Scratches

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2006

Стари фотографии, зеленикав оттенък на плесен преобладава в избраната гама. Голяма лоша стара къща, подтикваща въображението ви към психарски истории за духове и неразкрити убийства… Чудя се защо именно аз отново играя мрачна и плашеща игра в малките часове. Буу… Поглеждам висящите в гардероба отрязани глави… Хммм… Просто съвпадение. Продължавам да цъкам…

1963 г.

James Blackwood (очевидната причина гореспоменатата лоша стара къща да се нарича имението Blackwood, въпреки факта, че си е от камънаци и то не особено черни) е обвинен в убийството на съпругата си Catherine. Преди тези обвинения да успеят да преминат границата на просто злокобни слухове и да прекрачат в пространството на реални, изказани гласно обвинения, човекът също намира своята смърт. По-точно тя го открива, при това при неизяснени обстоятелства. Някои твърдят, че е имал проблеми със сърцето, други с главата и приписват смъртта му на пристъп на лудост и самоубийство.

1964 г. – Cristopher Milton, който е бил приятел на двойката, поема имението в свои ръце.
1970 г. – Човекът изчезва безследно.

(Аз ли откачам или години взеха да се търкалят прекалено бързо???)

Днес – (разбирайте 1976 г.)

Викторианското английско имение е в ръцете на Michael Arthate. Някак забавен е фактът, че именно писател е притежател на фамилия като тази (art hate). Той купува зловещото местенце чрез приятеля си Jerry Carter с идеята да сътвори много страховити истории, вдъхновен от естествената гадост на атмосферата и някак непреодолимия стремеж на косата ви да застане във вертикално положение, щом прекрачите прага. Разбира се, обаче и той трябва да се замисли над това, което си пожелава, защото може би имението е прекалено благотворна почва за подобен тип spooky разказчета. Тук може би е моментът да кажа, че играта е доста реалистична в едно отношение – доказва, че винаги намирате всичко друго, но не и това, което търсите. В опити да намери своето вдъхновение постепенно той открива куп различни подробности за историята на имението и погребаните зад стените му… Каквото там има погребано… Та именно тези му открития не са най-добрият начин да се концентрира върху писането си. На човека му идват все по-неприятни идеи… Ама на- не сяда да си пише мирно и кротко (както прилежно правя аз в момента), а рови за още…. хммм факти и други гадни неща, които могат да бъдат изровени (ok, увлякох се – знам, че схванахте идеята и първия път).

Оказва се, че James (1963 г.) е колекционирал интересни артефакти… Към тях в завещание на бъдещите наематели той е оставил и също толкова интересни дневници, в които се споменава за Dhalmaar… Разбира се, няма да ви кажа какво е това. Разчитам, че сами ще разберете… Като се замисля, тук е моментът да спра да ви казвам каквото и да е друго за историята на играта.

Утре

Хммм, нямам и идея какво ще стане утре, но просто не можах да си позволя да наруша така стриктно спазвания timeline. Някак логично ми се стори. 🙂

3 дни

С толкова разполагате, за да разрешите загадката (ще играете около един-два като време в реалността, но играта е разделена условно на три). През първия ще трябва да се справяте с ежедневни проблеми от типа електричество и ръждясали тръби и много внимателно ще навлезете в същината на играта…

Можете да играете в два режима – стандартният 360-градусов, при който имате пълна свобода на движението, или slideshow, при който преминавате към отделни екрани.

Опцията за включване на hints е нещо, което не мога да подмина. Ако решите, че имате нужда от подобни помощни средства… скоро ще размислите. Засипани сте от коментари от типа: „Със сигурност бих могъл да кликна веднъж, когато показалецът на курсора (който е ръка) сочи напред”. Има и други безценни съвети, които знам, че ще повлияят на прогреса на играта ви. Например, ще го стопират напълно, защото ще се смеете безспирно пред монитора, неспособни да продължите…

Хубаво е, че играта е нелинейна и пъзелите са подчинени на смислена и нормална за схващане естествена логика. Няма да решавате пъзели, създадени просто, за да има какво да правите и лишени от всякаква връзка с реалното действие. Често ще използвате предмети от инвентара (можете и да комбинирате) и други класически методи за игра на куест, които носят някакво очарование, свързано именно със зараждането на жанра. Някои фенове на играта откриват и смислови препратки към други популярни заглавия от типа на Shivers. Обща е, разбира се, най-малкото атмосферата – черно, черно, черно…

Действието се развива не само в Blackwood. Ще си наврете любопитния нос и в църква и крипта, където обаче прекарвате доста по-кратко време.

Музиката в играта е един от плюсовете. Допълва гореспоменатата атмосфера, която е основен плюс на заглавието. Ще чувате стряскащи звуци с неизяснен произход. Злокобната тишина ще бъде нарушавана от още по-злокобна музика. Озвучаването на героите дори спомага да влезете в точното настроение за игра на подобни игри. Мрачните тонове, подбрани за абсолютно всичко, което може да бъде разграничено от преобладаващото черно, също работят за общата идея и атмосферата. Тук ще спомена и леко (или в моя случай – силно) дразнещия факт, че при определени моменти от играта част от обектите се оконтуряват в бяло и стоят като зле съшит колаж. Такъв например е случаят с имението, издигащо се, уви, не толкова гордо на непрогледно черното небе. Като цяло визията е и преобладаващо статична. В дадени моменти обаче се забелязват елементи, на които си личи, че е отделено много внимание – например перде, при което се вижда всяка бримчица, от която е съставено…

10 секунди

докато спрете да четете и се затичате да си купувате играта от най-близкия магазин или размислите, повлияни от последните ми не толкова позитивни мисли по заглавието…

Автор: Лили Стоилова