SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Не знам кога ще се появи DooM III, но до тогава лично аз съм си намерил занимание. То е класическа стрелялка, която за момента няма равнa като забавление, красота и геймплей. Е, разбира се, малко или повече трябва си падате по Duke Nukem 3D, Blood, DooM или пък Rise of The Triad – все игри от преди 3-4 години, които предлагаха не само перфектен и забавен геймплей, но и имаха с какво да натрият носа на останалите. Не знам дали някога сте играли на два броя 386-тици, свързани със сериен кабел, но ако не сте опитвали да жулите non stop cooperative или deathmatch 2.0 в продължение на цял ден, спокойно мога да заявя

Вие НЕ сте наясно с игрите от този тип!

Разходете се виртуално назад във времето, поиграйте четири-пет нощи и пак се върнете към сегашните игри. Ще видите колко по-добре ще усетите тръпката да пръснете на някого тиквата от упор с double barreled shotgun или да спасите приятел от нападение в гръб.

Ako нямате подобно намерение, има и едно алтернативно решение, което се нарича Serious Sam. Не че ще попаднете в игра с такава графика и MIDI Sound, а с такава атмосфера. Играта е правена от хърватските програмисти, обединени под името Croteam. До момента тoва беше неизвестна фирма. След появата на serious-ният им енджин и едноименната игра обаче успехът им е в кърпа вързан, макар и не без serious-ната помощ на разпространителите Gathering Of Developers.

Предисторията на играта се базира на една съвременна теория, според която древен Египет е бил толкова развит, защото са му помагали пришълци от космоса и по-точно иноземци от планетата Сириус. През 2063 година човечеството попада точно на такива следи. Благодарение на тях хората дори разчитат азбуката на инопланетяните, вследствие на което разбират много повече, отколкото очакват. И не само това – земляните достигат до базовата станция на съществата от Сириус и по този начин човечеството успява да направи така мечтаната крачка към близки и далечни светове и галактики. Това е страхотно, дори повече – прекрасно! Но както се казва

Много хубово не е на хубаво!

През 2104 година човешката цивилизация е нападната от пълчища смъртоносни лошковци от всякaкви размери и видове, чийто произход е неясен. Всяко от тези същества всъщност е въплъщение на Злото, което е, както знаем, старо колкото и Доброто. Злото е разбудено при едно случайно действие, предизвикано от млад войник с име Sam Stone. Като разбира какво е направил, същият този боец става най-сериозният противник на всички тези гадини. Толкова сериозен, че му излиза прякор Serious Sam.

В последвалите битки човечеството бива подгонено из галактиката “назад”, чак до родната планета Земя. A когато се стига до неотложната нужда тя да бъде защитена, се налага използването на античния атрефакт “Gana-Og”. Преведено от египетски на английски това означава Time Lock – приспособление, което може да прехвъли един-единствен човек назад във времето. Идеята е близка до тази на Terminator 2 – ako в миналото нещо се предотврати, то няма да го има и в бъдещето. Човекът, който трябва да се хвърли в тази самоубийствена мисия, разбира се, е Serious Sam…

В играта ще се насладите на една нова и уникална графичната машина, която позволява абсолютно всички ефекти на OpenGL с лек превес за притежателите на nVidia, макар че не са забравени Voodoo, 3D Labs, Аti и Мatrox, S3 Savage и дори странният графичен чип PowerVR.

Ще онемеете, когато видите тези убийствени небеса и светлинни ефекти, достойни за поредната серия на Star Wars, водни площи, предизвикващи асоциации с пощенски картички от плажовете на Акапулко, невероятно големи и красиви планини и пустини и страхотна външна и вътрешна архитектура. Всичко това, че и много повече, е компилирано в нива с размера на половин София със спиращи дъха красоти. Сигурен съм, че поне година няма да забравя басейна на второто ниво, който хвърля такива отблясъци по стените, че се заплеснах като… като… и аз не знам какво.

Ако към това добавим, че Serious Sam върви добре на геймърски компютър от среден клас и дава възможност за игра на 800х600 при максимум детайли, без да се усети зацикляне, би трябвало да се сещате за какво става дума. Представете си какво ще стане, ако опитате на същото РС да пуснете Quake III А/ТА или Unreal Тоurnament при същите настройки. В най-добрия случай – 20-30 кадъра. При Sam те са поне 60!
Но не това разби моята глава, разбира се.

Head Shot-ът дойде от геймплея

На толкова увлекателен и обаятелен екшън не бях попадал от много време. Хем е simple, хем не е. По принцип на най-лесната степен (наречена оригинално Tourist) минавате нивото като багер през кофичка от кисело мляко. Но дори и на тази степен на “трудност” ще се сблъскате с интересени моменти например: Кills: 10/74, Found Secrets – 1/7. А останалите шест тайни къде са?? Ако не се впрегнете и от това, за какво да играете…

Моят съвет е да не почвате на степен, по-ниска от Normal, освен ако не играете още на кукли. 🙂 Обърнете и внимание на NETRICSA (NEuroTRonically Implanted Combat Situation Analyzer) или иначе казано на малкото РС, инсталирано в главата на нашия човек, което ни помага, напътства и понякога досажда. От първото ниво, когато пристигате в Древен Египет, а времето е мрачно и вали, ще получите нагледни доказателства, че моите изказвания за еджина не са празни приказки.
Когато отстреляте първите четири-пет гадини (единият пуква без ваше участие, защото го убива гръм) и след това се огледате, ще усетите някаква промяна – развиделило се е! И то толкова плавно и неусетно, че няма накъде! Дори и да не забележите този графично-природен феномен, очакват ви много нива, пълни с изненади, красоти, гадини и бутони, които отварят тайници или просто дават достъп до повече муниции или нови оръжия, ако бъдат натиснати в определени последователности.

Всяко ниво е уникално – и като архитектура, и като начин на преминаване. Общото между тях, което ще откриете и в демото, е, че гадовете идват, когато вземете някаква екстра. Ако не минете през щита, няма да видите скелетния кон или летящите понички с големи ръце и уста. Но няма и да се отвори вратата, която ви пуска по-нататък. Така че нямате голям избор. :)))

На тема гадини и врагове Croteam са се постарали доста – има много видове и подвидове на всеки лошко, както и разнообразни междупланетарни килъри. Е, част от тях съм виждал вече, макар и леко променени – в DooM, Blood и Duke Nukem. Но какво по-хубаво от това да видиш старите гадини в нови дрехи?!

Като звук и музика Serious Sam конкурира лидерите в жанра и то съвсем реално. Когато има патаклама, sound-ът е див и агресивен, а фоновата музика е съобразена с обстановката. На нивото Оаsis тя е доста арабска, из лабиринтите на пирамидите е типично етно, а из отворените (??) места се чуват птича глъчка и врява. Звукът от оръжията е страховит и съвсем истински, дори малко повече от необходимото. Нямам идея какво може да е по-добро за тази игра.

Другото, на което Croteam са наблегнали seious-но, е мултиплейърът. Това, което ми липсва от 5-6 години насам, е чистата проба Cooperative play. Не Теамplay kaто в Counter-Strike (декларирам официално, че не харесвам, не мразя и не отричам горепосочената игра), просто може би ми е домиляло за бой по лошите в екип. Разбира се, има и всички други популярни видове мултиплейър. Нo дори и в поизхабен от употреба вид този тип игра има какво да даде –
 
split screen и то не само за двама, а за четири играчи!

Е, малко е странно да си долу ляво на екрана, но се свиква бързо. А и проблемът с това кой как ще управлява играча си също подлежи на дискусия. И все пак има разрешение – двама – на клавиатурата, един – с мишка с два scroll бутона и два-три клавиша от num pаd-а и един – с joypad. Веселбата е страхотна, повярвайте! Ако не на мен, то поне на останалите трима!

Като споменах за това, се сетих да кажа нещо и за една друга част от играта – настройките и контролирането на героя. И тук екипът е показал целия си блясък. Персонажите, от които може да избирате, са засега трима, но имайки предвид, че в играта има вградена и възможност за игра 3-rd person режим и то само с натискане на един клавиш, стават два пъти повече. Условно казано. Много е готин и маркерът – той е бял по принцип, когато го насочите към нова гадина става зелен, а когато уцелите гада става червен.

Сетването на звука не е нищо особено – херцове, сила и soft или hardware режим. Но на тема графични ефекти и подобни екстри хърватите съвсем са се отплеснали. Ако започнете да си играете с настройката на изображението, може да прекарате един час в кликане :)). Има дори коригиране на всеки cвят поотделно. Можете да изсилите например зеленото до крайна степен, да намалите синьото и червеното и да се чувствате така, сякаш през цялото време гледате през бутилка с ментовка. :)))

Всеки, който някога е играл FPS, не би следвало да има проблем с клавишите. Те са стандартни – посоки за движение, mouse look, strafe, shoot, jump и crouch. Поддържат се обаче джойпадовете и джойстиците на доста производители. Според мен това е направено, за да има възможност за игра на split screen, но кой знае истината!? Освен всичко друго, на един компютър могат да се пазят настройките за неограничен брой потребители.

Аз лично мисля да играя Serious Sam доста време – и в сингълплейър и в мултиплейър. Дори се надявам да ви срещна лично face-to-face някъде из сървърите, които, надявам се, ще бъдат пуснати скоро из нашите интернет и геймклубове. Ако ли пък не, до нови serious-ни срещи из огромния и необятен Интернет!

Автор: Пеню Дачев