Ridge Racer V

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 фев. 2001

Първите игри, с които стартира коя да е нова видеоконзола, винаги са в изключително неизгодна позиция. Техните автори почти винаги разполагат с по-малко време от обикновено, а в същото време от тях се иска да представят новата платформа по възможно най-ефектния и безупречен начин. От друга страна геймърите са най-критично настроени именно към първите заглавия, защото след като списанията са им надували главите месеци наред с какви ли не небивалици, те логично очакват чудеса. Затова и ще се опитам да не бъда нито твърде критичен, нито твърде снизходителен към Ridge Racer V, първото PS2 заглавие, на което правим преглед в това приложение.

Надявам се, че си спомняте Ridge Racer Type 4. Нещо повече, надявам се, че споделяте поне част от възторга ми от тази игра. Поне за мен тя ще си остане във вечния PlayStation TOP10. Странно, всичко в RR Type 4 беше измислено – моделите на колите, пистите, състезанията. Дори управлението на колите беше в типичен аркейд стил, т.е. абсолютно нереалистично. И въпреки това играта беше, първо, невероятен купон и, второ, прилепчива като епидемичен грип. Превъртях я на няколко пъти, на всичките му там трудности и зачаках търпеливо за следващото издание.

Можете да си представите какво беше вълнението ми, когато около година и половина по-късно в ръце ми попаднаха (о, чудо!) едновременно една от първите PS2 машини, прекрачили границата на нашата скромна държава, плюс пълна версия на Ridge Racer V. Естествено, веднага ми направи впечатление скокът в графиката. Не бих казал, че ченето ми увисна, защото вече бях виждал рали за Dreamcast, та бях що годе подготвен за удара. И все пак слуховете се оказаха истина – графиката на Ridge Racer V е толкова добра, колкото тази на интрото на Ridge Racer Type 4. Добре де, почти толкова добра. Да не издребняваме за няколко полигона и десетина кадъра в секунда в повече или по-малко. По-важното е, че

скокът е наистина грандиозен

И то не само заради по-високата разделителна способност и 3D ускорението. Моделите на автомобилите (отново измислени) са несравнимо по-детайлни. Нещо повече – пичовете от Namco за пореден път са наминали себе си, защото техният дизайн на иначе несъществуващите коли е далеч по-добър (поне от чисто естетична гледна точка) от доста от съвременните модели в последните автосалони. Не съм съвсем сигурен за точния брой на автомобилите в играта, но той отново е впечатляващ. Запазена е, разбира се, и системата на “отключване” на скритите автомобили, които стават достъпни след като изпълните определени условия, били те превъртане на играта, задължително класиране на първо място или в челната тройка на определен брой турнири и прочее.

Разбира се,

има и издънки, както се полага на стартово заглавие

Купетата на колите, да речем, са неестествено лъскави и не се деформират при сблъсък. По различните допълнителни ефекти, като дим, искри, както и върху светлинните ефекти, също има какво още да се направи. Градовете (тъй като все така става въпрос изцяло за градски писти) са адски ефектни, но все още твърде лишени от живот. И тъй нататък, и тъй нататък, без в списъка да влиза нито една наистина грандиозна издънка.

Искам да отделя специално място на пистите, които – точно както Ridge Racer Type 4 – отново са просто най-добрите. Авторите на поредицата добре са се сетили, че един футуристичен, разположен на десетки различни нива, мегаполис е идеалното място за “конструиране” на наистина ефектна писта (или по-скоро “маршрут”, ако трябва да сме съвсем точни). Между другото, стилът на управление, както и самата игра като цяло, са запазили своя аркейд стил, така че не препоръчвам Ridge Racer V на маниаците на тема реализъм.

Накратко, Ridge Racer V е един наистина добър анонс за истински възможности на новата конзола. Освен това нямам търпение да видя какво ще направят Namco от следващия Ridge Racer, след като вече са понатрупали опит с PS2 и не на последно място – когато им дадат достатъчно време, за да изпипат истински нещата.

Автор: Ивелин Иванов