by PC Mania
Някъде из дебрите на логиката, специфична за идиотизма…
Заключих вратата, след като сестра ми излезе. Секунда по-късно звънецът се обади. „Забрави ли нещо?”, провикнах се аз, надявайки се да не се налага отново да изминавам непреодолимото разстояние до вратата в една така ленива сутрин като тази. „Да – да си обуя обувките!”…
След случки като гореописаната, повярвайте ми, не мислех, че ще видя по-големи шматки от нас. И все пак тях ги има – за мое огромно удоволствие именно те са послужили за вдъхновение на игри като Runaway.
Още първата част играта ни въведе в един свят, доста сходен с този на Гайбръш Триипууд и Monkey Island. Свят, в който има много точно определена логика, която е в разрез с тази на „здравомислещите хора”. В този свят именно се зароди историята на Брайън, който беше един сополанко и на който просто му излезе късметът – срещна Джина, бивша стрийптиизьорка. Двамата преминаха през доста премеждия и накрая сополанкото се превърна в герой и спечели красавицата – история, стара колкото света. Сега обаче ни предстои да видим как промяната се е отразила на нашата двойка.
В наши дни
Вече загаджили се официално, двамцата са на почивка на Хаваите. По настояване на Джина се качват и на самолет, а по ирония на съдбата пилотът му е едва крепящ се старец, които лекичко задрямва от време на време. Лошото е, че явно дори пилотирането го унася. Така в един момент самолетът стремително полита надолу. Джина се запъва като магаре на мост, че няма да се остави на джентълменският порив на Брайън, който иска да я поведе по грешна пътека и да я накара да скочи с единствения парашут. Той обаче настоява и просто я изтиква извън самолета. Някак си – точно като на филм – успява да оцелее и да приземи самолета, макар и не безпрепятствено. Сега му предстои да мине през джунглата, да се върне в цивилизования свят и отново да спаси Джина.
Разбира се, всичко това не може да се случи просто така. По пътя си ще се натъкне на група военни, ще се забърка в огромен заговор и дори ще се стигне до взимане даване с извънземни. Всичко това, недейте забравя, задължително се случва под съпровода на кретенийките, които властват в този свят и му придават привлекателност. Играта дори за момент не се взема насериозно. Ще се натъкнете на много шеги, някои дори насочени иронично към самата нея и жанра й. Дори в най- напечените ситуации Брайън не се поколебава да изтърси нещо остроумно.
Ех, класика…
Играта в основата си е point’n’click куест. Като такъв тя има право неограничено да експлоатира идеята за каквито и да е главоблъсканици. Нещо повече – това в най-голяма степен се очаква от нея. Тук някои геймъри се оплакват от странната логика, която се изисква от вас, за да решите дадени загадки. Аз обаче смятам, че, ако искате да играете в един свят на кретенизъм и неизчерпаемо чувство за хумор, е добре да ви се наложи да решите и някои пъзели, изискващи не толкова стандартно мислене. Може би като леко неприятен мога да изтъкна факта, че понякога се създава усещането за повтаряемост, като например трябва да водите сравнително подобни диалози до изчерпване на дадена тема.
Сред чертите, характерни за жанра и подчертаващи принадлежността на играта към него в най-класическата му форма, е и визията. Тук са използвани триизмерни модели на героите, които обаче умишлено са визуализирани така, че да наподобяват класическо 2D. Цялата стилистика на играта е такава.
Образи
Към същите характерни черти на класическия куест с ясно изразена форма на идиотизъм спадат и странните герои. В случая, освен основните ни двама симпатяги, ще се радвате и на един откачен професор, чиито черти общо взето бегло наподобяват човешки. Кофата му е така препълнена с мозък, че губи типичната форма на черепа, а очите му са силно увеличени от безкрайно големите лупи, които красят лицето му. А зъбите му – о, те са истинска прелест. След този зашеметяващ визуално образ следва да ви представя и една истинска легенда. Един генерал, за който се носят всякакви слухове – че използва напалм вместо афтършейв например.
Страховито излъчване лъха от всяка пора на ненаситния за война гигант. Но да не ставаме прекалено груби. Цялостната палитра на героите е смекчена от присъствието на една крехка кокетка, която има славата на доста добра любовница и е забавлявала дори някои големи клечки. Днес, уви, житието й продължава като сервитьорка в местно заведение. Други доста интересни приятели на Брайън, с които ви предстои среща, са безкрайно богатата му приятелка Суши, която би дала доста, за да му помогне, и Knife, който пък е пристрастен към адреналина и би изпробвал всяка щуротия, която животът може да му предложи.
Наздраве
Всички тези така цветни герои населяват и един така цветен свят, който, както по-рано се уточнихме, е и лудичък. Ще минете не само през гореспоменатата джунгла – очакват ви приключения на яхта и дори сред снежни бури. Има и няколко неочаквани обрата – е, след тяхното анонсиране от моя страна може и да се окажат очаквани… Но няма да бъда прекалено описателна за тях. Трябва да преминете през шест глави на приключението, за да стигнете до главозамайващия финал и да сте изпили целия този шеметен коктейл, който авторите са ви забъркали.
Но дали става дума за една приятна на цвят екзотична течност, която, уви, е поредната комерсиална помия, коктейлът си е струвал? Това е и последният въпрос, на който ще ви отговоря. Струвал си е, разбира се! Както виждате, умело прикривам подробностите по рецептата му – не искам да ви кажа нищичко, ама съвсем нищо за фабулата на играта, защото е куест, историята е най-важното и пак трябва сами да я разкриете. Най-важното е, че колкото и потайна да искам да бъда, знам, че миксът от свежо чувство за хумор и приятна весела визия ще освежи и повечето от вас. Или поне тези, които все пак обичат жанра. Предполагам именно те са се спрели на нашето меню. Така че, поръчвайте смело и се оставете да навлезете в един приятно топъл и слънчев свят. И кой знае, може би догодина ще се видим да пийнем по още едно с вас, на същата маса, със същата доза чувство за хумор.
Автор: Лили Стоилова