Sacrifice

Sacrifice е новият продукт на Shiny Entertainment – авторите на култови заглавия, като MDK и Earthworm Jim. Това е играта, обявена за “BEST PC GAME” на тазгодишното геймърско изложение ETCS. Много авторитетни източници също я обявиха за “игра на годината”, бла-бла-бла и т.н.
Всъщност тя е доста странен хибрид между стратегия в реално време и още няколко жанра. Но нека да видим за какво всъщност става дума!

Главният герой (не особено лицеприятен тип на име Eldred) е магьосник-тиранин. Той е успял да избяга от своя роден свят, малко преди той да бъде унищожен от могъщ демон. Спасявайки се през пространствен портал, той попада в ново измерение. Това е

свят, в който властват пет божества

Въпросните могъщи свръхестествени създания са James – властелин на земята, Stratos, който контролира стихиите на въздуха и небесата, Charnel – бог на разрушението и смъртта, Pyro – пазител на огъня и Persephone – богиня на живота и хармонията.

Останал без кралство и без съюзници, Еldred решава да предложи услугите си на някого от петимата. Оказва се, че всеки от боговете, бидейки от незапомнени времена в дрезги с “колегите” си, е готов да го приеме на драго сърце. От този момент нататък развитието на събитията попада във ваши ръце. Не си мислете, че играта е разделена на пет отделни части. Кампанията е само една. Преди всяка битка се озовавате на летящ остров, където можете да си поговорите с боговете. След като изслушате препирните и взаимните им обвинения, избирате си на чия страна ще се включите.

Но нямам предвид, че всяка мисия представлява касапница, в която участват войските на петте висши сили. Мисиите, който ви предлага всеки бог, доста се различават от задачите на останалите. Например, при задачите, поставени от Pyro, преобладава агресията, докато Stratos предпочита да ви поставя в “защитна” позиция. Развоят на историята зависи от това с кои божества се съюзявате, така че спокойно можете да преиграете кампанията поне два пъти, без да ви омръзне.

В началото на мисията се озовавате до главния си олтар. Гледната точка се мести със стрелките… Грешка,

магьосникът ви също е на бойното поле

и се придвижва със стрелките, а камерата го следва, под определен от вас ъгъл. Първата работа е да постройте Manalith. Горе-долу с това се изчерпват наличните ви “строителни” възможности. Другото, което можете да строите, е малък олтар, в случай, че главният ви олтар е много далече и ви трябва по-близък. И двете сгради могат да се строят само върху източник на мана.

Може би се чудите откъде се произвеждат войските? Много просто: вие сте магьосник – призовавате си ги сам. Тук се намесва и вторият “ресурс” в Sacrifice – душите. Всяка гадинка, която призовавате, изисква определено количество мана и от една до пет души. В началото на всяка мисия започвате с няколко резервни души, който да ви послужат за създаването на малка армия. Допълнително можете да си набавите души от телата на загинали врагове. Това се прави от създание, наречено sac-doctor.
Въпросният “доктор” пренася душите до олтара ви, за да бъдат “пречистени”. Старайте се бързо да събирате душите на подчинените ви, паднали в боя, за да не попаднат в ръцете на врага.

Системата на битките не е много сложна. Стрелците побеждават въздушните зверове, летящите разбиват късобойните наземни бойци, които пък от своя страна бързо ликвидират стрелците. Освен да призовава нови войници и чудовища, магьосникът може да обърне хода на битката и с широк набор защитни и нападателни магии. Атакуващите заклинания варират от обикновени огнени топки до вулканични изригвания, земетресения и торнада.

За да видите сметката на вражески магьосник (същото се отнася и за вас), не е достатъчно само да го убиете, защото той след време ще се прероди.
Трябва да унищожите

главния олтар

от който той черпи енергия. Това се постига чрез заклинанието Desecrate, с помощта на гореспоменатите sac-doctor и жертвоприношение на едно от съществата ви. Колкото по-могъщо същество пожертвате, толкова по-бързо ще бъде разбит вражеският олтар.

Магиите, с които разполагате, както и подчинените ви войски, зависят от това за кой бог работите. Може да се каже, че тук са вмъкнати малко RPG-елементи. След всяка мисия магьосникът ви ще подобрява показателите си (за съжаление без ваша намеса). Той усвоява магиите и ритуалите за призоваване на същества, които е научил по време на мисията. За жалост това се превръща в един от основните фактори, когато преценявате чии мисии да приемете.

До преди седмица еталонът ми за графика в областта на стратегиите в реално време се казваше Starship Troopers. По този въпрос обаче мнението ми бързо еволюира. Няма спор – в момента Sacrifice е най-добре изглеждащата игра в този жанр. Най-вероятно това няма да се промени поне до излизането на Halo. Вкарани са всевъзможни графични ефекти и няма да се учудя, ако скоро Sacrifice намери масово приложение като benchmark-тест за нови видеокарти. Няма начин да ви омръзне гледката на вулкан, който изригва в центъра на вражеска армия. Теренът, боговете, както и всички същества са анимирани прекрасно. Откаченото чувство за хумор на хората от Shiny е успяло да се промъкне и тук. James – богът на Земята, е почти точно копие на Earth Worm Jim, а при вида на Stratos също доста ще се хилите.

Музиката си е точно на място, както и звуковите ефекти. Поддържат се доста стандарти за 3D-звук, но неизвестно защо A3D е напълно пренебрегнат. Това, което абсолютно ми обра точките, е озвучението на единиците, магьосника и боговете. Подборът на гласове е изключителен, а на места може да се каже и направо неочакван. Самите диалози също са адски добре направени. За съжаление

всичко хубавоси има своята цена

Не че ще имате проблем да подкарате играта на система, близка до минималните изисквания. Просто ще трябва да забравите за по-голямата част от графичните наслади. Например има поддръжка на 512х512 текстури, но за да ги видите, ще ви трябват 256 MB RAM. Излишно е да споменавам, че се поддържат всякакви резолюции. Но нещо от сорта на 1280х1024 32-битов цевят и максимални детайли си остава само в сферата на мечтите за българския геймър.

Според мен Sacrifice има големи шансове за челните места в мултиплейър класациите. Геймплейът е бърз и пристрастяващ. В повечето случаи единственият проблем ще е намирането на достатъчно мощен компютър за сървър на играта в мрежа. Дали Sacrifice заслужава титлата “игра на годината” ще оставя вие да прецените. А и до първи януари има още време.

Автор: Борис Цветков