by PC Mania
Напоследък забелязвам, че приятелите ми, които са силно зарибени по времеизискващи игри като например World of WarCraft, започват да се уморяват от техните виртуални задължения. Трепят гадове по цели нощи, а след това обсъждат свършеното в малките часове, докато пият безкрайни сутрешно-обедни кафета. И това всеки ден. Казвам ви всичко това, защото, ако инсталирате Samurai Warriors 2 на своето PC, то със сигурност няма да имате подобни проблеми. Най-добрият вариант е да я качите на лаптопа си и да я разцъквате за 30-тина минути навсякъде, където ви е скучно – в университета, на работа (ама много внимателно) или пък в автобуса. Заглавието е сравнително добро, неангажиращо, а историите, разказани вътре, са толкова трогателни, че чак на моменти смешни. Нинджи, самураи и обикновени селяндури се бият заради едни такива странни и непонятни за съвременните хора неща като чест, слава, достойнство и други подобни.
Samurai Warriors 2 е конзолен порт
Личи си от хеликоптер. Менютата са не особено привлекателни, а графиката въпреки подобренията, които е претърпяла, изглежда стара като вчерашен вестник. По-важното последствие от конзолната същност обаче се изразява в стила на игра. Това е класическо hack’n’slash заглавие. Можете да избирате между двадесет и шест уникални героя. Всеки от тях притежава различни характеристики, способности и оръжие. Както и лична история, която можете да проследите в специален игрови режим. Ако решите да направите първо това, съветвам ви да не започвате с една мацка с розова къса поличка на име Ойчи. Нейната история е толкова нетрогатела, че беше на косъм да ме откаже завинаги от тази игра. В случай че все пак изберете Ойчи, ще видите встъпително филмче, което показва как тя и нейният любим със сложно японско име, което, разбира се, не запомних, се радват на идиличния си живот. Изведнъж лошите ги нападат и те скачат да защитават малкия си рай. След това, по време на игра, докато Ойчи се мели със стадо врази, нейният възлюбен непрестанно я пита дали се чувства добре и други подобни глупости. Доста е досадно.
Геймплей ядрото на Samurai Warrior 2 е
безкрайното меле
Цялата игра представлява една голяма тупалка. Хубавото е, че докато разсичате противниците със своя меч, трупате опит, който ви помага да учите нови умения и да качвате нива. Това пък от своя страна покачва вашите основни характеристики като живот, сила и т.н. Вторият ресурс в играта са златните монети, които се събират отново по време на битка. С тях си купувате както нови оръжия и предмети, така и специални умения.
Има различни игрови режими, но който и да изберете, ще се сблъскате с рояци противници, искащи да ви прережат гърлото. В началото е сравнително интересно да им чупите зъбите без особено големи затруднения, но на първия час вече е крайно отегчително. Проблемът е, че ако играете на най-лесното ниво на трудност, тогава няма никаква съпротива – просто вървите и сечете. На средна трудност е почти същото, но за сметка на това на хард нещата малко загрубяват. Почвате да се въртите около противниците и да ги приканвате на по-малки групички от по 3-4 максимум, защото иначе изяждате шамарите. Така справянето със задачите обаче е супербавно и още повече отегчава играча.
Въпрос на вкус
Може би тези от вас, които така или иначе харесват този тип игри, ще се зарадват много на Samurai Warriors 2. И като цяло има защо – предлага сравнително добра графика, богат набор от герои – 10 от които са нови; зарибяващи елементи като трупане на опит, нови умения и купуване на оръжия и т.н. Всичко това обаче е обвито в един, лично за мен, абсурден за нашия тип мислене сюжет, доколкото разказаните в играта истории изобщо биха могли да се нарекат сюжет. Може би тези истории се кълват силно в Япония, но едва ли много европейци се впечатляват от тях. Въпреки всичко това обаче, разсичането на тикви в продължение на половин един час действа доста успокоително, още повече, когато си изберете някой от изящните женски персонажи.
Автор: Асен Георгиев