SWAT 3: Close Quarters Battle

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Случвало ли ви се е да играете триизмерен екшън и отчаяно да извивате врата си около монитора, опитвайки се да видите каква гадина се крие зад съседния ъгъл? Поне аз си мислех, че съм успял да изкореня този глуповат навик още по времето, когато придобивах основните си сръчности в бруталния свят на първия Doom. Да, ама не… Оказа се, че повече от седем години след своя дебют в тази сфера, закоравелият геймър Момчил Милев прави същите смешни чупки, докато се опитва да разучи тарикатлъците на SWAT 3, най-новото отроче на Sierra Studios. Направо не е за вярване какво може да направи с нервите на човек един увлекателен и напрегнат 3D-екшън, какъвто определено е SWAT 3…

Всъщност предисторията на тази игра е доста любопитна. Малцина сигурно си спомнят, че родоначалник на тази серия всъщност е не кой да е, а култовата приключенска поредица Police Quest. Там играчът все още не трябваше да избива бандити, а по-скоро да се мотае насам-натам, да събира различни веществени доказателства и да разплита мистериозни престъпления.

На един етап обаче хората от Sierra решиха, че куестовете не са достатъчно печеливша кауза. Затова те стигнаха до извода, че трябва да трансформират поредицата Police Quest в нещо по-комерсиално. Обновеният вариант на играта получи името SWAT – съкратеното название на щатските полицейски сили за специални операции. Теоретично той беше продължение на куеста за американските ченгета. На практика обаче това беше нещо като стратегия в реално време, където геймърът трябва да управлява малоброен отряд от миниатюрни командоси и да лови терористи.

Въпреки големите амбиции на Sierra обаче нито SWAT, нито неговото продължение SWAT 2, успяха да си извоюват много сериозни позиции в сърцата на геймърите. Те останаха в сянката на далеч по-популярните си конкуренти като Syndicate и Syndicate Wars, които бяха гарнирани с доста повече екшън и съвсем логично пожънаха много по-касов успех.

За щастие третото продължение на SWAT няма почти нищо общо със своите предшественици. То щурмува една съвсем нова пазарна ниша и то доста успешно. Играта е може би бъдещият лидер в новозараждащия се жанр на тактическите триизмерни екшъни. Основната задача тук е не просто да управлявате своя въоръжен до зъби боец, но и да командвате малък екип командоси. Действието се развива през 2005 година в Лос Анджелис. Поемате командването на тактическо подразделение от полицейските сили SWAT, което е натоварено с охраната на града, докато тече подписването на световно споразумение за забрана на атомното оръжие. По време на преговорите вторият по големина американски град се превръща в арена на серия терористични актове. Вашият ударен екип е призван да овладее критичната ситуация и да се погрижи за безопасното приключване на антиядрения форум. Ще трябва да се справите с 16 инфарктни мисии, където всяка грешна стъпка може да доведе до светкавичен провал на цялата операция…

По замисъл SWAT 3 доста наподобява Rainbow Six и неговото продължение Rogue Spear. На практика обаче играта на Sierra използва коренно различна система за управление на вашата тактическа бойна част, което прави действието много по-интересно и увлекателно от конкурентния триизмерен екшън на Том Кланси.

В Rainbow Six предварително трябва да зададете всяка стъпка на своите бойци, което ви дава доста малко възможности за маневриране по време на отделните операции. Освен всичко друго предварителното планиране е изключително досаден и сложен процес, който, да си призная, често претупвах. За по-лесно просто използвах предварително зададената схема. Така цялото действие до известна степен ставаше малко формално – командосите следваха своите първоначални трасета, не проявяваха особена инициативност, а аз просто трябваше отвреме навреме да гръмвам по някой терорист…

При SWAT 3 нещата са организирани така, че почти всичко зависи единствено от вас. Разполагате с два екипа от по двама командоси. Трябва да задавате конкретни команди на всяко от тактическите звена. Можете да им наредите да се промъкват или да атакуват фронтално, да проверят и подсигурят дадено помещение, да нахълтат при терористите, да хвърлят вътре заслепяваща бомба или пък граната със сълзотворен газ.
Обикновено трябва да се стараете не да убивате вашите противници, а просто да ги ранявате, обезоръжавате и арестувате. Твърде често терористите ви трябват живи и тяхното ликвидиране води до незабавен провал на мисията. За жалост обаче повечето от тях са тежковъоръжени, много опасни и не искат да се предават без бой…

Най-страхотното нещо в SWAT 3 обаче е изкуственият интелект на вашите бойци. Когато им заповядате да атакуват някоя стая, те не налитат с рогата напред, а действат по каноните на всеки себеуважаващ се екип за борба с тероризма. Освен всичко друго те не откриват огън по всичко, което се движи, стараят се да запазят живота на заложниците и заподозрените, дори се опитват да водят преговори с въоръжените терористи. Когато им наредите да обезопасят някое помещение, те старателно претършуват всички кьошета, отварят всички врати и шкафове, проверяват даже и под леглата и накрая обозначават подсигурения периметър със зелен светещ маркер. Всъщност вашите бойци се държат по различен начин в зависимост от това дали им задавате режим на промъкване или режим на атака. В първия случай те просто разузнават помещенията, локализират цивилните и терористите, водят преговори и се стараят да разрешават всеки проблем безкръвно. При втория режим, както сигурно се досещате, нещата се решават радикално – най-вече с куршуми. Хубавото е, че вашите хора са достатъчно умни и сами преминават в боен режим, когато започне да се стреля…

Така че, ако трябва да обобщя с едно изречение впечатленията си от SWAT 3, то ще бъде: това е играта с най-добре развит изкуствен интелект, която съм срещал до момента. Ако използваше и графичната платформа на Unreal, тя нямаше да е просто отлична, а направо шедьовър. Единственият й недостатък може би е, че е малко късичка…

Автор: Момчил Милев