by PC Mania
Прехвърляйки preview-то на Runaway: A Road Adventure, с което съм ви пълнила главите през далечната 2001 г., установих, че… са минали цели две години оттогава 🙂 Но това не е всичко! Други епохални открития се промъкнаха в задръстената с хаотични мисли и идеи черепна кутийка, която все още нося на раменете си. Някои от тях за щастие свързани със заглавието, което ще ви представя.
Началото…
Започвате играта в кожата на Брайън Бриско – студент по физика. След като ви казва, че няма да ви отегчава с подробности за себе си, той избълва океан от ненужна информация, за да ви въведе в своя свят. Съществената част започва, когато, карайки колата си, той едва не прегазва Джина. Привлекателната героиня с екзотично излъчване изскача на пътя, бягайки от мафията. Макар че я блъсва с колата си, Брайън я откарва в болницата. Там тя му разказва как нейният баща й е дал странен кръст, чиито произход е неизвестен. После е станала свидетел на неговата смърт, а сега мафията иска да й затвори устата завинаги и е по петите й.
Покорен от чара на Джина, нашият главен герой не се съпротивлява много-много, преди да й повярва и да се захване лично с решаването на мистерията на кръста. Както по-късно се разбира, артефактът произхожда от древните племена Хопи. Междувременно освен с изследването на забуления в мистерия кръст бъдещият физик трябва да се разправя и с мафията, която постоянно праща нови и нови горили да светят маслото на необичайната двойка. Още по-лошото е, че по настояване на Джина нашият човек не търси помощ от полицията… Картинката на Runaway: A Road Adventure се запълва и от 20-те чудати NPC-та (а не 50, както първоначално обявяваше фирмата производител), които ще срещнете в хода на действието. Ще се сблъскате с група от три рядко грозни музикални изпълнителки, мистериозната Мама Дорита, която разговаря с духове и пра-пра-пра-внучката на шерифа на Дъглъсвил, едно сякаш излязло от уестърн селце. Тя е компютърна маниачка и живее в пустошта само с двама откачени приятели, с които се е запознала по интернет… Запомнящ се образ е и лудият и досаден Джошуа, който си комуникира с извънземните и след като цяла вечност се моли те да го вземат, за изненада на Брайън това наистина се случва…
Открийте разликите…
Runaway: A Road Adventure е типичен куест от типа “панаир за окото с доволно количество чувство за хумор”. Тук задължително трябва да се споменат 3Sculls, Broken Sword 2, Monkey Island 3 и любимият ми Гилбърт, който ще запомним с невижданото количество гъби, което се изля в тази игра… Въпреки че една от общите черти на тези заглавия е 2D cartoon-стила на графиката, тук той е леко и приятно променен и освежен. Героите са триизмерни модели, които, след като са анимирани, са прехвърлени в двуизмерната обстановка като 2D-изображения. Визията е наистина уникална, защото към пресилените характерни черти на cartoon-героите и ярките цветове са добавени невероятно за типа игра реалистични движения и мимики.
Другата отличителна черта на подобни игри е шантавият хумор. Той също не е пренебрегнат. И тук има много забавни моменти, които няма как да не разкривят и най-каменните физиономии в граничеща с гротеска усмивка. Това е гарантирано от почти всеки диалог и филмче. Пример за това е разговорът между двама мафиоти, единият от които едноок, а другият – джудже или пък монолозите на една преливаща от тлъстини ексцентрична изпълнителка (от триото), която се оплаква как крехкото й тяло сякаш тежи тон и понеже се чувства зле, ще се отдаде на малко сън за разкрасяване. Когато пък казвате на същата тази дама, че хеликоптерът, с който трябва да избягате, ще понесе тежестта само на най-необходимото, тя не пропуска да довлече и мускулестия пазач, когото сме упоили малко по-рано. Не мога да не спомена и любимия ми момент. Когато помолвате един мързелив служител, на който не му пука от нищо, да зареди машината за кафе и наблягате на това, че ви трябва само една чашка, отговорът е: щом е наистина е само за една чашка, може би трябва да отидете при машината и да й кажете: “Моля те, мила машинке, направи ми само една чашка!”. Иронията, придружена с неподражаемото изпълнение на диалозите, просто няма как да не оправи настроението и на най-големия темерут и това за мен е най-големият плюс на тази игра.
Лошо, лошо, лошо…
Минусите, с които ще се сблъскате, са свързани предимно с геймплея и решаването на загадките. Едно от нещата, които не ми харесаха, е това, че дадени предмети могат да се взимат чак след като им откриете приложение. Това е много объркващо, защото, ако се опитате да ги приберете в инвентара си по-рано, Брайън казва, че не може. В повечето куестове това означава, че трябва да ги отпишете. Бих казала, че е логично да не обирате всички предмети, които намерите, без да са ви потрябвали, но, от друга страна, това би била единствената проява на реализъм в тази игра. И все пак да не отиваме в крайности – когато става дума за comix/cartoon стил, споменатата проява на реализъм е по-скоро излишна.
Друго нещо, което ми направи неприятно впечатление, са няколкото шантави избора, които трябва да направите в определени моменти. В повечето случаи се залага на откачена логика в стил Monkey Island, което е по принцип супер. Но когато и тази малка връзка със здравия разум се загуби, нещата някак си загрубяват. Не ми е ясно например защо, когато Брайън констатира няколко пъти, че една от гореспоменатите три изпълнителки му изглежда познато, от това трябва да следва, че е бивш баскетболист. В резултат на това вие трябва да се сетите и да й дадете баскетболната топка от инвентара си и да я пратите да се състезава със (също гореспоменатия) мускулест пазач по хвърляне на бирени кутии в една гума… Има обаче и готини и логични загадки, както и нестандартни решения от типа на това да използвате кост като дръжка на кирка. А и за щастие повечето решения са логични и ако им отделите малко време (и проверите дали някой от предметите, които преди не сте можели да вземете, вече са на ваше разположение), ще им видите сметката.
Въпреки няколкото леко разочароващи факта, които открехват врата на тревожното безпокойство, качествата на играта са неоспорими. Няма причина да не си я вземете, ако харесвате подобните на нея куестове или ако просто искате да се посмеете. Пък било и за скромните три-четири дни, които тя предлага като геймплей.
Автор: Лили Стоилова