Salammbo

Има няколко типа статии. Тази ще е от онези, в които суперлативите преливат. Salammbo е впечатляваща игра, която определено успя да впечатли и мен. Тя не ми позволи да спра да играя, докато не видях финалните надписи, анонсиращи happy end.

Играта е вдъхновена от историческата новела на Гюстав Флобер от 1862 г. с аналогично име – Salammbo. Тя разказва за

войната срещу Картаген

три века преди новата ера.

Попадайки във величествена земя, прекланяща се пред великата богиня Танит, а във време на война – молеща се на Молох да я защити със страшните си демони, вие поемате ролята на нищожния роб Spendius. Избягал от пълните с прогнили кости влажни подземия на затвора, героят се среща с божествено красивата Salammbo – върховна жрица на богинята Танит. Обградена от задушаващо внимание и мерки за сигурност, дъщерята на Hamilcar, водач на Картаген, едва е успяла да се измъкне през нощта. Тя ви предлага помощта си срещу вашата. Жрицата иска да занесете златна статуетка с нейния облик на възлюбения й Matho, за да разбере нейните чувства и да поиска ръката й. Щом приемете тази задача, младата жена ви подсказва как да избягате и да стигнете до лагера на Matho. Salammbo ви обещава, че той ще ви стане покровител и ще ви предпази от повторно попадане в затворите на Картаген…

Това на практика е началото на тази приказна история. Макар и изградена върху реално случили се събития, играта не би могла да се нарече исторически достоверна. Атмосферата е фентъзи-ориентирана и допълва чувството за уникалност за сметка на реализма. Героите не изглеждат като хора, а като загадъчни красиви същества със страшни сияещи очи, които осветяват бледите им лица, потънали в мрачни сенки. Покрити са с тежки железни доспехи или ефирни платове.

Контрастът в постоянно заобикалящия ви пейзаж също подсилва атмосферата – огнено апокалиптично небе гори над сухата, пустееща, студена земя. Лагерите са оградени с огромни X-образни кръстове, на които за назидание висят разпънати изсъхналите тела на нарушилите закона. Музиката – тъжна, мрачна, навяваща чувство на обреченост, се преплита с детайлно изпипаното озвучаване на всичко около вас – чувате бухал в далечината, вой на вълци, дори звъна на монетите в кесията, хвърлена към чакащите своето възнаграждение търговци… Да. Те най-после получават някакво заплащане, след като са се били на страната на Картаген срещу Рим. Били са се смело, но са загубили. Търговците са изтощени, но търпеливо чакат парите, които Hannon – ковчежникът на Картаген, най-после ще им изплати. Или пък не?

След като Matho приема статуетката, но отказва защита на Spendius, героят открадва парите и подтиква търговците към бунт. С умели слова успява да отклони разследването за изчезналото богатство и да тласне двете страни към война. Но губи парите. Принуден е да ги даде на ковача на Matho, който го е видял да ги краде и го заплашва, че ще го предаде на властите – какво е думата на един избягал роб пред неговата?

От вас често се иска да саботирате плановете на Картаген. Трябва да играете ловко и подло и да забърквате все по-голяма каша, внимавайки да не ви заловят. Противопоставяте бащата на Salammbo и Matho, след което хвърляте вината за кражбата върху Hannon. По-късно напълно си разчиствате сметките с него като го продавате на човекоядците в замяна на тяхната помощ при решаващата битка…

Пъзелите

в играта са добре вплетени в историята и доста логични. Първоначално минавате по-леки препятствия, които с времето стават все по-сложни. Има няколко типа задачи. Много от тях, разбира се, са стандартни – използвате предмети, говорите с хора, забърквате разни отвари. Друг тип са пъзелите за време. Най-сложният от тях е в края на играта, когато за време, което уж не изглежда много кратко, трябва да се препотите няколко пъти, докато успеете да свършите всичко, което се иска от вас. Междувременно бавно умирате от глад, жажда и изтощение, обграден от вражески армии.
Когато осъзнаете колко малко всъщност е времето ви, можете да го удължавате, похапвайки различни кулинарни изкушения като умрели плъхове, сандали  на мъртви войници или нещо не чак толкова екзотично – кактуси. За да не ви се налага да пълзите от изтощение, търсейки сандали, ще ви дам малка подсказка – не режете кактусите предварително! Аз имах неблагоразумието да ги окастря всичките по-рано в играта и дълго време се чудех защо ли са ми бодливите приятелчета. Когато разбрах за какво са, беше късно и те вече не бяха в инвентара ми.

Друг тип пъзели са тези, които изискват маскировка. Да, можете и да преобличате героя си. Има и задачи с така наречените камеи, което би трябвало да представлява тип брошка. В случая обаче става дума за ценни плочи с изображения, които отговарят на различни загадки. Трябва да ги подреждате в различен ред според случая. Често ви се налага да интерпретирате интересни стихове, които първоначално изглеждат безсмислени. Към края на играта малко е застъпен и стратегически елемент в битките с врага.

Има, разбира се, и самостоятелни задачи, които не могат да се впишат във всичките тези графи. Този, който ме впечатли най-много, е основният пъзел в открадването на Zaimph – свещеното покривало на Танит от храма й. След като проникнете, което само по себе си е интересно начинание, трябва да преодолеете няколко капана. И когато всичко изглежда наред и взимате изящната тъкан в ръце…  се включва аларма, която вика Salammbo и група въоръжени до зъби пазачи. Можете да поговорите с върховната жрица, но каквото и да и кажете, умирате, освен ако измислите нещо наистина хитро, а именно… да си решите пъзела сами. 🙂
Е, ако успеете, ще разберете защо толкова ме радва точно този куест, който на пръв поглед изглежда невъзможен за решаване. Ако пък умрете, спокойно – и да не сте запазили играта си, имате autosave и автоматично се връщате една стъпка преди фаталната си грешка…

Както започнах, така и ще завърша – възторгът ми не е случаен. Играта е просто невероятна, има неповторима атмосфера и стил, разнообразни, интересни и логични пъзели и страхотна история. Прикрит в сенките на невзрачността, робът Spendius извършва манипулации, позволяващи му да достигне висок ранг и да спечели добри пари. За моралистите може би трябва да кажа, че има и благородна цел – да съберете Salammbo и Matho, но това не е точно така. Те наистина се събират, но просто защото събитията, които предизвиквате с егоистични цели, водят до това…

Автор: Лили Стоилова