Salt Lake 2002

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 мар. 2002

Думата “олимпиада” ми навява чувство на неудовлетворение. Спомних си за олимпиадите по математика, за които никога не се класирах. Това ме натъжаваше, защото мои съученици със съмнителен умствен капацитет успяваха да стигнат до национално ниво, а аз си седях с потънали гемии, без награди и признание на последния чин. Но да не ви разсейвам с празни приказки и детски спомени. Предполагам, че нетърпеливо очаквате впечатленията ми като участник във виртуалната интерепретация на най-голямото спортно събитие за годината – зимните олимпийски игри в САЩ.

Salt Lake 2002 е единствената официално лицензирана компютърна игра, която има привилегията да носи това гръмко име. Подбрани са шест от общо 70-те официални спорта. Ски дисциплините са представени от слалома и ски акробатиката – при жените и спускането и ски скоковете – при мъже. Има бобслей по двойки и гигантски слалом по сноуборд, но само за представителите на силния пол. Не разгадах логиката, която е наложила тази полова дискриминация, но явно някой Big Boss е взел решението след тежък работен ден или разцепващ главата му махмурлук.
Издателите от Eidos шумно рекламират пълното сходство на обстановката в играта с реалните обекти и съоръжения в олимпийското селище.

Наистина забавни са филмчетата, които с холивудска драматичност и динамична камера въвеждат състезателя преди всяка проява – олимпийски къщички, ски писти и други подробности. Но имайки предвид, че всеки от нас пуска играта с идеята да я разцъква, а не за да гледа кино, то тази сравнително ефектна особеност не промени скептичното ми отношение към Salt Lake 2002.

Що се отнася до симлуативните й качества – нищо ласкаво не ми идва като коментар, макар че старателно да я превъртях от началото до края. Ски спусканията са направени като за американски леймъри – ако пропуснете врата, връщате се малко по-нагоре на пистата. Забелязва се и нарастваща скорост на движение, ако се объркате и тръгнете нагоре по склоновете (?!). Използвайки за управление стрелките и двата action-а, може и да се почувствате за малко скиор. Със сигурност обаче бързо ще се откажете и, ако споделяте моя ентусиазъм, ще се прехвърлите на ски скоковете. При тях усещането е не по-различно – скучновато моделирани скиори с ръбати мутри и тромави движения се опитват да се съревновават. Идва ред на бобслея, който по случайност или кой знае поради какво стечение на обстоятелствата, е завладяващ и интересен. Но нека това не ви дава напразна надежда, че ще намерите тръпка и при многочислените акробатичните скокове. Това, което ви помага да не си разбиете главата, са подсказките кои клавиши да натиснете, за да се приземите на крака. Когато усвоите техниката, ще усетите завладяваща скука. За жалост няма да намерите желаната утеха и в състезанията по сноуборд…

Е, нека спомена и малко обективни факти – имате четири режима на игра, както и възможност четири заблудени фена да премерят сили на едно PC. Ще се сблъскате с поносим саунд и графика, която при добра реализация на геймплея вероятно щеше да разкрие по-ефектно достойнствата си. Избор на играч, екипировка и други такива екстри са пренебрегнати.

Честно казано наистина личи старание, но нека не се заблуждаваме, че една недоправена игра може да замести истинската олимпийска атмосфера. Но всъщност нали за всеки влак си имаше и пътници. Поиграйте, може пък на вас да ви хареса. Аз се отказвам или казано в духа на играта – Do Not Finish…

Автор: Васко Чаворски