Rise of Nations: Rise of Legends

Човек трябва да внимава, когато си има работа с думите. Грешната им подредба често може да обърне значението на цял текст. Заиграване с понятие, за което си нямаме идея какво означава, може да превърне говорещия от мъдрец в глупак. Те са и повод за много словесни каламбури, ако ги завъртим малко или ги изкараме от контекст. Да вземем Duke Nukem Forever например. Когато са избирали името, 3D Realms едва ли са имали предвид, че на играта ще се разработва “forever”. Така се получи обаче, и ето ти нов бъзик, който да повтаряме сегиз-тогаз.
А какво ще стане, ако в заглавието на една игра сложим думата “легенда”? Това съществително подсъзнателно те кара да погледнеш на джитката от друг ъгъл, направо те принуждава да мислиш за нея като за по-специална – било то с основание или не. Помислете за някой на име Здравко Желязков – каква би била първата ви асоциация ;)?
Признавам, че ако някоя друга игра носеше тази титла, трудно щях да й го простя. Но в случая говорим за наследника на Rise of Nations – стратегия, която поне за мен заслужено получи място до най-добрите в този жанр, наравно със StarCraft, Age of Empires и Command & Conquer поредиците. За игра, излязла от геймковачницата на Big Huge Games, съм готов да направя изключение от правилото. Все пак съм прекарал стотици часове с предшественика й, както и много други хора. Това й дава известно предимство, но ако очакванията на феновете не се сбъднат, BHG са обречени да паднат от много, ама от много високо.

Какво ново в света Айо?

Rise of Legends е наследила много от чертите на именития си предшественик. Спорен обаче е въпросът дали двете игри могат да се сравняват или всяка си е уникална по своему. Като цяло струва ми се, че RoL се опитва да завие по посока към прогейминга. Всички дребни промени в игровата концепция имат за цел да я направят по-бърза, по-адреналинова и повече турнирно ориентирана. Доколко този ход ще е успешен – не се наемам да гадая. Като първо играта в кампанията и skirmish-а се различават значително и първото няма да ви подготви за второто твърде успешно. Но да започнем както си му е редът…

Намираме се на китна планета на име Айо. Тя е дом на три напълно различни една от друга “раси”, а не на четири, както беше обявено преди излизането на играта. Свалям шапка на BHG, че са отделили наистина много време да направят наистина различни фракции. Не само като външен вид, но и като геймплей. Става въпрос за:
Техничарите от Винчи (по името на изобретателя Леонардо да Винчи) – нация, която сякаш пресъздава Венеция от преди пет века… или почти. Винчи разчитат на технологиите си: като се започне от пушки, през камиони и вертолети и се стигне до роботизирани паяци или гигантски танкове. Всичко е в стил “steampunk”, или модерни машини, преплетени с парни или дървени такива.

Магьосниците от Алин – името идва от… знам ли, Аладин?? 😉 В началото бяха обявени като Алим, но името е било сменено заради некоректен превод на арабски и законови пречки. Все едно де… Та тези типове са сякаш излезли от приказка на Шехерезада. Силата им се гради на трите елемента на пустинята – пясък, огън и стъкло. Командват армии от най-разнообразна приказна паплач – ифрити, джинове, гигантски скорпиони, пясъчни или стъклени дракони и други.

Извънземните от Куотл (Cuotl названието е от митологията на ацтеките, инките или може би маите… като че ли са Маите) – преди хиляда години са дошли на Айо с “Колесницата на боговете” или казано по-просто: разбили са се на планетата с космическия си кораб. Оттогава се занимават с градинарство, отглеждане на цветя, поробване на местното население и кроеж на планове за световно господство – все стандартни неща. Те са майстори на високите технологии, които обаче изглеждат като магия. Сградите им са защитени от енергийни полета, а единиците им са разни роботизирани тигри, змии и летящи чинии. В играта принципно има два ресурса (вместо шестте от RoN) – кристалът Тимониум и злато. Единствено Куотл не ползват злато, а енергия, която добиват от реактори.
Общо взето авторите са черпели вдъхновение от много игри, но главно струва ми се от StarCraft и неговите раси, макар тук да отсъства отявлена zerg-нация.

Две напред, една встрани

По геймплея, както вече казах, са внесени множество промени, които правят RoL доста различна от RoN и в известен смисъл несравнима с нея. Принципно в оригинала има много повече неща. Авторите обаче твърдят, че те са били махнати, защото не са били чак толкова важни или необходими. Идеята и в двете игри се състои в това да създадете нация със собствена столица, граници и т.н. и с нея да разпердушините другите народи. В RoL обаче този аспект на играта се е позагубил. Границите са останали, но вече не можете да строите нови градове, а само да завземате неутрални градски центрове, които да надстроявате с квартали. Така отпада възможността да сложите свое селище на стратегически важна точка – центровете са там, където са решили създателите на нивото, и нито могат да се преместят, нито да се разрушат, а само да се превземат.

Строежите вече стават автоматично, тоест  за тях не са нужни работници. Просто избирате сграда от менюто и я слагате някъде по територията си, където тя ще се построи сама; нещо като в ранните C&C. Малко по-различно стои въпросът с градските квартали. Те също се строят автоматично, но само около съществуващ град. Делят се на четири вида – военен, търговски (електростанция при Куотл), индустриален/магьоснически/божествен (в зависимост от фракцията) и дворцов. Отпаднало е преминаването в различни ери, което беше една от основните колони на RoN – вече се ъпгрейдват само градовете след определен брой предградия поотделно един от друг. Библиотека за глобални research-и също няма, самите изследвания на технологии ги има под доста различен и по-ограничен вариант. Тимониумът пък се копае в мини, а златото се печели основно от търговски кервани, които сноват между градовете ви или между неутралните постройки по картата. Запазен е принципът “брой ресурси на минута”, тоест ако нямате необходимите ъпгрейди, ще получавате само определено количество благинки, независимо колко миньори имате. Няма вече rare resources като мрамор или захар, с което е отпаднала и нуждата от търговци. Няма и морски единици. Всъщност няма и вода по картите.

Режимът Conquer the World

който беше голяма зарибявка в оригинала, е достъпен в силно ограничен вариант и то само в кампанията. Тя пък, от своя страна, е интересна и увлекателна, но трябва да призная едно – BHG имат още много хляб да изядат. Просто начинът, по който е разказана интригата, заслужава поне година обработка с ъглошлайф. Проследява се животът на младия изобретател от Миана на име Джакомо, по произход Винчи. Още в интрото той губи брат си от ръката на някакъв Дож (благородническа титла е това, ако не знаете), господар на Венучи, държава в другата част от земите на Винчи. Оттам нататък следва една гонитба с този чичка из цяло Айо, като се преминава и през териториите на Алин и Куотл. За да не ви развалям удоволствието да си ги видите сами, няма да ви разкривам няколкото обрата в историята, но честно казано, те не са нещо невиждано до момента. Например във втората кампания армията, която сте събирали досега, изчезва, но пък султанът на Алин няма нищо против да вземете неговата (!?!?). Или в началото на третата, макар логически да няма никакъв начин Джакомо да знае за съществуването на Куотл, той не просто знае как се казват, но и разбира технологиите им. И така нататък. Общо взето третата част от мисиите е най-недоизпипана, може би времето е притискало разработчиците, но дупките в иначе нестандартната история са големи като кандидат-студентски теми по история (ще рече огромни :)).

Трябва да се отбележи също така, че от стратегическата карта на света се купуват войниците, ъпгрейдите и сградите, които ще ползвате в тактическите сражения. Също така оттук се качват и уменията на героите. Точно както в RoN имаше един мижав генерал, сега има цяла плеада от герои с най-разнообразни умения. Skirmish игрите доста се различават от горния модел на ъпгрейди и събиране на ресурси, но няма да им обръщам много внимание, там нещата са горе-долу стандартни. Иначе в боевете леко е намалял факторът “камък-ножица-хартия”: някои единици действително са по-добри срещу други, но не в такава степен, както преди. Пехотата е станала почти безполезна заради умението “trample” на по-големите единици; тя просто бива сгазена без реален шанс да противодейства. Ръш тактики са много трудни за изпълнение, даже почти невъзможни, защото градовете вече могат да се защитават сами.

Технологии, достойни за легенда

Един от основните недостатъци на RoN беше двуизмерната (но в никакъв случай грозна) графика, която макар и много детайлна, все пак беше морално остаряла дори за 2003-та година. Сега наследникът идва по-шарен и по-лъскав от всякога. Графиката е напълно 3D и може да се конкурира с произволна друга стратегия по красота, като приликите с Age of Empires 3 са повече от очевидни. Това естествено води до засичане и лагване от време на време при по-мащабни мелета. Играта е сравнително стабилна, но понякога като нищо ще ви изхвърли в Windows-а, а при липса на autosave това може да се окаже фатално… за периферните устройства на компютъра ви. 😉 Звукът обаче почти не е пипнат, дори си спомних, че някои мелодии са взети директно от RoN. Няма значение дали си пасват добре с новата атмосфера, това си е чиста проба претупване на нещата. Главните актьори често преиграват с патоса, а отделните единици отново имат само по една реплика, което е странно на фона на многото дискове на играта. Явно BHG имат да извървят още малко път, докато се научат да оптимизират джитките си.

В края на краищата ми е трудно да дам обща оценка за Rise of Legends. Като цяло играта е добра и интересна, но когато над нея надвисва титаничната сянка на Rise of Nations просто не смея да ги сравнявам, защото знам кой ще победи. Rise of Legends е по турнирно ориентирана, игрите приключват бързо, а аз никога не съм бил особен почитател на мижавите битки с по два конника и един топ. Усещането, че градиш нация, вече го няма. Което, пак повтарям, не прави играта лоша. Прави я… по-различна по свой си начин. Дали ще допадне на вас има само един начин да се провери, тичайте да си я вземете по-скоро. RoN фен или не – заслужава си поне да пробвате :).

Автор: Пламен Димитров