Ryse: Son of Rome

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 окт. 2014

Всички пътища водят към Рим. Явно за тази древна колкото цивилизования свят сентенция са си мислели Crytek, когато са оформяли в главите си концепцията за следващата си игра и обект на настоящото ревю – Ryse: Son of Rome. Показана за пръв път на миналогодишното Е3 и обявена като Xbox One ексклузив, играта се появи още през миналия празничен сезон и не беше особено добре приета от критиката. За сметка на това притежателите на новата конзола на Microsoft се сцепиха да я играят и не се трогнаха особено от приказките на гейм медиите как бойната система била единственото смислено нещо в Ryse, но се изчерпвала бързо. Около годинка по-късно заглавието се появява и за РС – платформата, на която Crytek имат най-голям опит и която толкова често са товарили в миналото. Е, бива ли си я?

Лично моето впечатление от Ryse до този момент беше „хм, поредният мейнстрийм екшън“. То се оформи именно заради доста подобното на извадено от филма „300“ демо, показано на Е3 2013. Негативните оценки на критиката ме спряха от това дори да се поинтересувам какво представлява финалният продукт и да си изградя мнение за него… или поне досега. След като извъртях сингъл-плейър кампанията и прекарах няколко часа с мултито, мога да кажа само че жестоко съм подценявал немското студио и тяхната римска приказка. Не че Ryse е „върхът на сладоледа“, но е добра игра, която не заслужава половината от хулите, изписани и изречени по неин адрес. В следващите минути ще разберете защо точно и какво толкова съм намерил в един привидно елементарен екшън.

PULCHRITUDO NON EST OMNIBUS

Като начало, да започнем от очевидното – визията е смазваща. Тя, както всеки до този момент сигурно се е досетил, е постигната благодарение на един от най-скъпите и красиви графични енджини в света – а именно CryENGINE. Ако имате машина, на която да подкарате играта като хората, няма да намерите нито едно ръбче, нито един пиксел и е много слабо вероятно да станете свидетели на явление от рода на засядане в текстура. Случва се, обаче – до този момент съм го приел за неизбежно. Като се абстрахираме от техническото бла-бла, остава само нечовешки детайлната картина, с която екранът ви облъчва. Арт-дизайнът е силно вдъхновен от визията на гореспоменатия филм за 300-те храбри спартанци и в резултат ще се насладите на контрастни, спиращи дъха пейзажи, както и реалистични телесни течности – и то доста.

Но, както са казали древните римляни – красотата не е всичко! Да видим кои сме и за какво се борим. Сюжетът се разгръща още с началната кътсцена, в която виждаме небезизвестният император Нерон да се насочва със свински тръс към мраморния балкон на палата си и да крещи като изоглавен „защитете ме, защитете Рим“. Виждаме орда от варвари – въпреки, че чак такова нашествие не се е случвало реално, да приемем че са гали, както и римски центурион – снажен юнак, който минава с верния си гладиус през тях като Брут през Цезар… прощавайте, отнесох се. Та, след кратка офанзива на варварите и светкавична контра, която включва няколко реда опитни стрелци, един гигантски арбален и десетина катапулта, нашият човек, чието име разбираме че е Мариус, ескортира Нерон до тайна стая в двореца и му разказва своята история, а именно как от прост войник е станал легионер и се е издигнал до ранга на центурион.

REM ROMANAM CRUENTAM PLATEAS

Както можете да се досетите, ако сте играли други игри, именно неговите разкази играят ролята на отделните нива. Премеждията на Мариус са пропити с елементи от римската митология, някои слабо известни легенди и свободно интерпретирани исторически извори. Убеден съм обаче, че Crytek не претендират за достоверност на сетинга, затова преминавам директно към геймплея – той се състои основно от бой, побой, екзекуции и чат-пат командирска дейност. Не знам за вас, но аз не съм очаквал нищо по-различно от игра с римски войник по средата на екрана, така че въобще не намирам за впечатляващо или за някакъв минус това, че основата е именно млатенето и посичането на противниците на Империята.

Бойната система, поне от трейлъри и геймплей демота, изглеждаше като поредица от Quick-time event-и на забавен кадър, по време на които камерата си избира най-добрия възможен ъгъл да покаже колкото се може по-зрелищно движенията на Мариус. В действителност, гореописаното е чиста проба екстра и представлява начинът, по който се случват екзекуциите. Целта на цялата тази хореография, противно на очакванията, не е само естетична – анимацията с клането си върви по един и същи начин, дори да бъркате бутоните. По време на битка обаче можете да избирате как искате да повлияе успешното изпълняване на екзекуциите – опциите са общо четири, като натискането на правилните бутони по време на въпросните сегменти може да ви донесе запълване на здравето, бонус точки опит, възстановяване на концентрацията или нанасяне на двойно количество щети.

GLADIUM MEUM EST MEUM DEXTERA

Основата е сравнително простичка – атакувате, отбивате удари, а като омаломощите някой враг и видите над главата му иконка с череп, натискате бутона за екзекуция и гледате древноримски гейм римейк на „300“. По-напредналите могат да се пробват в навръзването на „перфектни“ комбота, които разчитат на рефлекси и внимателен тайминг и ви възнаграждават с повече точки опит или ако сте отключили респективното умение – временен берсерк режим. Враговете често ще ви нападат по двама-трима едновременно, така че за запазване на темпото на битката и здравето на Мариус ще ви се налага да внимавате доста в картинката, както и да отбивате атаките в правилната посока своевременно. Тук екзекуциите доста помагат, тъй като докато те се случват, никой не припарва да ви удари, дори напротив – дръпват се назад, за да може да се разиграе сценката и така имате повече време за реакция в последствие.

Всичко, ама всичко, ви носи точки опит. Силно вероятно е още към шестия-седмия чаптър от общо деветте в играта, да сте отключили всичките си умения и комбота. Системата за развитие е изключително праволинейна и е изнесена в главното меню на играта, което се отличава със своя семпъл дизайн от Windows 8 тип, което мен лично ме издразни много. Друг проблем на играта е, че наистина битките в един момент писват. Точният момент е именно този светъл миг, в който просто няма какво повече да му ъпгрейдвате на Мариус и единствено довършването на иначе добре написаната история ви задържа да изиграете последните два чаптъра. РС версията, поне от това което видях като сравнения из нета, определено изглежда по-добре и е с отключени кадри в секунда, като на моята машина успя да развие 78 на максимални детайли и Full HD резолюция, по което съдя че и оптимизацията не е чак толкова зле.

В заключение – ако ви попадне Ryse: Son of Rome, изиграйте я. Историята си заслужава, бойната система е интелигентно направена, а зрелищните екзекуции трудно омръзват. В съчетание с прекрасната графика, това определено е едно от заглавията, които бих препоръчал на всеки. Мултиплейърът също е страшна зарибявка поне в началото, но не съм го разцъкал достатъчно, за да мога да изкажа компетентно мнение. Една страхотна екшън игра! И нищо повече – ако сте очаквали друго от студио, правило само шутъри до този момент – прецакали сте се жестоко!

 

Автор: Диян Каролев