by PC Mania
Settlers IV e игра с подчертано гейски уклон. Още от началното меню се усмихва едно симпатично момченце, което създава абсолютно недвусмислени асоциации. Във всичките анимации по време на безкрайните часове, прекарани в завладяване и култивиране на нови места, все момченца се виждат – едно от друго по-симпатични, с пухкави ръчички и меки бузки. Вярно е, че последният release на Settlers III беше с амазонки, но типовете от BlueByte можеха да вкарат някоя мадама просто така… за украшение.
При все че не предлага интензивен гейминг, реки от кръв или някакви гениални дизайнерски хрумвания, Settlers IV е дяволски (в най-буквалния смисъл на думата) зарибяваща игра и може да докара дори закоравелия трениран геймър до маниакална депресия. За това обаче след малко – следващите редове са за хората, които не са имали контакт с лидера в списъка, подпечатан с марката BlueByte (blah…, има ли такива въобще?).
Жанрът на новия Settlers е
“извратена аграрна стратегия в реално време”
Целта – да се завладеят и култивират нови земи, а междувременно и да се опази селището от похожденията на другите играчи. Та тупват се някаква бройка момченца насред нищото (което може да е както полянка, така и пустиня) и започват да се озъртат. В комплект с тях има кирки, лопати и други банални оръдия на труда, които се употребяват по начин, угоден на играча, но все пак с цел благото на колонията. За разлика от игри като Command & Conquer тук не се занимавате с прищевките на всяко човече, а издавате заповеди къде какво да се строи и подчинените ви сами решават как да си разпределят работата (т.е. кой да кълца дърва, кой да лови риба, кой да строи и т.н.). Контролирате единствено бойните типове и няколкото вида специалисти, на които трябва да се каже къде точно да действат. Тъй като наготово получените първоначални ресурси се изчерпват неимоверно бързо, задача номер едно е да подсигурите добива на материали, а впоследствие да започнете изграждането на селището.
Може да играете с три различни нации – римляни, викинги и маи (в Settlers III бяха други). Макар и с различна на пръв поглед външност, те са братя по душа (виж първото изречение на статията) и използват принципно еднакви сгради и системи за развитие на колонията. Последното, разбира се, не им пречи да се ступват един друг, когато им се случи да се срещнат в гората. Обикновено целта на мисиите е именно да светите маслото на противниците.
Нещата, които могат да се произвеждат, добиват, използват и т.н. клонят към бройката 30 и не смятам да ги изреждам тук, но в общи линии всичко започва от дърветата и камъните, необходими за построяването на всяка сграда. Впоследствие ще откриете, че за получаването на някои от по-екзотичните суровини е необходимо да построите не една, а няколко сгради, които работят в комбина. Например добивът на златни кюлчета става след преработката на златна руда, което е възможно, само ако в наличност има въглища. И двете суровини обаче се добиват от мини, чийто персонал много обича да похапва хляб, риба или месо и вдига стачка, ако не получи кльопачка навреме. Хлябът (for example) се произвежда в пекарна, която работи с вода и брашно, водата идва от кладенци, а брашното от мелница. Мелницата се захранва с жито, което произвеждат косачите. Като цяло сградите също не са никак малко и някои могат да бъдат построени едва след около час игра.
Малко повече за
отбранителната система
Бойните единици са три основни вида – два стандартни за всяка раса (типове с меч и типове с лък) и един, който варира. Всеки от тях може да бъде обучен с една от три различни степени на умения (като по-добрите войници струват повече златни кюлчета). Всяка група борци може да има и шеф, който ги надъхва срещу враговете. Магьосниците, които се появяват след построяването на голям храм, също могат да нанесат щети от военен характер, но умеят и да просят разни благини от боговете, да изравняват планини и още няколко подобни фокуса. Всичко това е възможно, само ако в наличност има достатъчно мана, а тя се получава от алкохола, който сте принесли в дар на боговете.
Тук е моментът да разкажа за учудването си от факта, че за всяка раса има точно по три мисии (или ако предпочитате карти). На пръв поглед това е крайно недостатъчно, но ако човек опита да изиграе което и да било начално ниво от трите кампании при най-лесна трудност, веднага става ясно, че по-малко от 10-тина часа не ви мърдат. На моменти ми се струваше, че човечетата се влачат безкра-а-а-йно бавно, а на всичкото отгоре няма опция за регулиране на скоростта, което е предпоставка за полудяване. Към кампаниите на трите раси са добавени и 12 мисии срещу The Dark Tribe и това е единственият момент в играта, където може да се говори за някаква история. Morbus, шефът на The Dark Tribe, се отворил на боговете в неподходящ момент и те го разкарали. Впоследствие той освирепял и започнал да сади гъби (ама не от ония вкусните), които преработва и използва, за да прави магии. На всичкото отгоре гаднярът скапва цялата обработваема земя и трябва да си я отвоювате малко по малко.
Като стана дума, ще трябва да се отдели един абзац и за графиката. Знаем, че вече има достатъчно реалновремеви стратегии, където може да завъртите камерата така, както си пожелаете (например последния Populus). Изработването на подобна игра изисква внимателното моделиране на всички обекти, което почти винаги води до един неприятно ръбат резултат. Хората от BlueByte са преценили, че предпочитат да насочат усилията към изпипване на стратегическата част –
гъвкав интерфейс и перфекционизъм в рисунките
Като не броим това, че всички settler-и са момченца, графиката е наистина много добра, в което може да се убедите чрез специалната Zoom функция (достъпна и чрез scroll-бутона на мишката). Анимациите са създадени с огромно желание – както в самата игра, така и по време на cut-сцените (изработени от друга фирма по поръчка). Може да си пуснете Settlers IV в разделителна способност до 1280×1024, но според мен 1024×768 е оптималният режим за игра, ако пред вас стои 17-инчов екран.
Ако досега не сте играли някой от предишните Settlers или просто сте забравили как става номерът, горещо ви препоръчвам да отделите час-два на туториалите (т.е. образователните нива), където ще получите представа за gameplay-я и някои от тънкостите в играта. В противен случай, силно се съмнявам, че ще успеете да подкарате колонията в правилната посока. И се въоръжете с достатъчно търпение.
Автор: Георги Пенков