разберете кой и защо толкова много иска да ви убие. И, повярвайте ми, отговорът е толкова интересен и оригинален, колкото в началото не бихте могли и да си представите. Но, спокойно, ще карам по правилата и няма да ви разваля удоволствието от края на играта. Може да ида да си изкопая дупка и да извикам отговора отвътре. 🙂

За сметка на това пък ще ви разкрия още малко от историята, която е сред най-интересните, на които съм попадала. Още повече в хода на действието я получавате на час по лъжичка.

В Средновековието амбициозен алхимик работи над своето велико откритие – червенооката хомулункус. Погълнат от работата си, той оставя на заден план децата, дори и умиращата си съпруга. Последната съставка обаче му липсва – философският камък (моля, не правете асоциации с дребни на ръст подрастващи очилати магьосници :)) Алхимикът обаче е твърдо решен да постигне целта си и да създаде изкуствен живот…

Shadow of Destiny се състои от пролог, осем глави и епилог, които, дори и събрани накуп, са много малко време игра. Можете да превъртите този адвенчър за по-малко от шест часа. За сметка на това обаче има пет различни края, до които можете да стигнете, и които допълват историята. След завършване на играта сами ще поискате да започнете отново, за да си доизясните всички идеи и да разберете кой всъщност сте вие. Схемата на почти всички глави е една и съща: смъртта на Айк, нейното предотвратяване, по пътя на което се разкриват отделни елементи от цялостната сглобка на сюжета.

Освен че не е безкрайно дълга,

играта не е и ужасно трудна

Всички решения, които трябва да вземете, са логични. Освен това обикновено имате малък брой предмети и няма да ви се налага да пробвате “всичко върху всичко”. Айк си води бележки, а на моменти можете да си помагате и с неговите разсъждения. Но не разчитайте много на тях, това не е The Road To El Dorado. Можете да търсите и съвети от предсказателката, която се намира в настоящето и понякога е полезна. На всичко отгоре огромна част от играта се състои от красиви филмчета, а изборите, които се изисква да направите, макар и немалко, не са чак толкова голямо количество, защото голяма част от времето просто пасивно наблюдавате развитието на действието. Това обаче не означава, че ще ви е скучно – определено има какво да видите в дългите анимации.

Това, което внася най-голяма трудност в геймплея, е ограничението на времето, което никога не спира да тече и се отброява, дори когато сте се пренесли в миналото. Тогава паралелно с времето, в което се намирате (което и да е то) се отброява и времето в настоящето на героя. Например още в началото трябва да спрете смъртта си, която ще ви сполети в 2:30. Пътувате във времето, за да го предотвратите, но каквото и да правите, трябва да сте се справили със заплахата за половин час. В началото това не е проблем, но има глави, които включват много повече задачи, които трябва да изпълните. Там просто умирате и то наистина, без шансове за обжалване, ако закъснеете… Този “синдром на Пепеляшка”, макар и най-голямата трудност в играта, е интересна добавка. Може би и точно затова я харесах толкова.

Накратко: Shadow of Destiny е манга-адвенчър, първоначално разработван за PS2, който просто трябва да имате. Купете си го! Аз пък отивам да си копая дупката…

Автор: Лили Стоилова