Rise of Nations Thrones and Patriots

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Знаете ли, трудно ми е да пиша за тази игра по простата причина, че това е една от любимите ми стратегии. Да направиш ревю за заглавие, до което не си се докосвал преди, е по-лесно – там има само концентрирани впечатления. Когато обаче пишеш за любима игра, трябва преди всичко да си обективен.

И така, да започнем с кратко въведение, защото не всички сa длъжни да познават оригинала. Rise of Nations е игра, в която трябва да командвате дадена държава и да я поведете през вековете към световно господство. Започвате от древността и стигате до съвремието, подобно на Empire Earth. Всяка нация си има столица и територия, определена от държавни граници. Враждуващите страни в оригинала бяха осемнадесет, но всяка си имаше определени качества, които напълно я отличаваха от останалите и по специфичен начин я превръщаха в суперсила. Може и да звучи дървено, но играта е динамична поне колкото Age of Empires, а според мен – и доста по-интересна.

А сега е време за допълнението, което според мен си е чист шедьовър.
Обективността да върви по дяволите
играта е страшно добра! Подобренията са толкова многобройни, че и десет страници няма да ми стигнат да опиша всичко. Затова ще го давам направо.

Оригиналната концепция на игра е останала почти непроменена, но са добавени много нови неща. Първото, което се набива на очи, е, че сингъл кампаниите са набъбнали с още четири и представят различни периоди от историята на човешката цивилизация като цяло. В RoN разполагахме само с една кампания – Conquer the World. В нея се играеше върху карта на земното кълбо и целта, както се разбира от името, беше да се завземе целият свят. Сега, в новите кампании, вниманието ни е насочено към определени по-интересни исторически събития. Това са:

Александър Велики – Проследява похода на македонския военачалник в Азия през 336 г. пр. Хр.

Наполеон – Поставя ви в ролята на любимия на всички луди френски генерал (впоследствие император), всявал ужас само с името си сред европейските монарси в началото на 19 в. Внимавайте, защото загубата на дори една-единствена битка ще ви прати на заточение, след което следва знаете кое – Ватерло. В тази кампания си личи подобрената система за дипломация (за дипломацията – малко по-надолу)

Новият свят – Поемате командването на европейска монархия (Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия), на някоя от коренните американски нации (маи, инки, ацтеки или северноамериканските индианци ирокези или лакота) или на Съединените американски щати (които в началото нито са съединени, нито са щати, ами трябва да отвоюват независимостта си от британците). Целите за различните групи са различни – било то натрупване на 1000 злато или завладяване на цяла Северна Америка.

Студената война – Накрая идва ред на моя личен фаворит. Трябва да поведете една от двете суперсили – САЩ или СССР, към световно господство в най-пряк смисъл. В отделни мисии са пресъздадени големите конфликти на този период – например войната в Корея и Виетнам при американците и в Афганистан при руснаците. В края на кампанията Студената война се нажежава до червено, като червеното може да означава две неща:

1) Победили сте (защото цветът и на двете страни по default е червен ако играете с тях и поне аз не открих начин да го сменя).

2) DEFCON метърът е стигнал критичното ниво (този петстепенен измервателен уред показва опасността от ядрена война – стигне ли едно, ракетите излитат).

Изстрелването на атомните ракети е едно от най-интересните неща, които съм виждал в игра. Не мога да опиша разминаването им в небето над Европа по друг начин, освен като абсолютна красота. Извинявам се на пацифистите, но си е така. В тази кампания се забелязва още нещо много интересно – шпионските мисии. Това са малки задачки, в които имате за цел или саботаж на противникова военна инсталация, инфилтриране на шпиони в чужди градове, или пък подпомагане на въстание в Африка… Мисиите са дузина и са доста занимателни, а и екстрите, които получавате от тях, съвсем не са малки.

Правителство любезно, как хубаво си ти

Тъй като последната кампания пресъздава борбата между две идеологии, тук му е мястото да споменем най-голямото нововъведение в геймплея – появата на правителства. Това са шест нови технологии (деспотизъм, република, монархия, демокрация, социализъм, капитализъм), които се рисърчват в новата сграда – Сенат. Те дават различни бонуси на нацията ви. Например социализмът намалява цената на обсадните съоръжения и корабите, деспотизмът – на казармените единици и т.н. Може да си избирате ново правителство веднъж на две ери, а придобивките от предишните се запазват. Личното ми впечатление е, че като цяло диктатурите са по-силните правителства, но в края на краищата всичко зависи от стила на игра. Освен тези бонуси, заедно с правителството идва и специален юнит, наречен патриот (оттук и името на играта). Той е различен за всеки режим – респективно The Despot, The Senator, The Monarch, The President, The Comrade и The CEO. Този патриот е нещо като подобрена версия на генералите от оригиналната RoN. Освен допълнителна броня дава и други преимущества на единиците около себе си.

Самият Сенат също не е просто сграда, където да рисърчвате технологии. С негова помощ можете да местите столицата си в друг град. Това е нещо, което беше невъзможно в старата RoN и което е доста полезно при положение, че ако ти превземат столицата, губиш.

За родину!

Сега идва ред на задължителните за всеки експанжън нови раси, в случая – нации. Те са шест, а по-точно:

Американци – Населението на САЩ се отличава с голяма иновативност, а във военно отношение – със специалната си пехота Marines, която е достоен съперник дори на руските Shock Infantry (призьор за най-силна пехота в оригиналната RoN). Тези морски пехотинци имат специалното свойство да строят окопи около себе си, ако останат неподвижни няколко секунди, за което при други нации е необходимо наблизо да има генерал.
Американците строят първото си Чудо на света (за чудесата – по-надолу) за една секунда, докато на друга нация това би отнело много повече време. Това не важи за чудесата Supercollider и Space Program, които са прекалено мощни, за да бъдат построени от раз. Бонусите на янките са все от този тип – да получават. Получават по два безплатни бомбардировача в летище, един учен в университета, по-евтини самолети и самолетоносачи и най-важното – допълнителни ресурси за всяка пехотна единица, която притежават. Дори правителствата им са безплатни. Това никак не е малко при положение, че по принцип всяко правителство излиза солено на народа. 🙂 Американците са най-силната нова нация според мен.

Холандци – Нация, чиито бонуси са свързани главно с търговията. Притежава силна флота, но по-интересните й единици са въоръжените кервани (единица, която трупа Wealth) и търговци (които пък събират различни ценни ресурси по картата). При другите нации тези юнити са невъоръжени и имат слаба броня, което ги прави лесна жертва за противникови набези. Друго много ценно качество на холандците е, че те получават допълнителни суровини за ресурсите, които вече притежават, т.е. имат изгода да събират богатство.

Индийци – Най-многолюдната съвременна демокрация в света. Бонусите им са свързани главно с по-ниски цени на сградите. Индийците, заедно с Персийците (друга нова нация), са горди притежатели на бойни слонове. Тази изцяло нова единица има за цел да овършее вражеската пехота, което й се удава лесно поради голямата й издръжливост.

Персийци – Както вече стана ясно, само те и Индийците имат бойни слонове. Освен това вторият град, който построят, се превръща в допълнителна столица и така шансовете ви да бъдете победени с превземане намаляват. Освен това керваните ви са безплатни и се строят автоматично.

Ирокези – Северноамерикански индиански народ, известен в играта със специалният си скаут, който може да преминава през гори, които иначе са непроходими за никоя друга нация. Сенатът им е безплатен и се строи за една секунда. Woodcutter’s Camp-овете, които иначе служат за добиване на дърво, при тях дават и храна.

Лакота – Друга северноамериканска индианска нация, която не признава граници и може да строи сгради по цялата карта, само не и в противниковата територия. С тях разработчиците на играта са си направили малък експеримент – Лакота не добиват храна по конвенционалния начин – чрез ферми, а я получават за всяка единица, която притежават. Това ги прави най-трудната нация за игра. Без ферми си е мъка, братче.

Екстри

В експанжъна са добавени и три нови Чудеса на света (Wonders). Това са:

Висящите градини – Oсигуряват допълнително количество knowledge (един от ресурсите в играта) и намаляват цената на икономическите ъпгрейди;

Забраненият град – Въпреки че е чудо, действа като обикновен град, само че не губите играта, ако ви превземат столицата и го притежавате;

Червеният форт – Mасивно защитно укрепление, построено в Индия, дава бонуси на всички ваши замъци като ги прави по-издръжливи.

В последните две кампании ще забележите доста променената система за дипломация. Вече е възможно не само да превземете дадена вражеска империя, но и да я направите свой васал или client state. Такава държава на практика е победена, но запазва местното си самоуправление, а не се присъединява директно към вас. Тя няма собствена армия, а вие можете да местите своята войска през територията й – нещо като Ирак в момента. В Наполеоновата кампания има специални територии – колонии, които не са показани на картата, но получавате приходи от тях и с тях може да се търгува.

Бяха споменати и ценните ресурси. Това са стоки като диаманти, сребро, кожи, бизони и много други, които дават различни екстри плюс определено количество от нормалните ресурси на секунда. В T&P са добавени доста нови такива суровини като банани, ром, тамян, олио и други.

Финално слово

За мен това е стратегията на 2004-та (освен ако не излезе StarCraft 2, но е малко вероятно). Критиките ми към заглавието са малки – звукът не е пипнат в сравнение с оригинала като изключим прибавянето на няколко нови мелодии. По графиката също няма много промени, но пък новите нации идват с нов артуърк на сградите и единиците си и всичко изглежда много впечатляващо. Личи си, че по играта е хвърлена адски много работа и макар тя да не може да се нарече втора част, подобренията са много и повечето от тях – в правилна посока. За съжаление, повечето са и в посока сингълплейър. Но и мултито на T&P не е за пренебрегване – опитайте го! Може би ще се срещнем някъде на GameSpy…

Автор: Пламен Димитров