by PC Mania
Джет Ли едва ли има нужда от представяне, дори да не сте фенове на хонгконгските екшъни. Колкото до идеята той да бъде “дигитализиран” и превърнат в герой на конзолна игра, тя звучи толкова логично, че човек неминуемо се пита – как никой не се е сетил да го направи досега? Най-простият начин да се опише Rise to Honor е “интерактивен филм с бойни изкуства”. Като начало играта разполага с история, не по-лоша от тази на кой да е подобен филм. Да не говорим, че е натъпкана до тавана с междинни анимации, които умело поддържат умишлено търсената “кинаджийска” атмосфера. Какво все пак се случва между тези анимации? Ами, нищо повече (или по-малко) от един от най-купонджийските екшъни, излизали някога за PlayStation2. Действието е разделено на ръкопашни битки и престрелки, с осезаем превес на “тупалките”. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е управлението. Не че никой преди не се е сещал да използва десния аналогов стик за управление на ударите. Само дето никой не го беше правил като хората. Досега. В Rise to Honor не е проблем да опухате петима или дори шестима противници едновременно. От вас се иска само да “чукнете” десния стик по посока на избрания от вас враг. Конзолата сама редува атаките в зависимост от дистанцията и скоростта с която придвижвате стика. Особено ефектните завършващи атаки се повтарят на забавен каданс, за да можете да им се насладите в пълна степен. Към всичко това трябва да прибавите възможностите за блок и за избягване на противниковите атаки, като втората е особено ефектна. Последният бутон, който ще ви влезе в работа, ви позволява да сграбчите стол, бутилка или друг предмет (и да го строшите в главата на изпречилия ви се досадник), както и да отскочите от близка стена и да изпълните удар със завъртане във въздуха на 180 градуса. Резултатът от всичко това е най-вълнуващото ръкопашно меле, което ми е попадало някога. Долу-горе на същия принцип са базирани и престрелките, като за да “заключите” мерника си на конкретен противник, отново трябва да насочите десния стик в негова посока. Мунициите са безкрайни, така че няма защо да броите всеки изстрел.
С Rise to Honor се забавлявах така, както отдавна не ми се беше случвало. Ако играта не беше прекалено кратка, не бих се поколебал да й дам оценка над 90.
Автор: Ивелин Иванов