facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Rhiannon: Curse of the Four Branches
Ревю | 01.11.2008 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Arberth Studios
Издател:
Got Game Entertainment
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Следва малко известен древен мит

Интригуваща история

Постижение е, като се има предвид скромния екип дивелъпъри

Добри пъзели

минуси

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО дървена графика

Куц интерфейс

Отсъствието на други персонажи, с които да комуникирате

Разбира се, че когато получавате писмо с уж невинна молба, завършващо с "много любов", и отгоре на всичко ви го изпращат приятели (или по-лошо роднини, на които не можете да откажете), можете да очаквате най-лошото. Приемате охотно?! Е, добре дошли в Ty Prideri. Малкълм и Джен са щастливо женени и имат дъщеря на 15 години. Когато решават да се преместят в новия си дом обаче, виждат, че момиченцето не се адаптира много добре. Преценяват, че има нужда от малка почивка и заминават, като ви молят да наглеждате дома им. Оставят ви и преки инструкции как да пуснете електричеството, къде са ключовете и т.н. битовизми, които съвсем отвличат вниманието ви от същността на проблема.

Както често става, в подобни случаи „малкото палаво сладко куче, което сте се съгласили да наглеждате за съседката” се оказва отвратителен питбул, който е унищожил нейната покъщнина и вече прескача да се почерпи до съседите - през дупката в стената, която си е прокопал. Ако пък сте гледали достатъчно филми, трябва да знаете, че щом е замесено малко момиченце, нещата са в пъти по-опасни. Знаете или не обаче, пускайки Rhiannon (буди странни асоциации с чадърчета и красавица с шоколадова кожа?!), вие се озовавате в уелската провинция, където трябва да помагате на семейство Съливан и да наглеждате имота им.

Това, което ви спестиха...

Оказва се, че Rhiannon не просто „се адаптира по-трудно”, а чува странни гласове и истинската причина семейството да се изнесе по терлици е, че това става непоносимо. Но пък какво са очаквали те, като са кръстили лапето с име, което е популярно в митологията и означава „велика кралица”- нищо хубаво не може да произлезе от това, то се знае. Какви хора, а? Но да не ви спестявам най-лошото. Гласовете ги чувате и вие.:-) Честито.

Тук е моментът, в който реших, че жанрът на играта вероятно ще е хорър. Да, ама не. Rhiannon се оказва подходяща за по-младите играчи (не че според мен и те не са претръпнали вече) и в нея умишлено не е вкарано някакво насилие, кървища и чревца. Има един труп, но е на мишка и хората някак подминават този факт… :-P Изобщо малко е странно, но стряскащите моменти се ограничават до гаднеещи музикални тонове (от време на време), сияния и разни намеци. Сами преценете дали това е свежо или скучно.

Аз мога да ви кажа обаче , че има нещо свежо в решението на авторите да базират завръзката около древен уелски мит (коренящ се в келтската митология), който наистина не е популярен и мисля ще бъде интересен за по-голямата част от играчите. И за да не ви разкрия нищо, но да бъда честна - историята е сред най- големите плюсове на играта.

На второ място май са пъзелите. И като цяло Rhiannon е изтъкана от потенциал - можеше да е велика, но просто има един факт, който хем буди възхищение, хем не е извинение. Играта е първият цялостен завършен продукт на дивелъпърите, като в основата на екипа е само една семейна двойка. Да, уникално е, че двама души са посветили толкова време на създаването на игра. Оттук обаче идват и много дразнещи моменти, пред които аз няма да си затворя очите, макар че много колеги смятат, че е ок, защото хората все пак са малко. Е, фактите са си факти.

Лошото

Графиката е наистина зле. Става въпрос за ренднати статични картинки, които не само са на ниво от преди няколко години, но и са потресаващо неподвижни. И не само, че нищо в тях не помръдва и не стои достатъчно убедително, но вие дори нямате 360 градуса, в които да си се ширите. Не. Можете да гледате само напред и това си е. Преминаването между екраните също е супер дървено и не навява и бегли асоциации с движение. Дори в цялата тази статичност човек понякога се обърква накъде се е завъртял току-що, защото екраните си приличат и вие се оказвате от един в друг без никаква индикация за преместване. Неестетично и неудобно е.

Недоизпипана е и цялата интеракция с кажи-речи всичко. Имате смарт-курсор, но предметите, които можете да пипате са така или иначе с издайническо бяло контурче. А пък истинска болка е, че и тук, както в други игри (не знам защо още го правят) има неща, които не можете да пипате в даден момент, а по-късно са достъпни. Много е досадно. По-лошото в случая, е че нашият герой дори не ни намеква дали някога дадено действие ще е достъпно или не и трябва да гадаем и да се надяваме, защото може пък и вече да е. И като започнах да дудна за интеракцията, мисля да си довърша. Не е готино, че няма с кого да обелите и една дума. Комуникирате си с други хора чрез e-mail, стандартни писма и бележки и т.н., но няма реална интеракция с други герои и това е малко досадно и изнервящо. Според мен не бива да се прекалява с диалога, но това не означава изобщо да го няма.

Четирите клона на Mabinogi

Иска ми се обаче да завърша с нещо малко по-позитивно, защото да - играта са я правили малко хора и т.н., и т.н., но тя не е лоша, просто не е това, което би могла да бъде. А за нейно добро щеше да е да бъде такава :-)… Та както и да е - реших да си поговорим и за четирите клона, които с това проклятие в заглавието стоят леко странно. За непросветените (каквато бях и аз) четирите клона всъщност са гръбнака в нашата история. В келтската митология четирите клона на Mabinogi са четирите най-важни истории, събрани в едно в колекцията Mabinogion (каквото между другото е трябвало да е заглавието на играта първоначално). А Pryderi е древен герой и в четирите.

Изобщо малките магически подробности, символите, които разгадавате в самата игра и всички тези митични елементи, са солта на това приключение. И докато аз съм свикнала да гледам малко критично на неща като графика или лош интерфейс, то вие може би ще успеете наистина да изживеете играта с пълно удоволствие. Ако се освободите от предразсъдъците, ще научите една малко позната история, която всъщност си струва. 

 
системни изисквания
Pentium III 450 MHz, 128 MB RAM, 32 MB Video card, Win 98/ SE/ME/2000/XP/Vista
напиши коментар
 

380 мнения
профил »
des каза на 03.04.2009, 19:31 ?. :

LAME...графиката ми напомня на онова предаване "Приказки за физиката",дето го даваха по БНТ по едно време.Като цяло няма нищо заинтригуващо в тази игра
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
The Talos Principle 13
Back to The Future: It's About Time 13